Решение № 291 от 22.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330108480 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД от Й. Х. Н. срещу П. М. А. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева, предоставена по неформален договор за заем от ***г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч. гр. дело №*** г.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ***г. ответникът А. поискал от ищеца да му предостави паричен заем в размер на 5000 лева. Още на същия ден ищецът превел сумата по банков път по сметка на ответника в „***“ АД с основание за превода „временно заети средства“. Договорено било заемът да се върне до *** г. Ответникът не изпълнил задължението си да върне сумата. Иска от съда да признае съществуването на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от П. М. А., в който се прави възражение за липса на идентичност между заявеното пред заповедния съд вземане и предявеното пред исковия съд вземане, а оттам – и за недопустимост на иска. Счита, че искът е неоснователен. Оспорва да е бил 1 канен да заплати вземането, поради което и същото се явявало неизискуемо.

Не оспорва, че е получил процесната сума, но това станало не на основание договор за заем, а на основание договор за поръчка: същата представлявала възнаграждение за свършена от ответника работа (счетоводно обслужване) по възложение на ищеца. Иска от съда да спре делото до произнасяне на заповедния съд по подадена от него молба за обезсилване на заповедта за изпълнение и да отхвърли иска. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Направеното възражение за недопустимост на иска се намира за неоснователно. С уточнителна молба в заповедното производство заявителят (тук ищец) е уточнил, че вземането, което претендира се основава на сключен на *** г. с ответника договор за заем. Така е издадена и заповедта за изпълнение след направеното уточнение – за вземане, произтичащо от „неформален договор за заем от*** г.“. Молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение, която ответникът сочи, че е подал, е оставена без уважение с определение №*** г., постановено от заповедния съд. Не е налице, следователно, липса на идентитет между обстоятелствата, посочени в заявлението по чл. 410 от ГПК (неразделна част от която е уточнението, находящо се на л. 11 от заповедното дело), и обстоятелствата, на които се основава искът в настоящото производство.

По фактите:

По делото не е спорно обстоятелството, че на *** г. ищецът Й. Н. е предал по банков път на ответника П. М. А. парична сума в размер на 5000 лева. То документално се потвърждава от представеното по договора неоспорено платежно нареждане. Като основание за извършения превод е посочено „временно заети средства“. Това основание се оспорва от ответника, който е възразил, че е получил сумата на основание договор за поръчка. Въпреки разпределената му доказателствена тежест и допуснатия му свидетел ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на това свое възражение. Затова то следва да се приеме за неоснователно – недоказано.

По почин на ищеца са събрани гласни доказателства – разпитана е св. С.

М., чиито показания, макар да се отчита близката й родствена връзка с ищеца по делото, се намират от съда за логични, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, поради което се кредитират изцяло. Те са допустимо доказателствено средство в случая, респ. не попадат в изключенията на чл. 164 от ГПК: от една страна, процесният договор за заем е на стойност не по-голяма от 5000 лева, а от друга – при наличие на писмени доказателства за предаването на сумата свидетелски показания са допустими за установяване на условията по договора, 2 независимо от стойността на заема (в този смисъл е напр. решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев). От показанията на св. Манхарт се установяват мотивите за сключване на договора за заем – ответникът изпитвал финансови затруднения и поискал парична сума назаем от ищеца; отношенията между страните в преддоговрния период – те били близки приятелски и в рамките им ищецът заемал и друг път пари на ответника; и падежът на задължението – свидетелката посочва, че през юли месец 2023 г. ответникът поискал 5000 лева назаем от ищеца, а последният му дал срок от шест месеца да му върне заетата сума, т.е. установява се, че падежът е настъпил шест месеца след предаването на сумата – на 10.01.2024 г.

По правото:

За да бъде уважен искът за съществуване на вземане, ищецът е длъжен да установи правния си интерес от воденето на иска, както и съответния правопораждащ факт.

В настоящия случай интересът от водене на иска, доколкото той е предвиден изрично от законодателя, е налице (чл. 415, ал. 1 от ГПК). С оглед на горните констатации за фактите, съдът приема, че втората предпоставка за уважаване на иска също се е осъществила – Й. Н. съумя да докаже пълно и главно, че е материално легитимиран кредитор на П. А. по договор за заем в размер на 5000 лева от *** г. със срок до *** г. Искът се намира за доказан в своето основание и размер. Ответникът не доказа връщане на сумата, а възраженията му против допустимостта и основателността на иска останаха недоказани. Искът следва да бъде уважен изцяло.

Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, което съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Й. Н. следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 750 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Следва да му се присъдят разноски и за производството пред настоящата съдебна инстанция. С отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева. Съдът намира същото за основателно, доколкото размерът е завишен с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото – проведено е само едно открито заседание, събрани са писмени и гласни доказателства в незначителен обем, налице е уеднаквена и трайна съдебна практика по спорните правни въпроси. За съответен на фактическата и правна сложност на делото се намира размер на адвокатския хонорар от 1000 лева.

Той ще следва да се присъди на страната, а така също ще следва да й се присъдят и сторените разноски за държавна такса в размер на 100 лева.

3

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните по делото, че П. М. А., ЕГН: **********, дължи на Й. Х. Н., ЕГН: **********, парична сума в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, предоставена по неформален договор за заем от *** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на РС – гр. Пловдив, *** гр. състав.

ОСЪЖДА П. М. А., ЕГН: **********, да заплати на Й. Х. Н., ЕГН:

**********, парична сума в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА П. М. А., ЕГН: **********, да заплати на Й. Х. Н., ЕГН:

**********, парична сума в размер на 1100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне заетото за послужване ч. гр. дело № ** г. на *** гр. състав при РС – гр. Пловдив, ведно със заверен препис от първото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4