Решение № 3 от 02.01.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

02.01.2019г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Пловдив, пети състав, в публично заседание на трети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

При секретаря В. К., като разгледа докладваното АД № 2741 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 160 от ДОПК.

Жалбоподателят

– И.С.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. обжалва РА №

Р-160021177008143-091-001/21.05.2018 г., в частта потвърдена с Решение № 463/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително определените задължения, както следва:

ДОО за 2011 г.

– главница 645.12 лв. и лихва 542.23 лв.; ДОО за 2012 г. – главница 645.12 лв. и лихва 410.14 лв.; ДОО за 2013 г. – главница 645.12 лв. и лихва 313.26 лв.;

ДОО за 2014 г. – главница 645.12 лв. и лихва 247.71 лв.; ЗО за 2011 г. – главница 201.60 лв. и лихва 140.20 лв.; ЗО за 2012 г. – главница 201.60 лв. и лихва 119.35 лв.; ЗО за 2013 г. – главница 201.60 лв. и лихва 97.88 лв.; ЗО за 2014 г. – главница 201.60 лв. и лихва 77.42 лв.; ДЗПО-УПФ за 2011 г. – главница 252.00 лв. и лихва 211.82 лв.;

ДЗПО-УПФ за 2012 г. – главница 252.00 лв. и лихва 160.21 лв.; ДЗПО-УПФ за 2013 г. – главница 252.00 лв. и лихва 122.37 лв.; ДЗПО-УПФ за 2014 г. – главница 252.00 лв. и лихва

96.76 лв.

В жалбата, както и в писмената защита на адв. Т. се твърди, че обжалваният РА е необоснован, издаден при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Изложени са подробни съображения относно неприложимост на особения ред за извършване на ревизията , че част от посочените МПС-та са продадени извън ревизионния период, както и че не са налице белезите на търговски сделки за процесните продажби. Претендират се и съдебни разноски в размер на 400/четиристотин/ лева, съгласно приложения списък /л.182/.

Ответникът-директорът на ТД на НАП – Пловдив, чрез юк. С. оспорва жалбата и поддържа становището, изразено от горестоящия административен орган, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

След като прецени твърденията на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид изложеното в Решение №463/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, съдът намира за установено от фактическа страна на следното:

Ревизията на жалбоподателя е обхванала периода 2011 г. – 2014 г. по правилното приложение на ЗДДФЛ. Ревизионният акт е издаден на основание чл.

119, ал. 2 от ДОПК. И.С.Б. е местно физическо лице, данъчно задължено по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ до 01.2015 г. Установено е, че Б. не е подавал ГДД за ревизирания период.

В хода на ревизионното производство, са предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на ЗЛ. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения.

1. На основание чл. 37, ал. 5, чл. 47 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции, трети лица и до други контролни органи, подробно описани в РД. Във връзка с установяване на имущественото състояние на И.С.Б. и направените разходи на парични средства е установено, че са извършвани множество сделки с МПС, подробно описани в РД и РА. Органите по приходите констатират, че получените доходи е следвало да бъдат декларирани в ГДД по ЗДДФЛ за съответната година на придобиване на дохода. На база извършените действия ревизиращият екип е направил извод, че през ревизирания период И.Б. е извършвал независима икономическа дейност, свързана с покупко – продажба на МПС. Тази дейност е системна и е извършвана през целия ревизиран период.

Въз основа на събраните доказателства и установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ДОПК на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на задълженото лице е връчено Уведомление № Р – 16002117008143-040-002/06.02.2018 г., с което И.С.Б. е уведомен, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред.

На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Органът по приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци като взема предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК (подробно изброени в мотивната част на РД за ревизираните отчетни периоди).

На база извършените действия ревизиращият екип е направил извод, че през ревизирания период И.Б. е извършвал независима икономическа дейност, свързана с покупко – продажба на автомобили и за да определят данъчната основа от извършваната дейност по години, са използвали анализа по чл. 122, ал. 2, в който на стр. 6 от РД е записано: „- брутни приходи/доходи /оборота/ е съотносимо обстоятелство при определяне данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Поради непредставяне на документи, доказващи продажната цена на автомобилите, за целите на ревизия за продажните цени на МПС се приемат цени на придобиване, а не нулеви стойности /по-благоприятния вариант за РЛ/.“

На стр. 8 от РД съответно в табличен вид са представени приходите и разходите от осъществяваната търговска дейност и извода на органите по приходите, че „съгласно представени от РЛ документи: договори за покупка и продажба на МПС, фактури /инвойси/ от продавачи на МПС в ЕО, документи, предоставени от Пътна полиция - Смолян за автомобилите - собственост на И.С.Б., както и определени продажни цени по преценка на ревизиращия екип…Определената облагаема основа на РЛ от дейността: покупко-продажба на МПС по години е, както следва: За 2011г.-8214лв разходи и приходи ., за 2012г. -7393лв. разходи и приходи., за 2013г.

– 4512лв. разходи и приходи и за 2014г. – 7928лв. разходи и приходи.

