Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 206 от 06.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 98/2025
Вид
Определение № 206
Подписан
06.02.2025
В сила
18.09.2025
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.135 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.168 ал.7 · Закон за съдебната власт
  • чл.80 ал.1 · Закон за съдебната власт
  • чл.35 ал.4 · Правилник за администрацията в съдилищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Велико Търново, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100500098 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Окръжен съд – В.Търново е бил сезиран с въззивна жалба с вх.№11861/09.10.2024г. на В. С.

С. против Разпореждане№1/09.10.2024г. на Зам.председателя на ВТРС. С цитираното разпореждане на Зам.председателя на ВТРС било прието, че производството пред ВТРС се развива по реда на чл.35 ал.4 от ПАС, като са описани действия на съда по отстраняване на констатирани нередности на депозираното от В. С. С. сезиране и относно възможността му да ползва правна помощ. Поради неотстраняване на нередностите в отправените към съда от лицето искания(молби) в дадените срокове, е бил постановен отказ за образуването на съдебно производство на основание чл.168 ал.7 от ЗСВ, чл.80 ал.1 от ЗСВ и чл.35 ал.4 от ПАС. Възприето е било, че жалбата по същество съставлява оспорване на административен акт, тъй като Зам.председателят на ВТРС действал като административен орган, а не като съдия в съответния орган на съдебната власт. По повод оспорване на това разпореждане е издадено и Разпореждане№149/22.10.2024г. на Зам.председател на ВТОС, с което било разпоредено да не се образува въззивно гражданско дело, а преписката е била изпратена на съответния административен съд – ВТАдм.С по компетентност, тъй като издателят на оспорения акт действал като административен орган, а не като съдия и съответно осъщественото от жалбоподателя оспорване представлявало оспорване по съдебен ред по реда на чл.145 ал.1 от АПК на издаден индивидуален административен акт.

Във ВТАдм.С било образувано адм.дело№815/2024г., като производството по същото е било прекратено с Определение№3355/29.10.2024г. и на основание чл.135 ал.5 АПК ВТАдм.С сезирал ВАС-ВКС(смесен петчленен състав от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС) със спор за подсъдност. В мотивите на сезиращия съд е прието, че спорът не е подсъден на административен съд, тъй като действията във връзка с администрирането на молби, жалби и образуване или не на гражданко дело не представлява административна, а правораздавателна дейност. При тези изводи ВТАдм.С прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВАС-ВКС.

С Определение№2/30.01.2025г. по дело смесен петчленен състав №55/2024г. на ВАС е определил, че компетентен да разгледа частната жалба на В. С. С. против Разпореждане№1/09.10.2024 г. на Зам. председател на ВТРС е ВТОС, като е изпратил делото на ВТОС.

1

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изначално във ВТРС постъпило заявление с вх.№14344/08.07.2024г. от В. С. С., по повод на което, с Разпореждане от 09.07.2024г. на Зам.председателя на ВТРС(предвид цялостната неяснота, неразбираемост и липсата на направени конкретни искания) били дадени указания, че лицето следва да подаде искова молба с конкретни искания и доказателства, както и че може да ползва адвокат. На 17.07.2024г. била подадена молба от В. С. С., във връзка с която отново били дадени указания с Разпореждане от 17.07.2024г. н а Зам.председателя на ВТРС, които са в смисъл, че лицето може да подаде искова молба, в която да посочи исканията си, които да подкрепи с доказателства. На 24.07.2024г. е подадена молба от В. С. С. за допускане на правна помощ, като с Разпореждане от 24.07.2024г. на Зам.председателя на ВТРС лицето било уведомено, че правната помощ извън случаите на процесуално представителство, се предоставя от НБПП–София. На 14.08.2024г. била подадена жалба от В. С. С., която отново била възприета като неразбираема и с Разпореждане от 14.08.2024г. на Зам.председателя на ВТРС били дадени поредните указания, както и че съдът не може да дава консултации. На 12.09.2024г. постъпва нова жалба от В. С. С.(отново възприета като неразбираема), като с Разпореждане от 13.09.2024г. на Зам.председателя на ВТРС са дадени указания за конкретизиране на искането. На 20.09.2024г. В. С. С. подава молба(отново възприета като неразбираема), като с Разпореждане от 20.09.2024г. на Зам.председателя на ВТРС тази молба била оставена без движение, като бил даден седемдневен срок за конкретизиране на искането, в т.ч. било напомнено, че неизпълнението на дадените указания води до процесуалната последица връщане на молбата. Последвала нова молба от 27.09.2024г. на В. С. С. за удължаване на срока за изпълнение на указанията, като с Разпореждане от 30.09.2024г. срокът бил удължен със седем дни, считано от връчването на книжата. Съответно, на 01.10.2024г. последвала нова молба от В. С. С.(отново възприета като неразбираема), като с Разпореждане от 02.10.2024г. на Зам.председателя на ВТРС тя е оставена без движение, като отново били дадени указания за отстраняване на нередовностите в седемдневен срок, в т.ч. било напомнено, че неизпълнението на дадените указания води до процесуалната последица връщане на молбата. На 04.10.2024г. била подадена нова молба–жалба от В. С. С., а на 07.10.2024г. била подадена молба, в която било посочено, че става въпрос за дело 2699/2024 без посочване на съд, като и в двата документа липсвали искания и не можело да се обоснове извод за търсена защита. Констатирано било, че срокът за изпълнение на указанията изтекъл, и в тази връзка с Разпореждане№1/09.10.2024г. на Зам.председателя на ВТРС е отказано да се образува съдебно производство - дело по депозираните от В. С. С. в деловодството на ВТРС документи: с вх.№14344/08.07.2024г., с вх.

