Решение № 69 от 25.02.2016, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 25.02. 2016 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 29. 01. 2016 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН

БОЖИКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря А. АРЗУМАНЯН, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 686 описа на ПАС за 2015 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от „Б.К.” ООД, гр. П., ЕИК *** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 929/2013 г. по описа на П.ския окръжен съд решение № 504 от 28.08.2015 г., с което след поправката му с решение № 689 от 29.12.2015 г. е признато за установено по отношение на Д.Ж.Д., ЕГН **********, гр.П. и „Б.К.” ООД, гр.П., ЕИК ***, че „Б.К.” ООД дължи на Д.Ж.Д. на основание запис на заповед издаден от ответника на дата 28.02.2011 г. с падеж 30.06.2012г сумата от 318 000 евро, ведно със законната лихва, начиная от 16.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№

11123/2012г по описа на ПРС, ХХІ гр. с. и „Б.К.” ООД е осъдено да заплати на Д.Ж.Д. 26 626,88 лв. направени съдебни разноски.

В жалбата е направено подробно изложение за незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и отхвърляне на иска.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 05.12.2013 г. в П.ския окръжен съд е постъпила изходяща от Д.Ж.Д. искова молба насочена против „Б.К.” ООД, гр. П..

В обстоятелствената част на същата се говори за издаден на 28.02.2011 г. в гр. П. от ответника Запис на заповед, по силата на който той се е задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на 30.06.2012 г. в гр. П., ул. „Б. № 12, ап. 10 на ищеца сумата от 318000 евро.

Казано е, че задължението не било изпълнено на падежа, което наложило иницииране на заповедно производство, в което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горната сума. Изпълнителният лист от своя страна дал основание за започване на изпълнително производство. В хода на същото и в срока по чл. 414 от ГПК от ответника било подадено възражение, което обуславяло интереса на ищеца с оглед разпоредбите на чл. 415 от ГПК да предяви иск, с който да се установи по отношение на ответника съществуване на задължението предмет на заповедта за изпълнение.

На тази база е отправено и искане до съда да признае за установено по отношение на ищеца и ответника съществуване на произтичащото от споменатия по горе запис на заповед вземане, което е предмет и на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№

11123/2012г по описа на ПРС, ХХІ гр. с.

В отговора на първо место се твърди, че „Б.К.” ООД не е издател на процесния запис на заповед. Изложени са доводи, че документът е неистински, тъй като издателят не е изразител на съдържащото се в записа на заповед волеизявление. В тази връзка е споменато, че външното впечатление, че лицето положило подписа под текста е запознат с него е илюзорно В подкрепа на това твърдение се казва, че записът на заповед бил оформен на последния лист на екземпляр от предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот сключен на 05.07.2012 от С. К. (представляващ ответника) в качеството му на продавач и руска фирма действаща чрез пълномощник представил се като адв. Л. Д.. Казано е, че договорът бил представен на К. от купувача в два оригинални екземпляра, като имал общо съдържание от три листа.

Последните листи били без текстово съдържание, но имали фабрично отразени пунктирани линии за поставяне на лични данни от страните по договора. Казано е, че при подписване на договора К. с оглед на факта, че последния лист на двата екземпляра бил празен поискал да се отбележи саморъчно от представителя на купувача, че листът е част от предварителен договор за продажба на земеделска земя. Това било сторено от т.н. пълномощник на купувача, като след това всяка от страните се подписала на договора на другата. Казано е, че К. разписал празния лист на две места, като управител на дружеството продавач и като ФЛ.

Последното по изрично искане на пълномощника на насрещната страна. Казано е, че след подписване на договора връзка с този пълномощник не била осъществявана, тъй като дадените данни за контакти се оказали фалшиви.

В отговора се споменава и за получено от ЧСИ М. на 15.12.2012 г. съобщение за образувано изпълнително дело с взискател Д.Д., като по същото били предприети действия по принудително изпълнение срещу имущество на дружеството находящо се на ул. „К.“ № 33, гр. П..

Говори се и за спиране на делото в производство по чл. 423 от ГПК.

Казано е, че длъжникът се запознал с частното гражданско дело, по което е издадена заповедта за изпълнение и с представения по същото запис на заповед. За същия е казано, че представляващият дружеството разпознал подписите си под мнимия запис на заповед, като отново е посочено, че те били поставени под оригинала на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.07.2012 г. Говори се, че разпознаването станало по идентичните пунктираните линии намиращи се и в двата документа, а самият запис на заповед бил подразнян в горната си част, за да елиминира ръкописния текст на екземпляра от договора за продажба. Споменато е във връзка с тези подозрения К. уведомил Районна прокуратура П., като от същата било образувано досъдебно производство срещу ищеца по настоящето дело за престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 18 от НПК за това , че в периода 17.08.2012 г.-26.09.2012 г. в гр. П. пред 21 гр. състав на П.ския районен съд по ч.гр. дело № 11123/2012 г. и пред ЧСИ М. чрез използване на преправен документ(запис на заповед) от 28.02.2011 г. с издател „Б.К.“ ООИД за сумата от 318 000 евро с падеж 30.06.2012 г. е направил опит да получи без правно основание чуждо имущество в големи размери, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

Казано е и, че в хода на досъдебното производство ищецът дал обяснения и свидетелски показания, в които твърди, че по споразумение с ответника е инвестирал лични средства за изграждане на новата сграда на „Б.К.“ в гр. П., ул. „К.“ № 33 с цел получаване процент от печалбата при реализиране на изградените в същата обекти. Казал, че вложената от него сума определил на 215 000 евро и поискал издаване на запис на заповед за тази сума ведно с дължимата му се част от печалбата. Общия размер на дължимото на тези основания определил на 323 000 евро, но му бил издаден запис на заповед за 318 000 евро.

