Решение № 1330 от 25.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14351/2022
- Вид
- Решение № 1330
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1330 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330114351 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от З. А. М. срещу ЗД „Бул Инс“ АД се твърди, че на ***г. около 21 ч. ищецът управлявал собствения си велосипед по ул. „***“ в с.***, Община ***, като наближавайки железния мост забелязал движещ се в насрещното платно лек автомобил, който бързо го наближавал. Водачът му не успял да овладее автомобила и навлязъл в лентата за движение на ищеца, след което го ударил с предна лява част. От удара ищецът паднал на земята и си ударил главата, но не загубил съзнание. Това бил съселянинът на ищеца – К. И. Г., който бил с неговия ***, рег.№ ***. Ищецът помолил К. да го откара до дома, като се надявал болката да отмине, но след час тя била още по-силна, поради което ищецът се обадил на тел.112. След около 30 мин. в дома му дошли екипи на ЦСМП и полиция, направен му бил тест с дрегер, който отчел 0,00 промила. След прегледа бил транспортиран до УМБАЛ „Свети Г.“, където останал на лечение до 11.10.2017г. В епикризата му било отразено счупване на долен край на лява лъчева кост, контузия на глава и тяло, контузия на ляво коляно. На 19.10.2017г. се освидетелствал в съдебна медицина.
Оздравителният процес продължил около 30-40 дни, приемал обезболяващи, в определени момента и сега чувствал болка в ръката. Образуваното ДП срещу извършителя било прекратено, като МПС бил застрахован при ответника с договор за гражданска отговорност със застрахователна полица, валиден към датата на събитието. Ищецът заявил пред застрахователната компания искане за присъждане на обезщетение, но до такова не се стигнало. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати 1 на ищеца сумата от 18 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болка и страдание вследствие причинените на ищеца телесни повреди - счупване на долен край на лява лъчева кост, контузия на глава и тяло, контузия на ляво коляно, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на деликта до окончателното изплащане.
Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ЗД „Бул инс“ АД, със становище за допустимост на предявените искове. Оспорват се исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение на л.а. ***, рег.№ *** към датата на твърдения инцидент – ***г., при който ищецът е пострадал.
Оспорва се настъпването на ПТП, нямало съставен констативен протокол, оспорва се описаният механизъм на ПТП. В исковата молба се сочило, че инцидентът е настъпил през октомври 2017г., а в протокола за оглед била посочена дата 20.06.2018г. В този смисъл се оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на К. Г.. Твърди се причиняване на вредите от ищеца, тъй като същият управлявал велосипеда си в тъмната част на денонощието, без работещ фар, без поставени светлоотразители, без жилетка. Управлявал бил и велосипеда си по средата на платното на движение. Евентуално се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Г. бил управлявал МПС с разрешената скорост.
С определение от 06.06.2023г. е конституиран К. И. Г. като трето лице – помагач на страната на ответника.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от К. И. Г..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, както и справка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил, с рег.№ ***, с период на валидност 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Представен е и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР Пловдив.
С Постановление на РП Пловдив от 16.05.2022г. е прекратено наказателно производство по ДП № ***г. по описа на РУ на МВР ***, преписка № ***г. по описа на РП Пловдив.
С писмо от 30.06.2022г. от ЗД „Бул инс“ АД до З. А. М. последният е уведомен, че няма основание да удовлетвори претенцията му за заплащане на сумата от 18 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са ангажирани доказателства за виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП, което е абсолютна предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Уведомен е за документите, които следва да представи във връзка с претенцията си.
Изискано и постъпило е ДП № ***г. по описа на РУ на МВР гр.***.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.М., *** на ищеца, който разяснява, че произшествието, което брат му претърпял се случило на ***г. в с.***. Както си карал колелото го блъснала кола, до един железен мост. К., човекът, който го блъснал, докарал брат му у дома и казал, че без да искал, го блъснал. Братът на свидетеля бил с 2 колело, което било почти ново, бил и с жилетка. Той постоянно карал със светлоотразителна жилетка. Свидетелят и баща му помогнали на ищеца да легне на леглото, но след кратко време той започнал да пъшка и охка, поради което се обадили на тел.112. Дошла линейка и го закарала в болницата, където престоял 3-4 дни. Имал счупена ръка, от лявата страна целият бил син, на лява китка носил около месец и половина гипс. През този месец и половина бил при брат си, тъй като не можел сам да се обслужва за хигиенни нужди, както и да се храни. Свидетелят си взел един месец неплатен отпуск, за да го гледа, тъй като баща им бил възрастен. Брат му изпитвал силна болка, особено отляво. След като свалил гипса от ръката не можел да хване нищо, ходил да работи на две места, но като го видели, че не може, го махали. Имал болки в ребрата, в главата и краката. Като дойдело есенно време се оплаквал от болки в ръката. Когато започнел физическа работа не можел да стиска с ръката и викал брат си. Не можел да работи физическа работа. Свидетелят му помагал с пари. Брат му се качвал по моста с колелото и К. го блъснал, но свидетелят не бил на мястото. К. се движил срещу него. Брат му си карал нормално. И двамата били тествани с дрегер за алкохол, пробите им били отрицателни. Произшествието настъпило вечерта около 21-22 часа, като настилката била суха.
