Решение № 235 от 25.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Шумен, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630102511 по описа за 2025 година

Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Искова молба от М. Т. Х., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : 000695089, с адрес на управление – гр. София, пл. “Македония” № 3, без посочено правно основание, и цена от 1000 лева.

Ищецът сочи, че на 27.02.2025г. около 13,30ч., в близост до гр. Шумен, на Автомагистрала „Хемус/А2/, км. 339+753, претърпял ПТП, при което на управлявания от него автомобил били нанесени имуществени вреди. Тъй като причина за ПТП била необзначена и несигнализирана дилатационна фуга, стърчаща над пътното платно, иска осъждане на ответника да заплати – 1000 лева имуществени вреди, в едно със законната лихва от предявяване на иска/10.04.2025г./ до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Оспорва фактите на които се основава – претърпени вреди в твърдения размер, причинна връзка между такива и дейност на негови служители.

В съдебно заседание, страните, ищецът лично, а ответникът, чрез представител/в писмена молба/, поддържат заявеното в исковата молба и 1 отговора.

Допуснато е изменение на предявения иск, чрез увеличаване размера му от сумата 1000 лева на сумата от 1384,24 евро.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че пътния участък, описан в исковата молба е част от Републиканската пътна мрежа, поддържа се от ответника и е имало дилатационна фуга стърчаща над пътното платно.

Според неоспорен като документ протокол за ПТП от 27.02.2025г. на посочения участък от автомагистрала А2, при движение направо по пътното платно, ищецът се блъснал в каучуков уплътнител на мост подаващ се над нивото на пътната лента, при което били нанесени вреди на автомобила му в предната част.

Заключението на вещото лице по САТЕ посочва, че при преминаване на автомобила през препятствието са му нанесени множество щети, в предната и долна част, които съответстват на описани като увредени детайли, в съставена проформа фактура от 06.03.2025г. от „Карком“ ООД – Варна. Общата им стойност възлиза на 2707,34 лева, като има съответствие между механизма на ПТП и щетите върху МПС, а същевременно липсва възможност да се получат такива увреждания в друг период/между ПТП и посещение в сервиз/ и при друго събитие различно от процесното ПТП. Съобразявайки допустимата скорост за движение по автомагистрала, опасната зона за спиране на автомобила от 164,5 метра и близкия цвят на препятствието до този на асфалтовата настилка, водачът не е могъл да възприеме своевременно да възприеме препятствието и да предприеме безопасна маневра за избягването му.

Така приетата за установено от фактическа страна доведе до следните изводи :

За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя на работа, е необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа на 2 друго лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на лице изпълнявало възложена му работа. Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на посочените. Коментираните доказателства установяват, че на посочения участък от републикански път, е имало необозначена неравност на пътното платно, при преминаване през която, ищцовия автомобил е бил увреден, като увреждането, е в причинна връзка със състоянието на вещ, управлението на която, е възложено на ответника. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закон за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от ЗП, Агенцията, поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Поддържането на пътищата съгл. т. 14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата.

Освен това разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. В разпоредбата на § 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи, че "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от АПИ, чрез съответните длъжностни лица. Ответникът, не е изпълнил посочените си законови задължения и това му бездействие, е в причинна връзка с причинени вреди.

Неоснователни са ответните възражения – нанесените вреди не са препятствали придвижването на автомобила на собствен ход до официалния сервиз, където са установени по вид. Дори при действието на вездесъщия чл.

20, ал. 2 от ЗДвП, задължението на водача да съобрази състоянието на пътя, не 3 включва задължение за движение, с по ниска скорост от разрешената по автомагистрала и въобще по път, за да има възможност да предвижда възможните резултати по него от противоправни действия или бездействия на длъжностни лица, отговорни за поддръжката му или други участници в движението. Това изключва твърдяно съпричиняване, съответно основание за намаляване на обезщетението. Допринасянето за настъпване на вредите предполага някаква деятелност на увредения придружена със съответното субективно отношение към нея. В случая увреденият, както се посочи, не е могъл да възприеме препятствието, от където и да е могъл да предвиди последиците от преминаването през него, а според този състав, не е и бил длъжен.

Изложеното налага уважаване на иска, в предявения размер.

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 77 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 127,82 евро разноски в производството, а по сметка на ШРС, сумата от 29,81 евро държавна такса.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : 000695089, с адрес на управление – гр. София, пл. “Македония” № 3, да заплати на М. Т. Х., ЕГН : **********, с адрес – ***, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1384,24 евро имуществени вреди, в едно със законната лихва от предявяване на иска – 10.04.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : 000695089, с адрес на управление – гр. София, пл. “Македония” № 3, да заплати на М. Т. Х., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 127,82 евро, разноски в производството на настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : 000695089, с адрес на управление – гр. София, пл. “Македония” № 3, да заплати по сметка на РС – Шумен, сумата от 29,81 евро държавна такса.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5