Решение № 70 от 12.12.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Силистра, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Търговско дело № 20233400900020 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Г. Р. И. , ЕГН **********, с адрес гр.Дулово, ул.

„Одрин” №48, М. А. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********, двамата с адрес с.Черник, ул. „Шейново” №48 срещу „АРАСШУГАР“ ЕООД, ЕИК 206362296, със седалище и адрес на управление гр.Дулово, ул.

„Христо Ботев“ №6 за прекратяване на дружеството, на основание чл.517, ал.4 от ГПК.

Ищците основават иска на следните фактически твърдения:

В полза на ищците са издадени изпълнителни листи срещу Х Н А, както следва: 1/ за М. А. М. сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/за М. С. М. сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане и 3/ на адв.Г. И. сумата от 6000лв. за процесуално представителство пред Окръжен съд –Силистра и 8650лв. пред АпС - Варна.

Образувано е изпълнително дело № 240/2023 г. по описа на СИС при РС Дулово. Наложен е запор върху дружествения дял на длъжника Акиф в „АРАСШУГАР“ ЕООД, като с постановления от 12.06.2023 г. ДСИ е овластил ищите да предявят иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК. Моли се за прекратяване на ответното дружество.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „АРАСШУГ АР“ ЕООД е депозирал отговор, с който излага съображения за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва ищците да имат изискуемо вземане, предвид това, че не е представено решение №31/27.02.2023г. на Апелативен съд – Варна, с отбелязване да е влязло в сила. Оспорва останалите приложени 1 документи, поради липса на яснота кой ги е заверил за вярно с оригинала.

Твърди, че е запориран единствено капитала, а не дружественият дял.

Оспорва уведомление № 20230531105844/07.06.2023г. на АВп да му е връчено. Липсва идентичност между съдържанието на горното уведомление и това на постановленията на ДСИ. Последните са издадени за изпълнителни дела №40/23г. и 41/23г. и съдържанието им не отговаря на изискванията и компетентността му. Навежда, че дружеството е с неизплатени олихвяеми задължиния за над 10 000лв., не извършва търговска дейност, за което ТД на НАП – Силистра е уведомена. Моли за прекратяване на производството по делото, в евентуалност отхвърляне на иска.

В срока по чл.372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се изразява становище по направените от ответника възражения. Излага твърдения, че ответното дружество осъществява търговска дейност. Моли за задължаване на ответника да представи удостоверението до ТД на НАП за това, че не извършва търговска дейност.

В срока по чл.373 ГПК, ответника депозира допълнителен писмен отговор, с който взема становище по наведените в допълнителната искова молба доводи.

В открито съдебно заседание искът се поддържа, като се сочи, че липсва погасяване на вземането по изпълнителното производство. Депозира писмени бележки.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна:

Приети като писмени доказателства по делото са изпълнителни листи №13, №14 и №15, всички от 28.04.2023г., издадени въз основа на решение №105/13.10.2022г. по гр. дело 343/2021г. по описа на Окръжен съд – Силистра, отменено в една част и потвърдено в друга част, съобразно решение №31/27.02.2023г. по в .гр.д. № 553/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна, с които Х Н А, ЕГН **********, и С А А, ЕГН **********, с адрес гр.Дулово са осъдени да заплатят на М. С. М., ЕГН ********** и М. А.

М., ЕГН ********** сумата от по 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от смъртта на сина им Б М С. вследствие противоправно поведение на ответниците при осъществяване на строителна дейност в техен недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и на адвокат Г. Р. И., ЕГН ********** за сумата общо от 14 650лв. – адвокатски хонорар за осъществена адвокатска защита на М. и М. М..

Със запорно съобщение до ТР към Агенция по вписвания от 31.05.2023г. по изп. дело №240/2023г. по молба на ищците е наложен запор върху дружествения дял на Х Н А в "Арасшугар" ЕООД, ЕИК 206362296, съответен 2 на 100 % от капитала на дружеството, който е в размер на 10 лева.

Под рег. №20230607104641 в Търговския регистър е вписан запорът върху дела на едноличния собственик в капитала на дружеството, съответстващ на 10 лв. в полза на ищците по делото.

С три броя Постановления по изп. дело № 20233410400240 от 12.06.2023г., изд. от ДС И Павлинка Минкова, като е констатирала, че по молба на взискателите по делото е вписан запор върху дружествени дялове с номинална стойност 10 лева, притежавани от длъжника Х Ав "Арасшугар" ЕООД, ЕИК 206362296, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК е овластила М. М., А. М. и Г. И. да предявят иск за прекратяване на търговско дружество, пред съда по седалището на дружеството Окръжен съд – гр.Силистра.

Видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на "Арасшугар" ЕООД, едноличен собственик на капитала на дружеството в размер 10 лева е Халил Назиф Акиф.

Установява се от удостоверение изх. № 7816/14.09.2023г. /л.97/, че изпълнителното дело е висящо, със задължение към 14.09.2023г. в размер на 161 297.01лв. Към изп. дело № 240/23г. са били присъединени изп.дело №241/23г. и №242/23г. по описа на СИС при РС – Дулово.

