Решение № 28 от 07.04.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 143/2021
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 07.04.2022
- В сила
- 16.08.2023
- Състав
- Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл.607а, ал.1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл.625 и сл. · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. гр. Добрич, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично при закрити врати заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20213200900143 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по подадена от “АЛМЕР“ ЕООД, ЕИК 131142597, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ж.к.“***“ №75, чрез упълномощения адв.Д.П. молба за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество „РЕМИН“ ЕООД, ЕИК 124707355, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“***“ №11, поради неговата неплатежоспособност.
В молбата се твърди, че молителят е кредитор на ответното дружество по силата на неформални договорни отношения, обективирани във фактури за покупко-продажба на стоки и услуги, издадени между страните, за периода 2015г. - 2017г. Молителят „АЛМЕР" ЕООД е продавач и доставчик на стоки и услуги, а „РЕМИН" ЕООД е купувач и получател на стоки и услуги, които са предмет на отделните доставки. За посочения по-горе период продавачът е доставил, а купувачът е приел от продавача доставката на стоки и услуги.
Продавачът е издал, осчетоводил и връчил, а купувачът е приел всички издадени между страните фактури. Въпреки коректното изпълнение от страна на молителя на задължението му за доставка на договорените стоки и услуги, търговско дружество „РЕМИН" ЕООД е заплащало със закъснение само 1 частично дължимите суми по издадените фактури, като е спряло окончателно плащането на 13.03.2018г. Молителят е предявил съдебна претенция за част от задълженията, като длъжникът е осъден да заплати с Решение №20140982/17.06.2021 г., постановено по гр.д. №34719/2020г. по описа на 57ми състав на СРС сума в размер на 38 337.52 лв. Ведно със задълженията си по основание и размер съгласно съдебното решение, „РЕМИН" ЕООД има непогасени задължения към „АЛМЕР" ЕООД в размер на 40 833.37лв., обективирани в справка и потвърдени от длъжника с писмо за потвърждаване на задължения към 31.12.2017г. с изх. № 102/11.06.2018г. Дължимите, но непогасени задължения на „РЕМИН" ЕООД към „АЛМЕР" ЕООД са в общ размер на 79 170.89 лв.
Страните са били в състояние на трайни търговски отношения, като в подкрепа на осъществените доставки от дружеството – молител на длъжника е обстоятелството, че в периода на доставките, както и след този период, длъжникът е потвърдил с писмо за потвърждаване на задължения към 31.12.2017г. с изх. № 102/11.06.2018г., извършвал частични плащания към „АЛМЕР" ЕООД и е потвърдил задълженията си в отговора на исковата молба, депозирана по гр.д.№34719/2020г., 57 състав по описа на СРС. От представените документи е видно, че „АЛМЕР" ЕООД е редовен доставчик на длъжника „РЕМИН" ЕООД, ЕИК 12470735. Множеството доставки, платени суми и признанието на задълженията сочат, че в периода на издаване на процесиите фактури, между страните са били налице трайни търговски отношения, съгласно които „АЛМЕР" ЕООД доставя стоки, а длъжникът ги заплаща. Впоследствие длъжникът е спрял да изпълнява надлежно задълженията си към „АЛМЕР" ЕООД.
Според молителя ответникът „РЕМИН" ЕООД към момента на подаване на настоящата молба, не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения в общ размер на 79 170.89 лв., заедно с натрупаната законна лихва за забава, поради сериозни финансови затруднения и липса на ликвидни средства. Изложените обстоятелства недвусмислено сочат, че „РЕМИН" ЕООД е спряло плащанията по свои безусловни и изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки, считано от датата 13.03.2018г., която е най-късната възможна начална дата на неплатежоспособност. Фактът на спиране на плащанията по презумпция говори за наличие на състояние на неплатежоспособност. Наличие на това 2 състояние се установява и от предварителен анализ и оценката на имущественото състояние на дружеството.
Към датата на депозиране на настоящата молба конкретното финансово състояние на длъжника не може да бъде установено от молителя. Въпреки това, предвид липсата на плащания от страна на длъжника към молителя, както и поради наличието на източници от общодостъпен характер се прави заключение, че длъжникът е неплатежоспособен. На молителя не му е известно длъжникът да разполага с материални запаси и суровини, каквито той дори да има, са непостоянна величина и няма гаранция, че съществуват в момента на завеждане на молбата, няма гаранция дали се намират в складове на длъжника, дали са годни, дали не са предприети действия на разпореждане с тях, не е ясно какъв вид са, какво е количеството им, не е ясно местонахождението им, възможността за продажбата им, изобщо не е ясно какво се случва с тези, а и евентуални други активи от имуществото на длъжника. Това фактическо състояние разкрива, че дори длъжникът да разполага с краткотрайни активи и те бъдат продадени, то това не би подобрило неговата платежоспособност, тъй като от сумата от продажбата дружеството може да заплати частично отделни свои задължения, но пак ще е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да обслужва всички свои задължения. Предвид това търговско дружество „РЕМИН" ЕООД е изпаднало и се намира във фактическо състояние на неплатежоспособност към момента, в който безспорно се установява, че е спряло плащанията по свои изискуеми парични задължения, произтичащи от сключени търговски сделки, считано най-късно от 13.03.2018г. Затрудненията на дружество „РЕМИН" ЕООД относно извършване на плащания на кредиторите му не са с временен характер и фактическото състояние на неплатежоспособност е устойчиво и с продължителност във времето.
