Решение № 16713 от 16.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16713 гр. ...., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. К.А при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. К.А Гражданско дело № 20221110151419 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e конститутивeн иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ.

Ищецът А. К. Г. твърди, че работи при ответника ...., представлявано от д-р ..., по силата на Трудов договор № 12/07.02.2017 г., като заема длъжността „лекар”, с работно място: гр. ...., място на работа – Център за спешна медицинска помощ. Сочи, че със Заповед № ЗН 83 от 01.08.2022 г., издадена от ответника Център за спешна медицинска помощ, на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл. 187, ал.1, т.10 КТ за неизпълнение на трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение – за това, че е настоявал да бъде избран за председател на Общото събрание на пълномощниците на ЦСМП, с оглед избягване на манипулации на същото и гаранция, че то ще бъде проведено съгласно установения ред и правилник, както и поради това, че по време на провеждането на това Общо събрание на 14.06.2022 г. ищецът се е обърнал към част от присъстващите служители с термина „помощен персонал“, визирайки всички служители, освен лекарите. Ищецът твърди, че действително се е обърнал по този начин към всички останали служители, които не притежавали лекарско образование, но не смята, че това обръщение е обидно, а напротив – същото е нормативно регламентирано.

Излага, че процесната заповед, издадена от ответника, е немотивирана и в нея не е описано нарушението с неговите съществени белези от обективна страна, както и липсва описание от субективна страна за това спрямо кого е насочено твърдяното нарушение. Твърди, че наложеното наказание „забележка“ е несъразмерно на твърдяното нарушение, с оглед на което го определя като прекалено тежко и несъответстващо на тежестта на извършеното от ищеца. Не счита, че е налице виновно неизпълнение на задълженията му. Ето защо, ищецът 1 моли съда да отмени процесната заповед, като незаконосъобразна. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ...., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че преди да бъде наложено дисциплинарното наказание „забележка“, от ищеца са поискани писмени обяснения в изпълнение на императИ. на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като такИ. са изискани дори два пъти – видно от покана с изх. № 75 – 448 -1/04.07.2022 г., връчена на ищеца на 15.07.2022 г., и покана с изх. № 97 – 00 – 27 – 1/25.07.2022 г., връчена на ищеца на 25.07.2022 г., с оглед прецизиране на фактическата обстановка по случая. Твърди, че наказанието е наложено на ищеца във връзка с неколегиалното му поведение и проявеното неуважение към колегите му по време на проведеното Общо събрание на пълномощниците, на което предложението му за разпределение на средства от фонд СБКО в полза на младите лекар било отхвърлено. Обръщайки се към колегите си, които не са подкрепили предложението му, с „помощен персонал“, ответникът заявява, че д-р К. е способствал за разединение между администрацията и медицинските служители, както и между лекарите и останалите медицински специалисти. Определя поведението на ищеца като неетично, а поведените му към служителите при ответника – като пренебрежително и несъответстващо на т. 40 от длъжностната му характеристика. В отговора на исковата молба се твърди, че макар изразът „помощен персонал“ да е нормативно регламентиран, то той е използван по обиден спрямо контекста на разговора начин, за което свидетелстват и множеството подписи, положени под подадената до ответника докладна. Използвайки процесното обидно обръщение, ищецът е нарушил обективирано в длъжностната му характеристика задължение, а именно да не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на колегите му, както и да не използва пренебрежителни или обидни думи, изрази или жестове.

Счита, че заповедта е издадена в съответствие с чл. 189 КТ, достатъчно мотивирана е и наложеното наказание се явява съответно на извършеното от ищеца нарушение. С тези доводи моли съда да отхвърли предявения конститутивен иск за отмяна на наложеното наказание „забележка“ и да му присъди сторените от него разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т. 1 КТ:

С доклада по делото и в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК е разпределена доказателствената тежест по правно релевантните факти, като в тежест на ответника е вменено да докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения, мотивиране на заповедта/, както и че ищецът виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него наказание се явява съответно.

Страните не спорят, че са в трудово правоотношение, по силата на Трудов договор № 12/07.02.2017 г., по което ищецът заема длъжността „лекар”, с работно място: гр. ...., място на работа – Център за спешна медицинска помощ.

2

Със Заповед № ЗН 83 от 01.08.2022 г., издадена от ответника Център за спешна медицинска помощ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за извършени нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя по чл.

188, т. 1 КТ във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение – т. 40 от Длъжностната характеристика, при спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и съобразяване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и сроковете по чл. 194 КТ.

В Заповедта е посочено, че по време на провеждането на Общото събрание на пълномощниците на 14.06.2022 г. по смисъла на чл. 6 и сл. от КТ във вр. със средствата от Фонд „СБКО“, ищецът А. К. Г. е имал неколегиално поведение и се е отнасял с неуважение към служителите от районната координационна централа, като с поведението си се е опитал да внесе разделение в колектИ., за което била входирана при ответника докладна, подписана от 32-ма служители на ЦСМП. Малко – по-късно, на 22.07.2022 г. при ответника била входирана втора докладна, подписана от 27 негови служители, в която било изразено възмущение от поведението на ищеца, в качеството му на председател на пълномощниците, изразяващо се в изразените му съображение, че ако събранието се ръководи от представител на администрацията, същото може да бъде манипулирано. В оспорваната заповед е посочено още, че наричайки служителите на районна координационна централа „помощен персонал“, ищецът е изразил пренебрежително отношение, способствало за разединение между администрация и медицински екипи, както и между лекари и медицински специалисти.