С оглед на така казаното от ищеца в досъдебното производство ответното дружество твърди, че с това реално е направил признание за съществуванието на каузално правоотношение обезпечено от менителничния ефект т.е. издадения запис на заповед имал гаранционно-обезпечителна функция по отношение на възникналата между ищец и ответник облигационна връзка.

Във връзка със същата обаче ответното дружество заявява, че между страните не са съществували уговорки в описания пред досъдебното производство смисъл, като документи за съдружие и влагане на парични средства не са подписвани. Заявено е и че липсва уговорка за съвместна дейност и за плащане на ищеца на процент от печалбата.

На база изложеното е изразено мнение, че щом менителничния ефкт е предмет на престъпна подправка с цел придобиване на имущество от дружеството той не може да породи никакви правни последици и искът по чл. 422 от ГПК е неоснователен. Казано е че документът е неистински в частта касаеща съдържанието по чл. 535 от ТЗ, тъй като е придаден вид, че това е действителната воля на издателя. В тази връзка е казано, че подписът е задължителен реквизит от съдържанието на записа на заповед и винаги се полага ПОСЛЕДЕН, а в случая това било сторено преди изписване на цялостното съдържание на записа на заповед т.е. има порок във формата. Говори се и за допълнително поставяне на ръкописен текст за дата на издаване(реквизит по чл. 535, т.6 от ТЗ), което обаче било направено от поемателя по заповедта и то след подписа на издателя.

В ДИМ ищецът е оспорил твърденията, че ответното дружество не е издател на записа на заповед, като е заявил, че не отрича изложените от него обстоятелства в представените документи от досъдебното производство. Изложени са твърдения, че записът на заповед е изготвен от управителя на ответника С. К. и е предаден от него лично на ищеца в офиса на ответното дружество в гр. П., ул. „Б.“ № 12, ет.1 Казано е, че записът не бил в стандартния формат А4 , а листът бил по- къс, като К. обяснил, че залял горната част от документа с кафе и е отразял залятото. В ДИМ се признава, че ценната книга не е била с попълнена дата на издаване, като същата по инструкция от самия К. била попълнена от ищеца по настоящето дело.

По отношение на описания в отговора предварителен договор е казано, че според ищеца той е съставен с цел да обслужва интересите на ответното дружество и по точно жалбата на ответника до Прокуратурата. Изразено е мнение, че тезата за подписване на договора на празни листове и полагане на единични подписи на екземплярите на насрещната страна е абсурдна за търговец с над 10 годишен опит. Казано е също така, че полагането на датата на издаване след подписа на издателя не е основание за формиране на извод за недействителност на заповедта.

В отговора на ДИМ на първо место е направен преразказ на казаното в протоколите от досъдебното производство от страна на ищеца и е направен извод, че в тях се твърди, че между него и ответника са съществували отношения по договор за заем. В тази връзка е НАПРАВЕНО ПРИЗНАНИЕ от ответното дружество за съществуващи между страните облигационни отношения във връзка с построяването на две сгради в П. респ. съществуването на такива във връзка с построяване на сградата на ул. „К.“ № 33.

По повод на същата е казано, че откриването на строителна площадка на строежа е станало с протокол от 12.11.2007 г., строителството е започнало в края на януари 2008 г., а въвеждането в експлоатация е от 19.05.2010 г. Заявено е, че в него вложени средства от страна на ищеца в РАЗМЕР НА 215 000 евро няма, като е казано, че той никога не разполагал с такава сума пари. За построяваното на сградата е заявено, че са използвани средства на дружеството (собствени, заемни, на съдружниците и от предварителна продажба на обекти), а печалба все още нямало, тъй като не били продадени всички обекти. На тази база е направен извод, че ответникът нямал задължения по КАУЗАЛНОТО правоотношение.

На 18.08.2014 г. от ПОС е постановено определение по чл. 374 от ГПК, като е изготвен проекто доклад, като е указано на ответника, че той носи тежестта да установи съществуването на каузално правоотношение ако твърди то да е причина за издаването на записа на заповед, като е даден и срок това да се уточни тезата му относно съществуването на такова.

Действия в тази насока са предприети с молба от 19.09.2014 г. В нея са преповторени доводите за направено от ищеца признание в документите по досъдебното производство , че записът на заповед е издаден за обезпечаване на отношения с ответника свързани с предоставяне на средства за изграждане на сградата на ул. „К.“ № 33 в размер на 215 000 евро и задължение за връщане на същата ведно с част от печалбата, като това общо задължение било определено на 328 000 евро, но записът бил само за 315 000 евро.

Казано е, че ответника признава съществуването на облигационни отношения с ищеца във връзка с построяването на сградата. В тази връзка е заявено, че уговорката била ищецът да участва със средства в построяването й, които ще бъдат върнати след завършването на сградата, продажбата на обектите в нея и представянето на точна справка за размера на предоставените средства. Заявено е, че такава и до сега не била представена.

Казано е, че ответникът оспорва общия размер на вложението, като според него ако има влагане то било не повече от 10 000 лв. Оспорен е и размерът на дължимата част от печалбата, като е заявено, че такава все още нямало.

Разпечатката съдържа 38 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8620b3b-86e2-4b63-8380-3c0c200ab0a6