Определение № 111 от 14.02.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Сливен, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500056 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена о т „Ай Тръст“ ЕООД, гр.София чрез пълномощника юриск. С. против Разпореждане №13249 от 28.11.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№5985/2024г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. К. А. за следните суми: 1096,86лв. – договорна лихва по договор за кредит, 69,09лв. – мораторна лихва по договор за кредит, 223,99лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 20,16лв. – мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство.

В жалбата си, частният жалбоподател посочва, че разпореждането в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно. Намира за неправилен извода на районния съд за нищожна и противоречива на добрите нрави договорна лихва. Налице била валидна облигационна връзка между страните, като длъжникът сам е заявил договор за кредит с избрани от него съществени елементи – сума и срок на погасяване. Предварително длъжникът бил запознат със съдържанието на договора, в т.ч. ГЛП. Сам бил избрал погасителен план. Посочва, че ГПР бил в законовия размер, а ГЛП е негов компонент и от там следвало, че и лихвения процент не е прекомерен и не противоречи на добрите нрави. Посочва, че длъжникът е имал възможност за избор между обезпечен и необезпечен кредит и той сам е избрал при кандидатстването си за кредит, да обезпечи изпълнението на задълженията си договора, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитора юридическо 1 лице. Поради това и длъжникът не е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови, като предварително е бил информиран за всички условия, хипотези и последици от сключването на договора. Посочва, че предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договора за кредит и нямало санкция за длъжника ако избере необезпечен кредит.

Разликата касаела само срока на разглеждане на заявлението. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на заповед за изпълнение на всички суми по подаденото заявление по чл.410 от ГПК.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, гр.София против А. К.

А. от гр. Сливен за заплащане на следните суми: главница в размер на 5000,00лв. по Договор за кредит №2922583 от 15.02.2024г., сключен с „Кредисимо” ЕАД, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; договорна лихва в размер на 1096,86лв. за периода 15.02.2024г. – 05.11.2024г.; законна лихва за забава в размер на 69,09лв. за периода 01.04.2024г. – 05.11.2024г.; сумата от 223,99лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 15.02.2024г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД; законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 20,16лв. за периода от 01.04.2024г. до 05.11.2024г.

В заявлението е посочено, че на 15.02.2024г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между А. К. А. и „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/. От представения договор за поръчителство се установява, че е уговорено възнаграждение на поръчителя в общ размер от 4329,57лв., платимо на месечни вноски на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит, за целия период на действие на договора за кредит.

Заявителят е посочил, че поради неизпълнение в срок на шест погасителни вноски по договора за кредит, същият бил предсрочно изискуем, обявен за такъв от кредитора Кредисимо и съгласно условията на договора за поръчителство, „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило всички суми по договора за кредит на кредитора „Кредисимо“ ЕАД на 12.11.2024г. и встъпило в правата на удовлетворения кредитор. На 12.11.2024г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило длъжника по електронна поща за извършеното плащане.

Към заявлението са приложени договорите за кредит, за поръчителство, погасителните планове към тях.

С атакуваното Разпореждане №13249 от 28.11.2024г., постановено по ч.гр.д.

№5985/2024г. Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. К. А. за следните суми: 5000лв., представляваща главница по 2

Договора за кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението и съразмерна част от разноските в размер на 138,99лв.

С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на останалите вземания, посочени в заявлението.

Разпореждането от 28.11.2024г. е връчено на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД, гр.София на 05.12.2024г. Частната жалба е подадена на 13.12.2024г.

С Разпореждане от 15.01.2025г. по ч.гр.д. №5985/2024г. на СлРС е отстранена ОФГ, допусната в Разпореждане №13249 от 28.11.2024г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени потребител. Такъв е и процесния договор за кредит, сключен с длъжника А. К. А.. При наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Следва да се посочи, че договорът за поръчителство, сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД няма самостоятелен характер, като има обусловено от договора за кредит значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за кредит.