Ответникът е извършил анализ и преценка на фактическата обстановка, като е приел наличието на неетично поведение от страна на ищеца, с което последният е нарушил трудови задължения, определен трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение.

С покана с изх. № 75 – 448 -1/04.07.2022 г., връчена на ищеца на 15.07.2022 г., и покана с изх. № 97 – 00 – 27 – 1/25.07.2022 г., връчена на ищеца на 25.07.2022 г., ответникът е поканил А. К. Г. да даде обяснения за извършено от него нарушение, което последният е сторил – депозирани са писмени обяснения с вх. № 75 – 448 – 2/18.07.2022 г. и с вх. № 97 – 00 – 27 - 2/27.07.2022 г.

Видно от т. 40 на приложената по делото като писмено доказателство Длъжностна характеристика за длъжността „лекар“, утвърдена от директор д-р ... на Център за спешна медицинска помощ, ищецът е длъжен в отношенията си с колегите или външни за ЦСМП – .... да проявява уважение, коректност и толерантност като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност, не използва пренебрежителни или обидни думи, изрази или жестове. Съгласно чл. 14, ал. 1, Раздел II „ Взаимоотношения с колеги“ от Етичния кодекс на служителите в ЦСМП – ...., в отношенията си с колегите служителят – ищецът в настоящото производство, проявява уважение, коректност и толерантност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност. Ал. 2 на същата разпоредба гласи, че служителят уважава мнението на 3 колегите си и се съобразява с правото им на личен живот. Разпоредбата на чл. 15 от кодекса изрично забранява отправянето на обидни квалификации и дискриминационно отношение между служителите в администрацията на ответника .....

По делото са изслушани свидетелски показания на свидетелите М. и К..

Свидетелят М. заявява, че работи при ответника на длъжност „медицинска сестра на екип“, като е присъствала на процесното Общо събрание на пълномощниците, на което след проведено обсъждане и гласуване на предложението на ищеца да бъдат разпределени средства от Фонда „СБКО“ в полза на млади лекари за обучение, служителите изразили несъгласие и го отхвърлили. Доводите за несъгласието на служителите били, че колкото средства се полагали на лекари, толкова се полагали и на медицински сестри и фелдшерите, в отговор на което ищецът нарекъл последните „помощен персонал“. В резултат на това обръщение, на събранието се разраснало брожение, като служителите се почувствали обидени, тъй като Спешна помощ била част от националната сигурност на страната и длъжностите от санитаря до директора са един екип и на всеки се дължало необходимото уважение.

Свидетелката К. посочва, че изпълнява длъжността „медицинска сестра“ при ответника, като също е присъствала лично на Общото събрание на пълномощниците. Излага възприятия, че когато се наложило да бъде избран председател на събранието, ищецът е заявил несъгласие това да бъде юристът на Центъра за спешна медицинска помощ, с оглед възможността да се стигне до злоупотреба от негова страна. След като присъстващите избрали ищеца за председател, последният отправил предложение за разходване на средства от Фонд „СБКО“ в полза на млади лекари за тяхната специализация. Свидетелят посочва, че средствата от фонда се дължат на служителите при ответника като социална придобивка, а не за курсове или допълнително материално стимулиране. След като свидетелката попитала ищеца кога регионалната координационна централа ще бъде компенсирана финансово поради огромния изнесен информационен масив, особено по време на Ковид пандемията, същият й отговорил, че това е „помощен персонал“. Това довело до възроптаване от страна на присъстващите служители и дало начало на брожение срещу изказването и извода, че най-важни в центъра са лекарите, Излага съображения, че работата при ответника е екипна и не трябва да има разделение на медицински сестри, лекари, фелдшери, парамедици и други.

Съдът кредитира в цялост изслушаните свидетелски показания като обосновани, последователни и логически изложени, с оглед на което им се доверява и ги оценява като гласни доказателствени средства с висока доказателствена стойност.

За основателността на иска с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материалноправно основание или несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение на трудовата диспциплина.

Процесната заповед е издадена от работодателя Центъра за спешна медицинска 4 помощ – гр. ...., в кръга на неговата работодателска компетентност, в надлежна писмена форма, с очертаване обективните признаци на нарушението, посочен е нарушителят, наказанието и законовия текст, въз основа на който е постановено. Доводите на ищеца, въведени в исковата молба, за незаконосъобразност на заповедта са неоснователни. В даденото разрешение съгласно Решение № 164 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 6474/2015 г. на ВКС, III г. о., задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. Времето и мястото на извършване на деянията са точно определени – 14.06.2022 г., гр. ...., място на работа – Центъра за спешна медицинска помощ. По изложените съображения съдът намира, че не е налице нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарната санкция, поради което от своя страна налага разглеждането на спора по същество относно наличието на вмененoтo му дисциплинарно нарушение и съразмерността на наложеното наказание при съобразяване с критериите на чл. 189 от КТ.