По делото е изготвено заключение на съдебномедицинската експертиза, според което при възникналото на ***г. ПТП около 21 ч. в с.***, пострадалият ищец е получил следните травматични увреждания – травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, счупване на долния край на лява лъчева кост, без разместване; контузия на главата и тялото, контузия на ляво коляно. Счупването на долния край на лява лъчева кост, наложило имобилизация, е причинило на ищеца трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл.129 НК, за около 2,5 – 3 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. В оздравителния процес се включва и времето на раздвижване в лявата китка и провеждането на физиотерапевтични процедури.
Контузията на главата, тялото и лявото коляно са причинили както заедно, така и поотделно болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 НК за около 2-5 дни от датата на травмата.
Гореописаните увреждания отговарят добре да са получени при ПТП – велосипедна травма – блъснат велосипедист от лек автомобил. Непосредствено след инцидента ищецът е търпял най-силните болки по отношение на лява ръка в областта на китка, като след имобилизацията болките са отшумели. След заздравяване на лъчевата кост болките почти са изчезнали към края на 1,5-2 месеца от травмата. Останало е само неприятното чувство при промяна на атмосферното налягане при „разваляне“ на времето. Контузията на главата, тялото и лявото коляно са отзвучали за 7-10 дни от датата на травмата. Пострадалият ищец би трябвало напълно да е оздравял за посочените срокове, като в кориците на делото не са приложени медицински документи, които да информират за настъпили усложнения при лечението му, най-вече от понесената травма на лява ръка в областта на китката.
По делото е прието заключение и по изготвената автотехническа експертиза, според което максималната скорост, с която е било технически възможно да се преодолее завоят в конкретната обстановка без опасност от странично занасяне на автомобила е 39 км/час. В 3 случая следва да се приеме, че автомобилът се е движил с комфортна скорост, тоест без максимално странично ускорение, тоест около 31 км/час. Скоростта на велосипедиста е била средно около 16 км/час. Водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движил със скорост, по-малка от 28,18 км/час, тоест скоростта на автомобила е била технически несъобразена с конкретната видимост. Предвид насрещното движение на велосипеда и автомобила, дори велосипедистът да е спрял, удар отново би настъпил. Ако велосипедистът се е движил в найвдясно на платното за движение в неговата посока, то автомобилистът и велосипедът биха се разминали. Ударът е настъпил в пътната лента за движение на велосипедиста З. М., поради което той е нямал техническа възможност да избегне ПТП. Най-вероятният механизъм на ПТП е както следва – водачът К. Г. е управлявал л.а. „***“ по платното за движение на ул. „***“ в с.*** в посока от север на юг, а велосипедистът З. М. се е движил по платното за движение на ул. „***“ в посока от юг на север. Двете улици се пресичат в кръстовище, под ъгъл една спрямо друга. При навлизане и преминаване през кръстовището л.а. е извършил завой наляво, като едновременно с това е навлязъл в насрещната пътна лента, неочертана с пътна маркировка. В резултат на скорости и пресичане на траектории в конфликтна точка е настъпил ударът – в предна лява част на МПС и в лявата страна на велосипедиста. След удара МПС се е установило на платното за движение, а З. М. е паднал на платното за движение. Основната причина за ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на МПС е навлязъл в лява пътна лента за насрещно движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тоест когато там се е движил велосипедистът З.
М..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По делото не се спори, че ответното дружество е било застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за МПС марка „***“, с рег.№ ***, към датата на настъпване на ПТП – ***г.
От писмените доказателства се установява, че З. А. М. е предявил претенции пред ЗД „Бул инс“ АД с искане да му бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., като не се спори, че застрахователят не е изплатил такова.
Съгласно претенцията за изплащане на обезщетение на ***г. ищецът е претърпял ПТП, в резултат на което му е причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на долен край на лява лъчева кост, контузия на главата и контузия на ляво коляно. С отговора на исковата молба се оспорва настъпването на ПТП, както и механизма на произшествието, описан в исковата молба.
Съгласно чл.125, т.7 от Закона за движение по пътищата службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. А съгласно чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР и КФН и Гаранционния фонд се предвижда, че за настъпило ПТП 4 се съставят следните документи: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети; 3. двустранен констативен протокол за ПТП, а съгласно чл. 5, ал. 1 (Изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г. / когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. В случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***г., според който Участник № 1 л.а. „***“ с рег.№ *** се движи по пътното платно в тъмната част на денонощието , на неосветен участък, с неравности по пътното платно, преминавайки през У-образно кръстовище на около пет метра от него на ул. „***“ навлиза в насрещното движение и удря странично движещият се срещу него велосипедист – Участник № 2, като допуска ПТП с материални щети и пострадало лице. Изготвен е и план-схема на възникналото ПТП. Според заключението на автотехническата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, максималната скорост, с която е било технически възможно да се преодолее завоят в конкретната обстановка без опасност от странично занасяне на автомобила е 39 км/час.