Решение № 332 от 03.11.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Ямбол, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря П. А. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20212330101044 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД гр.София, представлявано от адв.Ц., срещу М. СТ. А. от гр. Я.. Ищецът твърди, че между са сключени: Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 25.06.2008 г., Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг, двата от 14.12.2017г., Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 19.06.2018г. С Договор за лизинг от 14.12.2017 г. е предоставено мобилно устройство „***“.

Длъжникът М. СТ. А. не е заплатил в срок дължимите по издадените фактури суми: в размер на 40.96лв. по фактура № ******/01.09.2018г. с настъпил падеж на 16.09.2018г.; в размер на 41.87лв. по фактура № ******01.10.2018г. с настъпил падеж на 16.10.2018г.; в размер на 40.97лв. по фактура № ******/01.11.2018г. с настъпил падеж на 16.11.2018г.; в размер на 0.69лв. по фактура № ******/01.12.2018г. с настъпил падеж на 16.12.2018г..

Поради виновно неизпълнение на договора за мобилни услуги, довело до едностранното му прекратяване, съгласно т. 3 от раздел III на този договор ответникът дължи на „Теленор“ неустойка, чийто размер е съобразен с постигната с Комисия за защита на потребителите спогодба -максималният размер на неустойката да не надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, заедно с добавена разлика между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка, съгласно актуалната ценова листа към момента на сключването на договора за лизинг и преференциалната цена, (обща лизингова цена-229,77 лв.), съответстваща на оставащия срок на договора. Дължимият общ размер на неустойката е 139.37 лв. съгласно фактура №******/01.01.2019г., от която сума 77.46 лв. са три месечни 1 абонаментни такси- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и 61.91 лв. – разлика в стойността на предоставеното мобилно устройство. Настъпила е предсрочна изискуемост на неначислените лизингови вноски (остатък от цената на лизинговата вещ) съгласно чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Не е налице разваляне на договора за лизинг. Предсрочно изискуем е остатък от лизингови вноски в общ размер на 119,88 лв. с ДДС. Ищецът е подал на 29.12.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата общо от 383.74 лв., която заповед № ***/30.12.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г. е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 383.74 лв., както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.

В срока за отговор особеният представител на ответника във връзка с основателността на исковете възразява, че не е доказано предоставянето на услуги по договора за мобилни услуги в периода на начислените задължения по фактурите. Оспорва настъпването на предсрочно прекратяване на договора, наличието на волеизявление на оператора за това, като счита, че липсват договорени условия за едностранно прекратяване, съобщаване на длъжника за такова, не е даден подходящ срок за изпълнение. Намира за нищожни клаузите за неустойка като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗЗП. Оспорва исковете и по размер.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 25.06.2008 г. за номер ******** и Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги за същиоя номер от 14.12.2017 г. със срок от 24 месеца - до 14.12.2019 г. и стандартен месечен абонамент от 20,99 лв. Както в този договор, така и в Договор за лизинг от 14.12.2017г. е отбелязано, че на ответника е предоставено устройство „******“ с обща лизингова цена 229,77 лв. с ДДС. Последната е платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 9,99 лв. с включен 20% ДДС. Съгласно чл. 3 т. 2 от договора месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на "Теленор България" ЕАД. Съгалсно чл.

12, ал. 2от Общите условияа към договорите за лизинг месечните вноски и други плащания 2 стават предсрочно изискуеми в случаи на прекратяване па договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези до говори плащания.

Съгласно Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 19.06.2018г., отнасящо се за същия номер ********, за срок за ползване на услугите от 24 месеца, до 19.06.2020 г., е уговорено е заплащане по програма „Тотал 30,99 с промоционални 10000 MB“ на стандартен месечен абонамент от 30,99 лв. /25,82 лв. без ДДС/. Съгласно т.III от споразумението, при прекратяването му през първоначалния срок по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължи и част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващата на оставащия срок на договора, а в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги – и разликата между стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

Представени са и издадените фактури: фактура № ******/01.09.2018 г. за 40,96 лв., фактура № ******01.10.2018 г. за 41,87 лв., фактура № ******/01.11.2018 г. за 40,97 лв., всички с настъпил падеж на неплатени задължения за предоставени мобилни услуги, както и кредитно известие № ******/01.12.2018 г. за 0,69 лв. и крайната фактура № ******/01.01.2019 г. за сумата общо от 383.74 лв., с начислената и неустойка.

В представените по заповедното производство Общи условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, (в сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г., 2013 г., с последни изменения на 20.09.2018 г.) -чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ- е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора, поради неизпълнение на задължения на ответника- в случай че потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. С Декларация-съгласие от 19.06.2018 г. клиентът е заявил получаването на екземпляр от ОУ и съгласието си с тях.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че за процесния период са предоставени мобилни услуги на ответника, предимно свързани с ползването на мобилен интернет. Представените от ищеца фактури, осчетоводени от него, включват месечния абонамент, лизинговата вноска, както и стойността на ползваните услуги. В билинг системата, през която се извършва фактурирането на телекомуникационните услуги от ищеца за клиент ответника, няма данни да са извършвани плащания по процесните фактури. Ищецът е спрял предоставянето на услугите на 3

22.11.2018 г. поради неплащането им в срок. Плащани са суми по предходни фактури.

Начислената неустойка представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС, към които е добавена такава част от стойността на ползваната отстъпка за устройството, съответстваща на оставащия срок на договора, на обща стойност 139,37 лв.

Размерът й е изчислен в съответствие с условията на договора. За периода 01.01.2018 г. 01.12.2018 г. са фактурирани общо 12 бр. лизингови вноски по 9,99 лв. (на обща стойност 119,88 лв.), като 4 бр. от тях са начислени в процесиите фактури. В крайната фактура са начислени останалите неплатени вноски. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.12.2020 г., размерът на неплатените месечни абонаменти, услуги по процесните фактури, лизингови вноски и неустойка е посоченият в исковата молба.

Ищецът е представил Последна покана за доброволно плащане от 02.12.2018 г., за която няма данни да е връчена на ответника преди образуване на делото.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, чл. 342 ал.2 от ТЗ.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне на мобилни телефонни услуги и за лизинг. Налице са писмени договори между ищеца и ответника, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документите имат формална доказателствена сила.

От заключението на вещото лице се установи спорния факт на предоставяне на мобилни услуги за процесния период. Т.е. за срока на ползване на услугите длъжникът следва да заплати тяхната стойност, на основание валидните клаузи на договора. Насрещните задължения на потребителя са посочени в заключението на вещото лице. Длъжникът е извършвал плащания на задължения за предходен период за предоставените услуги и е налице неплащане на задълженията за процесния период.

По отношение на претенцията за лизингови вноски - също безспорно се установява, че ответникът е получил мобилно устройство, лизингова вещ, срещу задължението да заплати уговорените в договора лизингови вноски, което не е изпълнил . Осъществена е договорната хипотеза за настъпване на предсрочна изискуемост на вноските и същите са дължими.

4

Поради това исковете са основателни и следва да се уважат, вкл. и този за неустойка.

Задължението за неустойка се предпоставя от неизпълнение на задължения от потребителя. След като са предоставени мобилни телефонни услуги с осигуряване на достъп до мрежата на оператора и потребителят не ги е заплатил, е налице уреденото в Общите условия основание за прекратяване на по-нататъшното предоставяне на услугите.

Прекратяването е установен от вещото лице факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника.

Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Поради това е без значение, дали е била връчена представената по делото Последна покана за доброволно плащане от 02.12.2018 г. Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.