Въззивният състав споделя правните изводи на заповедния съд, че искането за вземанията, по отношение на които е отхвърлено заявлението, се основава на неравноправни клаузи в представените договори, уговорени във вреда на потребителя, неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

На първо място и най-общо, тук важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство, представени от заявителя, очевидно имат общ, типов характер и не са индивидуално съставени – с оглед личността на клиента или с оглед някакви индивидуални особености. В тази връзка съображенията в жалбата са изцяло неоснователни. Договорите очевидно са били изцяло изготвени предварително и потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието им. От своя 3 страна самото съдържание на тези съглашения противоречи на изискването за добросъвестност и по силата на основната хипотеза на чл. 143 от ЗЗП придобива характер на неравноправност.

Двата процесни договора, които в цялост съставляват източника на облигационното задължение на длъжника, са сключени на една и съща дата, имат един и същ номер, като от съдържанието им е видно, че кредитополучателят не е имал реална възможност за избор на „поръчител“ по смисъла на чл. 4 от договора за паричен заем /предвидена е възможност за избор до два дни от сключване на договора, а всъщност договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сключен на същата дата като договора за заем, т.е. едновременно с него/, т.е. сключването на „договора за предоставяне на поръчителство“ от кредитополучателя е било ултимативно условие за предоставянето на кредита. Не е представено заявлението на длъжника, от което да е видно кой вид кредит е заявил /с обезпечение или без обезпечение/.

Действително, в чл.4, ал.3 е предвидена възможност за избор на кредит без обезпечение, като срокът за одобрение е посочен като 14 дни и ако в този срок кредита не е одобрен, то договорът не поражда действие, т.е. налице е висока степен на вероятност при липсата на обезпечение да не се стигне до одобрение и съответно до пораждане действие на договора за кредит. Това отново е неравноправна клауза, тъй като одобрението и пораждането на действие на договора е поставено в зависимост единствено и само от волята на кредитора, върху което обстоятелство насрещната страна не може да влияе.

Вноските по договора за предоставяне на поръчителство са били включени в месечните вноски по договора за кредит, те се плащат наред с вноската по кредита, на дата на падежа на съответното плакане по кредита, което води до оскъпяване на кредита, без това да е изрично отбелязано в СЕФ за предоставяне на информация за потребителския кредит. Така кредитополучателят дължи възнаграждение за поръчител, което общо възлиза на 4329,57лв. при заета сума от 5000 лв., за която се дължи и възнаградителна лихва от 35,88%, като тази вноска /възнаграждението на поръчителя/ не е включена в годишния процент на разходите /посочен като 42,41%/, както повеляват разпоредбите на ЗПК. След като разходът за допълнително ежемесечно възнаграждение за поръчител е пряко и неотменно свързан с договора за кредит, в който обаче той не е включен в ГПР, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна информация. В договора е посочен общ размер на всички плащания от 7131,66лв., без да е посочен размера за поръчителя от 4329,57лв.

От данните в ТР се установява, че поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД, сключен с кредитополучателя е сто процента собственост на кредитора „Кредисимо“ ЕАД. Двете дружества се намират в такава 4 икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с оглед обективираните права и задължения по договора за предоставяне на поръчителство, които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Така създадените допълнителни възнаграждения за поръчителя, води до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущръб на потребителя, който е поставен в неравноправно и неизгодна позиция. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин и кредитодателят и поръчителят се домогват да заобиколят изискванията на този закон, което е забранено с чл. 21 от ЗПК.

Ето защо, като противоречащи и на общо основание на добрите нрави и справедливостта, договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и не поражда права и задължения за страните. Съдът не споделя доводите на частния жалбоподател относно даването на съгласие от страна на клиента за сключването на договора за поръчителство и признаването, че е получил преддоговорна информация при сключване на договора за кредит – това не променя неравноправния характер на уговорките по същество.

Невключването в ГПР на възнаграждението на поръчителя /доближаващо се до размера на предоставения кредит/ е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК. От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви и други разходи по него.

Поради това и за всички вземания, освен главницата /чистата стойност на кредита/ и обезщетението за забава върху него от подаването на заявлението, не следва да се издава заповед за изпълнение. Дължат се разноски, пропорционално на уважената част от заявлението, които са правилно присъдени от районния съд.