Решение № 1874 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1874 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330104904 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Х. А. Н., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от 27.07.2022 г., по който клаузата за неустойка при непредоставено обезпечение по чл.

6.2 била нищожна, като уговорена в противоречие със ЗПК, ЗЗП и в нарушение на добрите нрави, поради което и получаване на сума за нея без основание, се моли за присъждане на 3358,20 лева /вж. изм. по чл. 214 ГПК, чрез увеличение, в осз/, ведно с ъ с законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва претенцията. Неустойката не била част от ГПР, налице било неизпълнение на поето задължение, което довело до начисляването й, като клаузата за дължимостта й била действителна. Потребителят имал право в 14-дневен срок да се откаже от договора, без да е обвързан от спорната неустойка, респ. – възможност за продължаване на уговорения тридневен срок за предоставянето й, чрез подаване на нарочна молба до кредитора или предоставяне на заместващо обезпечение, чрез издаване на запис на заповед, което не сторил. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Възразява против присъждането на такива на насрещната страна.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 27.07.2022 г., по който предоставената сума от 2300 лева е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 12714/14.10.2024 г. – л.54-55/.

Според договора е предоставена сума от 2300 лева, при ГПР 48,05 %, ГЛП 40,05 %. В чл. 6,2 е предвидена дължимост на неустойка от 4660,48 лева при непредоставяне на обезпечение.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора – поръчителство на ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка. Размерът й представлява 202,63 % от този на заетата сума.

С оглед изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, съгл. представения погасителен план, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към 2 погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на неустойката надвишава над двойно кредита.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

Тъй като противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността е пречка за възникване на задължение.

От представената от ответника справка за извършените плащания се установява, че по договора е платена именно исковата сума за неустойка – факт, който изрично се потвърждава от кредитора /молба – л. 96/.

Сумата подлежи на връщане, т.к. е недължимо платена по нищожна клауза.

Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл.

80 ГПК и док. за платени 134,33 лв. – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представени са док. за платено такова от 960 лева, съгл. ДПЗС, но доколкото двукратно в два списъка е поискано присъждане на 3 по – нисък размер от 480 лева с ДДС /предвид док. за регистрация/, съдът дължи произнасяне съобразно поисканото.

Възражението за прекомерност е неоснователно – възн. е в размер под минималния съгл. НМРАВ и няма основание да бъде редуцирано, в т.ч. – при съобразяване конкретната фактическа и правна сложност на делото, цената на иска, положените пр. усилия и пр.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да плати на Х. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ............, следните суми: 3358,20 лева /три хиляди триста петдесет и осем лева и двадесет стотинки/ - получена без основание за неустойка по договор за паричен заем от 27.07.2022 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното погасяване, както и общо 614,33 лева /шестстотин и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Начин на плащане, посочен от ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:

......................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4