Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2733 от 27.09.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4960/2023
Вид
Определение № 2733
Подписан
27.09.2023
В сила
27.09.2023
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

  • чл. 234, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 111, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 111, ал. 8 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 248, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 183 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2733 гр. София, 27.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20231100604960 по описа за 2023 година Производството е по чл. 111, ал. 8 ЗИНЗС вр. с чл. 234, ал. 1 АПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М.Х., редовно упълномощен процесуален представител на Г. К. С. срещу разпореждане от 07.07.2023 г., постановено по нчд № 9318/2023 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с което е върната жалба, депозирана от адвокат М.Х., редовно упълномощен процесуален представител на Г. К. С., срещу заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София, като просрочена и съдебното производство по делото е прекратено.

С депозираната частна жалба, жалбоподателят моли първия съд сам да си отмени разпореждането от

07.07.2023 г. като неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни съображения. Твърди се, че жалбата срещу заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София не е просрочена, защото е депозирана в законоустановения за това срок, в съответствие с процесуалния за това ред и пред съответния компетентен съд, за което се прилагат писмени доказателства – товарителница с рег. № 5300465616019 от дата 27.03.2023 г. и обратна разписка на „Е.“ ЕООД. Алтернативно се моли за изпращане на частната жалба на компетентния по реда на чл. 248, ал. 4, вр. с чл. 111, ал. 8 ЗИНЗС съд за произнасяне.

1

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с депозираната частна жалба, инициирала настоящото наказателно производство, с жалбата депозирана срещу заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София, с материалите приложени по делото и въз основа на закона намира за установено следното:

Частната жалба срещу разпореждане от 07.07.2023 г. е процесуално допустима, т.к. е подадена в законоустановения за това 3-дневен срок, визиран в разпоредбата на 248, ал. 4, вр. с чл. 111, ал. 1 ЗИНЗС и от активно легитимирано за това лице.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С определение от 04.07.2023 г., постановено по дело № 19/2023 г. от смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, петчленния съдебен състав е постановил, че компетентен да разгледа жалбата на Г. К. С. срещу заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София е Софийски районен съд съобразно процесуалния ред установен в чл. 111 ЗИНЗС.

С издадена на основание чл. 248, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗИНЗС заповед № 8/22.03.2023 г., от началника на Затвора София, Г. К. С. е настанен в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия, т.к. с поведението си системно нарушава установения ред и сигурността в Затвора.

Заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София е връчена на Г. К. С. лично, на 22.03.2023 г.

Г. К. С., чрез своя процесуален представител адвокат М.Х. е обжалвал Заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София.

На 27.03.2023 г. Г. К. С., чрез своя процесуален представител е изпратил жалбата срещу Заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София, чрез „Е.“ ЕООД, за което по делото, образувано пред въззивния съд е приложен писмен документ с баркод 5300465616019 на Е., както и обратна разписка за нейното получаване от Регистратура на Затвора София с дата 28.03.2023 г.

Жалбата е изпратена в Софийски районен съд, където е заведена с вх. № 4531/28.03.2023 г. и въз основа на нея е образувано нчд № 9318/2023 г. по описа на СРС, НО, 99 състав.

2

С разпореждане от 07.07.2023 г., първият съд е върнал жалба с вх. № 4531/28.03.2023 г., депозирана от адвокат М.Х., редовно упълномощен процесуален представител на Г. К. С., срещу заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София, като процесуално недопустима, приемайки, че същата е просрочена, защото е подадена след преклузивния 3дневен срок, визиран в разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗИНЗС. След като първият съд е постановил връщане на жалбата е и прекратил съдебното производство по делото.

На първо място съгласно чл. 111, ал. 1 ЗИНЗС з аповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването ѝ.

При изложената по-горе фактология е видно, че 3-дневния срок за обжалване на Заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София, е започнал да тече, считано от 23.03.2023 г. за задържаният към този момент Г. К. С. и изтича на 27.03.2023 г. съобразно правилата за изчисляване на сроковете установени в процесуалната норма на чл. 183 НПК.

Ето защо и въззивният съд намира, че жалбата, срещу Заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София, която е депозирана от адвокат М.Х. на 27.03.2023 г. е в срок, поради което е процесуално допустима. Ето защо са налице процесуалните предпоставки за нейното разглеждане по същество от компетентния за това съд – Софийски районен съд. В тази връзка разпореждането на първия съд от 07.07.2023 г. е неправилно и незаконосъобразно и подлежи на отмяна, т.к. обсъжданата жалба не се явява просрочена, както е приел този съд.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 4 ЗИНЗС заповедите по ал. 2 и 3 на същия член подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождението на затвора или ареста при условията и по реда на чл. 111. Доколкото процесната заповед на началника на затвора София подлежи на обжалване по реда на чл. 111 ЗИНЗС, то в случая са приложими правилата и на чл. 111, ал. 8 ЗИНЗС касаещи процесуалния ред при разглеждане и на частни жалби срещу постановени определения и разпореждания от първоинстанционния съд, в хода на провеждания съдебен процес, по обжалване на издаден от началника на затвора административен 3 акт. Ето защо настоящия въззивен състав намира, че е компетентен да разгледа частната жалба на жалбоподателя срещу разпореждането от 07.07.2023 г., с което е върната жалба с вх. № 4531/28.03.2023 г. срещу Заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София и съдебното производство е прекратено, в подкрепа на което е и определение от 04.07.2023 г., постановено по дело № 19/2023 г. от смесен петчленен състав на ВАС и ВКС. Това е така, защото е постановено прекратително разпореждане от страна на първия съд, с което се засягат според жалбоподателя непосредствено негови права и законни интереси, които би могъл да защити единствено чрез депозиране на жалба срещу издаден от началника на затвора София административен акт. В случая, с постановеното от първия съд прекратително разпореждане, което е предмет на обжалване по настоящото дело се ограничава правото на жалбоподателя, а именно да търси правна защита по съответния предвиден законов съдебен ред за нарушени свои права, което е недопустимо. При това положение, след като първият съд е върнал жалбата, с която е бил сезиран от жалбоподателя с искане за осъществяване на съдебен контрол на заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София, приемайки че същата като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане и е прекратил образуваното по нея съдебно производство, т о е постановил едно неправилно и незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено.

При така изложеното се налага закономерния извод, че атакуваното пред въззивния съд разпореждане от 07.07.2023 г., постановено по нчд № 9318/2023 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с което е върната жалба с вх. № 4531/28.03.2023 г. и съдебното производство прекратено, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато на контролирания съд за разглеждане на депозирана от адвокат М.Х., процесуален представител на Г. К. С. жалба с вх. № 4531/28.03.2023 г., съобразно разпоредбата на чл. 111 ЗИНЗС.

Водим от горното СГС, НО, ХIII въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 07.07.2023 г., постановено по нчд № 4

9318/2023 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с което е върната жалба с вх. № 4531/28.03.2023 г., депозирана от адвокат М.Х., редовно упълномощен процесуален представител на Г. К. С., срещу заповед № 8/22.03.2023 г., издадена от началника на Затвора София и съдебното производство по делото прекратено.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при СРС за произнасяне по жалба с вх. № 4531/28.03.2023 г., депозирана от адвокат М.Х., процесуален представител на Г. К. С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5