Съгласно заключението по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че е взето решение за извършване на допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала в размер на 29335.05лв., обективирано в протокол от ОС от 31.07.2023г. На база счетоводни данни задълженията на едноличното дружество към всички негови кредитори са в размер на 35452.11лв., а активите дълготрайни и краткотрайни са на обща стойност 2821.50лв. При съпоставяне на двете стойности, задълженията към кредиторите са с 32 630.61лв. повече от стойността на активите на дружеството, от което може да се заключи, че при евентуална ликвидация на ответното дружество едноличния собственик на капитала няма да получи ликвидационен дял.

Според вещото лице е налице предпоставка за свръхзадълженост.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въпроса за допустимостта на иска е разгледан в Определение №162/13.09.2023г. В допълнение следва да се посочи, че като неоснователни съдът оценява възраженията за недопустимост на производството, в това число по съображенията, че са предявени три самостоятелни искови претенции по чл.517, ал.4 от ГПК. Това е така, предвид факта, че няма пречка основателността на всяка една от тях да подлежи на самостоятелна преценка и това да бъде осъществено в едно производство. Категорично не е налице основание за даване на приоритет на единия иск пред останалите, за да се приеме тезата, че при евентуално разделяне в три отделни производства, две от тях следва да изчакат приключването на първото.

Прекратяването на търговско дружество по реда на чл. 517 ГПК, предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на съдружник 3 в дружество за задълженията му към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело.

Принудителното изпълнение, съгласно предвиденото в чл. 517, ал. 1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника - длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания. В следващите алинеи на разпоредбата хипотезите са диференцирани според вида на дяловото участие на съдружника – длъжник, а именно дали се касае за дял на неограничено отговорен /ал. 2/, за дял на ограничено отговорен /ал. 3/, или изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството /ал. 4/. В последната хипотеза, какъвто е и настоящият казус, след вписването на запора, искът за прекратяване на дружеството може да бъде предявен и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ и без да се връчва изявление за прекратяване на дружеството или за участието на длъжника в дружеството, както изисква ал. 3 от чл. 517 ГПК. Тези изисквания не се прилагат, тъй като всички дялове в дружеството, върху които изпълнението е насочено, са собственост на длъжника. При кумулативното наличие на посочените законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице /така Решение № 77/16.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 573/2011 г., II т. о., Решение № 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о./.

От приетата установеност по фактите е видно, че са налице доказателства за спазване на фактическия състав от правни действия, обуславящи допустимостта на предявената конститутивна претенция. Ищците са кредитори на физическото лице Х А – едноличен собственик на капитала на “Арасшугар” ЕООД; наложен е запор върху дружествените дялове на длъжника; взискателите са овластени в постановление от съдебният изпълнител за предявяването на иска.

Насрещните възражения са сведени до това, че имуществото на търговеца е отрицателна величина, респективно едноличният собственик на капитала не би бил титуляр на вземане срещу ответника. Това се потвърждава и от приетата по делото ССЕ.

Основният въпрос за правилното решаване на настоящия казус е дали при установеност, че ликвидационният дял на едноличния собственик на капитала би бил отрицателна величина, то следва да се уважи исковата претенция за прекратяване на дружеството, на основание чл.517, ал.4 от ГПК.

Трайната практика на Апелативен съд- Варна приема, че искът по чл.517, ал.3 от ГПК би бил основателен само при условие, че към датата на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на членството, съдружникът – длъжник е титуляр на вземане срещу търговеца с произход – чл. 125, ал. 3 от ТЗ и последният бездейства във връзка с неговото погасяване. Горният извод следва от правилото, че разглежданият иск е способ за съдебно изпълнение на 4 взискателя върху вземане на длъжника от трето лице и че спрямо това трето лице взискателят не може да разполага с повече права от тези, които притежава действителният титуляр на вземането. Тоест в хипотезата, когато сумата на пасива превишава активите, дружеството няма задължения във връзка с изплащането на дружествен дял на съдружника с прекратено участие, тъй като същият е отрицателна величина. Следователно при стойностно изражение на дела на длъжника като отрицателна величина, той като съдружник - длъжник не разполага с вземане спрямо дружеството, произтичащо от прекратеното му членствено правоотношение. При констатирана липса на вземане на длъжника спрямо дружеството с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, това би обусловило извод за неоснователност на предявения иск. В този смисъл е Решение по в.т.д. № 732/11 г., по описа на Апелативен съд - Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение № 378/6.06.2013 г. по т.д.№ 884/2012 г. на ВКС, II т.о. , Решение № 174 от 24.06.2014 г. на ВнАС по в. т. д. № 200/2014 г. Така и Решение № 149 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1747/2014 г., II т. о., ТК и др.

Настоящият състав намира, че горното разрешение е неотносимо в хипотезата на предявена искова претенция по чл.517, ал.4 от ГПК, поради следното:

При иска по чл. 517, ал.4 ГПК, ищецът упражнява признатото му от закона потестативно право за прекратяване на търговското дружество, при посочените от закона предпоставки, а чрез иска по чл. 517, ал.3 ГПК, се реализира подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора ищец, върху дял на съдружник, затова и стойността на подлежащия на принудително изпълнение дял има значение за целите на изпълнението.