2. С оглед изследване на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и ресурсите за покриване на разходите за издръжка на живот и направените вноски по банкови сметки и парични средства необходими за осъществяваната дейност покупко – продажба на леки автомобили, от органите по приходите са предприети действия за събиране на доказателства за приходите и разходите на И.Б. по години.

През периодите на ревизията е установено, че И.Б. е внасял парични средства в банковата си сметка, извършвал е разходи за придобиване на

МПС, като е реализирал минимални доходи. От събраните данни във връзка с получените доходи и източници на средства е установено, че ЗЛ е разполагало с налични парични средства към 01.01.2011 г. в размер на 7 000,00 лв. Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от други източници. В резултат на извършения анализ, ревизиращият екип е преценил, че за ревизирания период направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства, съответно налице е доход с неустановен произход за 2011 г. в размер на 1 014,92 лв., за 2012 г. -1 278,71 лв. и за 2013 г. – 8 221,51 лв. Същият следва да се обложи по реда на чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ.

На база гореописаните обстоятелства органите по приходите са изчислили годишна данъчна основа по периоди , а върху така изчислените годишни данъчни основи са определени и задълженията, законосъобразността на които е предмет на настоящото съдебно производство.

По КСО и ЗЗО ревизията за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, в качеството на самоосигуряващото се лице на И.С.Б., обхваща периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г. и предмет на оспорване са задълженията по ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2011 – 2014година, подробно изложени в РА и Решение №463/2018г.

Съдът установи , че жалбоподателят още в жалбата си срещу РА / л.22/ твърди, че неправилно е приложен особения ред за извършване на ревизия, че е налице несъбиране на доказателства и необсъждането на вече събрани такива, че неясно защо ревизиращите са приели еднаква покупна и продажна цена на процесните МПС-та и необсъждането на официални документи като договори-нотариално заверени, митнически декларации и др.

Горните твърдения са пренесени и в жалбата до настоящия съд , като в нея е акцентирано допълнително и върху понятието „търговска дейност“, както и се твърди че част от процесните автомобили са били продадени извън ревизирания период.

В процесното Решение е прието че жалбоподателят е обжалвал изцяло РА, установените задължения за задължителни осигурителни вноски, установеното от органите по приходите обстоятелство, че извършва трудова дейност, покупко-продажба на МПС и съответно установените задължения за задължителни осигурителни вноски.

Директорът на Дирекция “ОДОП” –

Пловдив при ЦУ на НАП е изложил мотиви по твърденията и възраженията на жалбоподателя, част от които са неясни за настоящия докладчик и не кореспондират със събраните в админ. Преписка доказателства.

Съдът счита , че Ревизиращия екип не е обсъдил в пълнота и във взаимната им връзка събраните в хода на ревизията доказателства.

Така например в РД /л.55/ изрично е посочено че И. се счита за местно лице по вътрешното законодателство на Австрия за периода 2010-2015г. В доклада е посочено , че той е закупил с договор от 14,09,2010г. недвижим имот заедно с /посочения на други места в РД –л.36 като негов работодател/

Б.Ф..

На л. 66 по делото е приложено обяснение от жалбоподателя в което към 29,08,2016г. е посочил че пребивава постоянно в Австрия, основното му жилище е в село ***и че процесните автомобили ги е закупувал сам в Австрия , от предишните им собственици.

В това обяснение са посочени като закупени от него 8 броя автомобили и един мотоциклет. Съдът установи че мотоциклета Ямаха е закупен от И. в България през 2014г. и е продаден също в България през 2016г. / л.68-69/ , като от него не е реализирана печалба.

На л. 34-гръб в РД е посочено , че „ поради непредставяне на документи доказващи продажната цена на автомобилите , за целите на ревизията , като продажни цени следва да се приемат покупните такива“.

Съдът счита че от представените договори, нотариално заверени / л.68-86/ е видно какви са продажните цени и горния метод на определяне на продажни цени е незаконосъобразен.

Не става ясно и защо след като в РД е посочено че цените на превозните средства са определени от екипа, то в таблицата на л.35,гръб са посочени еднакви покупни и продажбени цени.

В решението няма и ред мотиви в тая посока, при положение че в жалбата срещу процесния РА / л. 20-21/ са налице множество възражения в тая посока.

Напротив в Решението е прието че „Безспорно е, че през ревизираните години жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност – покупка на леки автомобили с цел продажба на същите….“, както и че „Констатациите при ревизията показват, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК“ , както и че „ Действията на органите по приходите като подход в тази насока са правилни и обосновани“.

От друга страна в Решението е посочено , че „По отношение на определените облагаеми доходи по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. следва да отчете, че доказателствата, събрани при извършване на ревизията на лицето, не показват, че са налице данни за доходи, които не са декларирани. Принципно, за да е налице предпоставка за облагане на установеното превишение на разходите над постъпленията за ЗЛ, е нужно при съпоставката да се получи такова, като то не трябва да е малозначително, а напротив да насочва ясно и недвусмислено към извода, че наличното имущество и финанси не е възможно да бъдат налице, ако лицето вярно и честно е представило своите доходи и др. източници на средства. В случая не е установено, че РЛ е извършило разходи на значителна стойност през съответния данъчен период, за които не е доказало, че е разполагало с необходимия финансов ресурс към момента на същите.