Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 29.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 169/2026
Вид
Решение № 175
Подписан
29.07.2026
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Веселина Димитрова Джонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Кюстендил, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20261500500169 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Решение № 112/06.03.2026 г., постановено по гр.д. № 869/2025 г. по описа на РС- Дупница е признато за установено по отношение на В. Д. К., Г. И. К. и Д. В. М. от с. ***, че О. С. З., А. Й. И., А. Й. И. и К. П. С. са собственици по наследство на 1/8 ид.ч.от ПИ с идент. № ***, нива в м.***, землището на с. ***, с площ 1004 кв.м., при съседи: ПИ с № 2,3,4,5,12; отменен е Нотариален акт ***, т. ІІІ, д. 44/24 на нотариус Т. в размер до 1/8 ид.ч; обявен е за относително недействителен до 1/8 ид.ч.на Нотариален акт за продажба ***, т.ІІІ, д.445/24 на нотариус Т..

С въззивна жалба вх. № 3792/17.03.2026 г. адв. Ю. С. като пълномощник на В. Д.

К., Г. И. К. и Д. В. М. обжалва посоченото по- горе решение като твърди, че то е нищожно, тъй като няма мотиви, а също така е и неразбираемо и не може да се извлече волята на съда. Изложени са съображения и за неправилност на решението като се твърди, че е необосновано, тъй като съдът не е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, както и че неправилно е уважен искът по чл. 76 от ЗН. Сочи, че неправилно са разпределени и разноските между страните. Иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искови претенции.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания. Иска се оставянето й без уважение. Претендират се разноски.

С въззивна жалба вх. № 4233/24.03.2026 г. А. Й. И., А. Й. И. и К. П. С., 1 действащи чрез процесуалния си представител адв. М. А. З. обжалват също посоченото по- горе решение. Сочат, че то е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при неправилно приложение на доказателствата. Твърдят, че е налице нарушение на диспозитивното начало, изразяващо се в непълно произнасяне по петитума на исковата молба, че е налице неправилно определяне обема на правото на собственост, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението, че свидетелските показания са неправино обсъдени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Иска се постановяване на съдебен акт съгласно доказателствата по делото.

Кюстендилският окръжен съд счита че въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани лица /надлежни страни/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършена проверка, съдът намира, че обжалваното решение е нищожно.

Съображения:

Районен съд - Дупница е сезиран с искова молба, подадена от О. С. З., като пълномощник на А. Й. И., А. Й. И. и К. П. С. срещу В. Д. К., Г. И. К. и Д. В. М., с която са предявени искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. ***, общ.

Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № 300-5-60/05.08.2004 на изп.директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо ПИ е от 18.06.2024 г., с адрес на ПИ: с. ***, местност „***“, с площ 1004 кв.м., трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план:***, при граници и съседи на имота: ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, при квоти: за А. Й. И. и А. Й. И. общо 1/8 ид.ч., за К. П. С. - ¼ ид.ч. от имота; за признаване за установено, че ответниците В. Д. К. и Г. И. К. не са придобили правото на собственост по давност върху процесния имот и за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение ***, т. III, рег. № ***, дело № 44 от 11.12.2024 г., както и за признаване за установено, че ответникът Д. В. М. не е станал собственик върху имота, доколкото го е придобил от несъсобственик и на основание чл.76 от ЗН съдът да прогласи относителна недействителност на сделката за покупкопродажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт ***, т. III, рег. № ***, дело № 445 от 11.12.2024 г.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено по отношение на В. Д. К., Г. И. К. и Д. В. М., че О. С. З., А. Й. И., А. Й. И. и К. П. С. са собственици по наследство на 1/8 ид.ч.от ПИ с идент. № ***, нива в м.***, землището на с. ***, с площ 1004 кв.м., при съседи: ПИ с № 2,3,4,5,12, отменил е Нотариален акт ***, т. ІІІ, д.

44/24 на нотариус Т. в размер до 1/8 ид.ч; обявил е за относително недействителен до 1/8 ид.ч.на Нотариален акт за продажба ***, т.ІІІ, д.445/24 на нотариус Т..

Съдът следва да посочи следното:

2

Процесуалният закон не съдържа норми, които да определят кога един съдебен акт е нищожен, но такива критерии са въведени от съдебната практика. Приема се, че нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особено съществени пороци (напр. когато решението не е постановено в предвидената от закона форма или е постановено от незаконен състав (в случаите, когато актът е постановен от лице, което няма качеството съдия или в състав без необходимия брой членове), както и когато съдебният акт е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да бъде изведена поради абсолютна н неразбираемост. Пороците, които водят до нищожност на решението следователно са свързани с начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда.

В настоящия случай, съдът намира, че в постановеното от ДнРС решение, липсва разбираемо изразена воля на съда по предмета на делото. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че когато волята на съда е абсолютно неразбираема, т. е не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването или чрез поправка на очевидна фактическа грешка, решението на съда е нищожно. Абсолютно неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е постановил. Това изискване се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй като само той представлява съдебното решение съгласно чл.236, ал.1 от ГПК и се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част от съдебното решение - така чл.236, ал.2 ГПК, а също и т. 18 от ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК - ВКС. В случая, такава нищожност е налице, доколкото освен липсата на мотиви по смисъла чл.236, ал.2 ГПК, в диспозитива на обжалваното решение, даващ констатация относно спорното право и ползващ се със сила на присъдено нещо, също не е изразена разбираема воля на съда по спорния предмет на делото. В диспозитива на решението е процесният имот не е в достатъчна степен индивидуализиран. Посочено е лице- О. С. З., което не участва в лично качество в процеса, а като пълномощник на страна. Отменен е нотариален акт в размер до 1/8 ид.ч., без да е описан имотът. Обявена е относителна недействителност до 1/8 ид.ч. на нотариален акт, без да са посочени страните по иска, както и имотът.

Липсва произнасяне по предявен иск. При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е неясна и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.

В заключение, съдът намира, че първоинстанционното решение се явява нищожно и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени и допустимостта на исковете.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд- Дупница при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд, като същият съобрази и разноските, направени при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

3

Воден от горното, окръжният съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 112 от 06.03.2026 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 869/2025 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4