Решение № 20746 от 14.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20746 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110149610 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ....... против К. М. Н..

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 52, находящ се в гр. ................

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 516, 39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 220, 66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 03.07.2023 г.; сумата 59, 34 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 54 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2020 г. – 03.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.07.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39902/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника К. М. Н., с който 1 оспорва исковете по основание по съображения, че не е задължено лице по фактурите за исковия период, в които е посочено друго лице – ............ Н.

И........... Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 17.07.2023 г. от ....... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. М. Н. за: сумата 1 516, 39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 220, 66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 03.07.2023 г.; сумата 59, 34 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 54 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2020 г. – 03.07.2023 г.

С разпореждане от 26.07.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 36, 18 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника К. М. Н..

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по исков ред.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..........., том ............., дело № 15858/93 г. от 23.06.1993 г., по силата на който на .......... е продаден следният недвижим имот: апартамент № 52, находящ се в гр. ............, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65, 12 кв.м..

Видно от удостоверение за наследници от 22.05.2018 г., .......... е починала на 08.05.2002 г., като е оставила наследници по закон: ............ – дъщеря, починала на 11.10.1985 г., с наследници на последната: ............ Н.

И.......... – съпруг и К. М. Н. – син.

Представен е договор, сключен между ....... – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното 2 задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени обща фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., както и обща фактура от 31.07.2022 г. за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. за процесния имот с получател: ............ Н. И...........

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от .......... Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО, отчетени от ФДР на 13.05.2021 г. и 10.05.2022 г. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ въз основа на отчета на 1 бр. водомер, отчитан след края на отоплителния сезон.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1 541, 82 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 772, 36 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 230, 54 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от ........., както и че за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г. стойността на дяловото разпределение възлиза на сумата 59, 34 лв.

Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че има плащане по общата фактура за 2021 г. в размер на 25, 42 лв., като, видно от същата, с тази сума е намалено задължението за периода и тя не се претендира в настоящото производство. Според заключението на ССЕ, което отчита извършеното плащане, размерът на задължението възлиза на сумата от 1 516, 39 лв., а дължимата цена на дяловото разпределение – на сумата от 59, 34 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е 3 депозирал възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установи се от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ..........., том ............., дело № 15858/93 г. от 23.06.1993 г., че със същия собствеността на процесния имот е придобита от ........... Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че не се установява идентичност между имота, предмет на нотариалния акт, и процесния имот, доколкото видно от описанието на имота по нотариалния акт, същото съвпада с това на процесния имот.

Видно от удостоверение за наследници от 22.05.2018 г., .......... е починала на 08.05.2002 г., като е оставила наследници по закон: ............ – дъщеря, починала на 11.10.1985 г., с наследници от своя страна: ............ Н.

4

И.......... – съпруг и К. М. Н. – син.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.

В случая ............ – дъщеря на наследодателката .........., е починала преди нея, поради което и на основание чл.10, ал.1 ЗН се замества в наследяването от своя син – К. М. Н..

С оглед изложеното се налага извод, че през исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. ответникът се явява собственик на процесния имот, придобит по наследяване. От качеството на ответника на собственик произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че не отговаря за процесните задължения, тъй като ищецът е издавал фактури на името на трето за спора лице. Действително, представените общи фактури са издадени на трето за спора лице - ............ Н. И.........., но това обстоятелство не променя изводите на съда, доколкото качеството клиент на топлинна енергия произтича от качеството на собственик, за което ирелевантно се явява как счетоводно ищецът отразява задълженията.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.