Ответникът „РЕМИН“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който обосновава становище за отсъствие на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството, съответно за неоснователност на молбата.
На първо място се оспорва размера на задължението към молителя, посочен в молбата му. Твърди се, че напрактика същият е удвоен, тъй като вземанията веднъж се претендират на основание съдебно решение №20140982/17.06.2021г. по гр.д.№34719/2020г. на СРС и втори път на 3 основание фактурите, които са предмет на същото съдебно производство.
Съответно вземането е образувано като сбор между двете основания, които напрактика са еднакви. Това се установява от доказателствата, които сам молителят е представил. В представената от молителя покана размерът на задължението, посочен от него е 40833,38 лв. Съответно в счетоводството на ответника задължението е в размер на 40833,42 лв.
Посоченото в молбата съдебно решение №20140982/17.06.2021г. по гр.д.
№34719/2020г. на СРС не е влязло в сила. Задължението, на което молителят основава молбата си за откриване на производство по несъстоятелност е спорно между страните и е предмет на висящ съдебен спор. „РЕМИН“ ЕООД е подало въззивна жалба срещу това решение, а молителят е поискал неговото допълване.
Не отговоря на истината твърдението, че ответникът е спрял окончателно плащанията на 13.03.2018г. След тази дата са направени още седем плащания към „АЛМЕР“ ЕООД, като последното е от дата 17.12.2019г. Това е видно и от представените от молителя доказателства.
Не отговоря на истината твърдението, че дружеството има сериозни финансови затруднения и липса на ликвидни средства, поради което е спряло плащанията на свои безусловни и изискуеми задължения. На първо място, задължението на молителя е спорно. Освен това „РЕМИН“ ЕООД изпълнява задълженията си по търговските сделки, по които е страна. С отговора се прилагат платежни документи с много по-късна дата, от които се виждат плащания към контрагенти и държавата. Фактът, че са спрени плащанията към един контрагент, защото се оспорва дължимостта на претендираните суми, не може по „презумпция“ да „говори за наличие на състояние на неплатежоспособност“, както твърди молителя. Дружеството няма никакви непогасени публични задължения, за което обстоятелство се представя справка от НАП към 22.10.2021г.
Следва да се вземе предвид обстоятелството, че банковите сметки на „РЕМИН“ ЕООД са запорирани именно от молителя, като обезпечение на иска му предмет на цитираното дело. По тях има налични средства, които са блокирани.
Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
4
Дружеството-ответник „РЕМИН“ ЕООД със седалище гр.Добрич е регистрирано като търговец през 2007 г. с вписване в търговския регистър, воден първоначално в ДОС. През 2008 г. дружеството е пререгистрирано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК 124707355 – вписване с рег. №.20080423115918.
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл.625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка, както и че в тежест на ответника по молбата са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на предвиденото в закона основание за откриване на производство по несъстоятелност за търговец, който не е капиталово търговско дружество, а именно, че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като мотивирано, пълно, изготвено в обхвата на компетентност на вещото лице, се установява, че между молителя и длъжника са възникнали облигационни отношения, обективирани в представените по делото фактури, издадени от „АЛМЕР“ ЕООД. Във всяка от фактурите е посочена дата на плащане и съответно е установен падежът на вземането по всяка от тях, поради което е налице и доказана изискуемост на всички вземания на ищеца по процесните фактури. Общият размер на задълженията за главница е 40833,37 лева.
Вещото лице по ССчЕ докладва, че този размер на задължението е формиран в счетоводството на молителя „АЛМЕР“ ЕООД, съответно в счетоводството на ответника „РЕМИН“ ЕООД е с размер 40833,41 лева. Това разминаване в незначителен размер от 0,04 лв. може да се дължи на закръгляния, които не са от съществено значение и се получават обикновено при счетоводното отразяване на осъществени частични погашения, с частични преводи без вписано конкретно основание.
Въз основа на тези надлежно установени по делото фактически положения съдът приема, че дружеството – молител се легитимира надлежно като кредитор на ответното дружество с вземания, произтичащи от сключени между страните търговски сделки, установени по основание и размер. При това молителят е активно легитимиран да иска откриване на производство по 5 несъстоятелност спрямо длъжника.
Следва да се посочи, че молителят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че длъжникът е осъден да му заплати определена парична сума с Решение №20140982/17.06.2021 г., постановено по гр.д.
№34719/2020г. по описа на 57-ми състав на СРС. Вида в който е представено посоченото съдебно решение /л.25 по делото/, със заличени данни, не дава информация за страните и предмета на спора.
По отношение на неплатежоспособността като основание за откриване на производството по несъстоятелност следва да се посочи следното:
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца (арг. от чл. 631 ТЗ).