Решение № 279 от 23.09.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Дупница, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200573 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена от К. Х. В., от гр. София, с ЕГН **********, чрез адв. В. П., жалба срещу Наказателно постановление № 26-1139-000134 от 14.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, Сектор „Пътна полиция-Кюстендил“, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН е наложена „глоба“ в размер на 255,65 евро /равностойност на 500,00 лева по фиксиран курс на БНБ/ и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си, както и лично и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. П., в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна. Претендират разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от 1 фактическа страна:

На 29.01.2026 г., около 14:36 ч., в общ. Дупница, по път ПП-1, Е-79, км.

353, с посока на движение от гр. Благоевград към гр. Кочериново, жалбоподателят като водач управлявал лек автомобил, марка и модел „Опел Инсигния“, с рег. номер КН5010ВС, собственост на „ТОП БИЛД-2019“ ООД, чийто управител е, като автомобилът е бил с прекратена на дата 03.11.2025 г. служебно регистрация, на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като не е бил пререгистриран в срок след закупуването му по-рано, на 01.09.2025 г., с договор за покупко-продажба на ППС с нотариална заверка на подписите, на името на своя нов собственик – „ТОП БИЛД-2019“ ООД, с управител К. Х. В., който е подписал лично договора за дружеството-купувач.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите К. Б. и Д. В., мл.автоконтрольори при ОДМВР - гр. Кюстендил. След извършена от тях справка с РСОД било установено горепосоченото, че МПС е с прекратена регистрация, от горепосочената дата, по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За така установеното административно нарушение свидетелят Б. съставила на нарушителя АУАН, подписан от нея и от колегата й - свидетелят В., като актът бил подписан без възражения и от жалбоподателят, на който бил връчен и препис от акта срещу подпис. С АУАН били иззети – СУМПС, 2 броя рег. табели и СРМПС част II, издадени за процесното МПС.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление.

С постановление от 11.03.2026 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-1139-000134 от 14.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, Сектор „Пътна полиция-Кюстендил“, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН е наложена „глоба“ в размер на 255,65 евро /равностойност на 500,00 лева по фиксиран курс на БНБ/ и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

2

По доказателствата:

Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В производството с а разпитани длъжностните лица при АНО – актосъставителят и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта, които потвърждават в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани в акта. Двамата добросъвестно заявяват, че не са сигурни или не си спомнят с точност други допълнителни и по-малко значими подробности относно обстоятелствата при установяване на нарушението. Съдът приема с доверие техните показания, тъй като същите, са достатъчно последователни и еднопосочни, логично и добросъвестно описват относимите към предмета на доказване по делото обстоятелства и предприетите от свидетелите служебни действия спрямо жалбоподателя при извършената проверка. Няма данни за каквито и да е техни предварително влошени отношения или дори познанство с жалбоподателя. Казаното от тях се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена в предвидената в закона форма, от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно т.

3.11 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните 3 работи, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началниците на групи в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. Ето защо наказващият орган е материално и териториално компетентен да наложи административно наказание за установено нарушение на ЗДвП.

Предвид изрично предвидената с чл. 36, ал. 2 ЗАНН възможност за образуване на административнонаказателно производство без съставянето на АУАН, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, издаването на НП на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН не е обусловено от предходното съставяне на съответния АУАН, поради което въпросът за компетентността на актосъставителя не подлежи на изследване.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Предвид изложеното въззивната инстанция не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира наказателно постановление, предмет настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно. на

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изр. 1 „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“.

С разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП законодателят е създал и задължение: „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.“.

Съгласно актуалният и приложим в случая текст на чл. 143, ал. 15 ЗДвП:

„Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни 4 средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.„

Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно която по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Приложеният по делото договор за покупко-продажба установява, че на 01.09.2025 г. жалбоподателят като управител и законен представител на купувача „ТОП БИЛД-2019“ ООД е закупил от лицето Ц. Х. В. процесния лек автомобил, като прехвърлянето на собствеността станало по предвидения в закона ред, а именно в писмена форма с нотариално заверени подписи.

Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус на 01.09.2025 г., за което по електронен път били подадени данни към системата на Сектор "Пътна полиция" където е отбелязана на следващия ден 02.09.2025 г.

В случая предвид това, че собственикът на автомобила е юридическо лице, вместо него и от негово име, правните действия се извършват от неговия законен представител – управителя-жалбоподател К. В..

Ето защо и за същия като законен представител на търговското дружество е съществувало задължение в едномесечен срок, считано от датата на покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, т. е. до 03.11.2025 година /първият работен ден след 01.11.2025 г. - неделя неприсъствен ден/, да регистрира превозното средство като собственост на дружеството по предвидения в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. ред.

След като това не е сторено, на 03.11.2025 г. регистрацията на МПС била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т.

10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Предвид горното от събраните по делото доказателства се установява по 5 несъмнен начин, че на 29.01.2026 г., около 14,36 часа, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство - лек автомобил, който не е регистриран по пътища, отворени за обществено ползване.

На следващо място от приетите в хода на съдебното следствие доказателства се установи по несъмнен начин, че управляваният от жалбоподателя автомобил, към датата на вмененото му нарушение е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал. 15 от ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

От субективна страна нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, като неоснователни се явяват въведените доводи за субективна несъставомерност на санкционираното нарушение.

Разпоредбите на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., предвиждат служебно, прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От текста на двете разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства следва да направят отбелязване в автоматизираната система, но никъде не е регламентирано, каквото и да е, а още по-малко формално и императивно законовото задължение да уведомяват нарушителите за направеното отбелязване. Същевременно с чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Не е предвидено обаче задължение за уведомяване на приобретателя /купувача или негов законен представител в случая/ при извършена на основание 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г служебно прекратяване на регистрацията на съответното МПС.