№14961/17.07.2024г., с вх.№16566/14.08.2024г., с вх.№18239/12.09.2024г., с вх.№18819/20.09.2024г., с вх.№19571/01.10.2024г., с вх.№19907/04.10.2024г., с вх.№20022/07.10.2024г., като е било разпоредено същите документи да бъдат изпратени на ВТРП по компетентност, след влизане в сила на разпореждането, като се изготвят преписи за съхранението им в съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалване на Разпореждане№1/09.10.2024г. на Зам.председателя на ВТРС(с оглед указанията на смесен петчленен състав ВАС-ВКС). Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

В чл.6 ал.2 от ГПК се регламентира едно от основните начала на гражданския процес – диспозитивното, съобразно което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие 2 се определят от страните. Иначе казано, съдът не правораздава по своя инициатива. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Твърдяното право се индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на иска, и съответно по тях ответникът да организира защитата си, като съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, както е заявен от ищеца.

Дължимото съдействие от съда като израз на диспозитивното и служебното начала в гражданския процес се изразява в съдействие на страните за разкриване на обективната истина, за изясняване на делото от фактическа и правна страна в рамките на предмета на делото и предприетата от ответника срещу иска защита. Настоящият съдебен състав намира, че Зам.председателят на ВТРС е дал правилни и изчерпателни указания на ищеца/молител В. С. С. за отстраняване нередовностите на исковата молба: уточняване на обстоятелствената част, за да се обоснове правния интерес от иска; какво е искането му, по кое дело се отнася(ако има такова), както и че ако желае да обжалва акт на съд, прокуратура, административен или друг орган е необходимо да посочи кой е той, от коя дата, кое дело, на коя институция…, в.т.ч. на В. С. С. е била посочена възможността да ползва правна помощ по съответния ред. Въпреки това, по същество, с оглед изложените факти, не били изпълнени изискванията на закона за посочване на конкретни, твърдяни от ищеца обстоятелства, както и не бил формулиран петитум, които да не буди неяснота от съда. Настоящият състав намира, че исковата молба е останала нередовна - не е ясна обстоятелствената част на исковата молба, не са посочени доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и в какво се състои искането. Подадени са множество уточнителни молби, като същевременно, уточненията не са представени в пълнота, което създава още по-голяма неяснота каква фактическа обстановка се опитва да представи на съда ищеца, която да е ясна и за ответната страна. Така, исковата молба е логически несвързана, непоследователна и неясна и липсата на конкретно искане(петитум), води до невъзможност да се индивидуализира спорния предмет. Не може да се прецени дали се ангажира правораздавателната компетентност на съда, доколкото по действащото право могат да се предявяват само искове, които са изрично предвидени в закона(впоследствие при тази неяснота, за съда е невъзможно да даде правна квалификация на спора, съответно да отдели релевантните за спора факти и обстоятелства…). Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита за правилно

Разпореждане№1/09.10.2024г. на Зам.председателя на ВТРС, с което е отказано да се образува съдебно производство - дело по депозираните от В. С. С. в деловодството на ВТРС документи: с вх.

№14344/08.07.2024г., с вх.№14961/17.07.2024г., с вх.№16566/14.08.2024г., с вх.№18239/12.09.2024г., с вх.№18819/20.09.2024г., с вх.№19571/01.10.2024г., с вх.№19907/04.10.2024г., с вх.

№20022/07.10.2024г.

Жалбоподателят С. е останал задължен за дължимата държавна такса в размер на 15.00лв. по подадената от него частна въззивна жалба с вх.№11861/09.10.2024г., съгласно чл.19 от Тарифата за ДТССГПК, поради което на основание чл.77 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати такава в полза на Окръжен съд В.Търново.

Водим от изложено и на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, чл.7 ал.2 ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане№1/09.10.2024г. на Зам.председателя на ВТРС, с което е отказано да се образува съдебно производство - дело по депозираните от В. С. С. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул. в деловодството на ВТРС документи: с вх.№14344/08.07.2024г., с вх.

№14961/17.07.2024г., с вх.№16566/14.08.2024г., с вх.№18239/12.09.2024г., с вх.№18819/20.09.2024г., с вх.№19571/01.10.2024г., с вх.№19907/04.10.2024г., с вх.№20022/07.10.2024г.

ОСЪЖДА В. С. С. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.“ да заплати в полза на Окръжен съд В.Търново, на основание чл.77 от ГПК: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща дължима държавна такса съгласно чл.19 от Тарифата за ДТССГПК по частна въззивна жалба с вх.№11861/09.10.2024г., съгласно чл.19 от Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК в случай на служебно издаване на изп.лист.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие основанията на чл.280 oт ГПК.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4