Решение № 218 от 21.11.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 369/2023
- Вид
- Решение № 218
- Подписан
- 21.11.2024
- Състав
- Диана Сотирова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.12, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.142, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.142, ал.5, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.154, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.156, ал.1, 2,3 · Закон за устройство на територията
- чл.156, ал.1, 2,3 · Закон за устройство на територията
- чл.156, ал.1, 2,3 · Закон за устройство на територията
- чл.156, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.166, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.222, ал.1, т.15 · Закон за устройство на територията
- чл.237, ал.1, т.6 · Закон за устройство на територията
- чл.239, ал.1, т.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 218 гр. Разлог, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200369 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на "А.К."ЕООД, ЕИК*, с адрес г.С., б."С.ш."№74А, о.1, с управител И.В.Й., ч/з адв.П. К.-САК, с/у НП №*/09.05.2023 г. издадено от Н-ка на ДНСК-С., с което на дружеството-жалбоподател е било наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 5`000.00 лв. на основание чл.237, ал.1, т.6, от ЗУТ, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, за нарушаване нормите на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено е в противоречие с процесуалните правила и материалния закон. Оспорва извършването на нарушението, сочи че в АУАН и НП имало непълноти които не му давали възможност да организира защитата си, отделно от това твърди и неправилно приложение на материалния закон. Моли НП да бъде отменено.
В съд. производство въззивникът се представлява от упълномощен защитник в лицето на адв. К., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите изложени в НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено на основанията изложени в жалбата като акцентира на това, че самото обвинение на на представилите на АНО е несъстоятелно, предвид това, че оценявания проект не засяга имот, който е извън предмета на ПУП, както и че жалбоподателят не е давал съгласие доклада му да бъде използван от възложителя, тъй като не е имал договорни отношения с него. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като счита, че нарушението е безспорно и категорично доказано. Развива подробни съждения в тази посока в депозирани писмени бележки като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2022 г. свидетеля инж. К.С.М. – ст. инспектор в РДНСК-Б., извършила проверка по реда на чл.156, ал.1, 2,3 от ЗУТ, на разрешение за строеж №135/06.02.2022 г. издадено ог гл. арх. на О.Б.
В хода на проверката св. М. констатирала следното:
1
"А.К."ЕООД, ЕИК*, изпълнявайки функциите си на консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, не е изпълнила задължението си да извърши проверка на съответствието на проектите с предвиждането на ПУП съгласно чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, предвид следното: за Довеждащ водопровод от водохващане в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на г.Д. до ПИ с идентификатор ***, м.„Д.“ по КК и КР на г.Д., о.Б. - строеж III-та категория, с трасе на довеждащ водопровод от водохващане на р.Д. в ПИ с идентификатор *** по КК на г.Д., през ПИ с идентификатор *** по КК на г.Д., ПИ с идентификатор *** по КК на г.Д., ПИ с идентификатор *** по КК на г.Д., достига в ПИ с идентификатор ***, м.“Д.“ по КК на г.Д., о.Б., като изготвеният от дружеството-жалбоподател комплексен доклад от 20.04.2022 г. за оценка на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, удостоверяващ съответствие на строежа с предвижданията на действащия ПУП е в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, тъй като вписаната в доклада оценка, че строежът „... е в съответствие с действащия ПУП-ПП, одобрен със Заповед №* от 21.10.2020 г. на Кмета на о.Б.“ отнасяща се за имот с идентификатор *** по КК на г.Д., е в нарушение на чл.12, ал.2 ЗУТ, тъй като имот с идентификатор *** не е предмет на одобрения със Заповед №*/21.10.2020 г. на Кмета на общината ПУП - ПП, а за същия имот е извършена оценка и в него е разрешено строителство с издаденото от гл. арх. на о.Б. Разрешение за строеж №*/06.12.2022 г. Комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите е изготвен на 20.04.2022 г. въз основа на договор от 28.03.2019 г. и е входиран със Заявление вх. №*/29.11.2022 г. на общината, с приложени „преработени проекти“ /последно заявление, вписано в разрешението за строеж/, т.е. нарушението е извършено в периода 20.04.2022 г. до 29.11.2022 г.
Предвид установеното, на основание чл.156, ал.5 ЗУТ, Н-к РДНСК-Б. е издал Заповед №*/22.12.2022 г., с която са отменени одобрените на 06.12.2022 г. проекти и издаденото от Гл. арх. на О.Б. Разрешение за строеж №*/06.12.2022 г., като незаконосъобразни.
При тези факти било прието, че въззивното дружество „А.К.“ЕООД, ЕИК*, е нарушило разпоредбите на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, във вр. с чл.12, ал.2 от ЗУТ, като е извършило оценка за съответствието на инвестиционни проекти с основните изисквания към строежите за изграждане на строеж: „Довеждащ водопровод от водохващане в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на г.Д. до ПИ с идентификатор ***, м.„Д.“ по КК и КР на г.Д., о.Б.“ в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, одобрен със одобрения със Заповед №*/21.10.2020 г. на Кмета на общината ПУП-ПП и е осъществил състава на чл.237, ал.1, т.6, предложение 1-во от ЗУТ.
На 20.02.2023 г. св. М. съставила с/у въззивното дружество АУАН №*/20.02.2023 г. като посочила в него, че нарушението е било извършено в г.Б., за периода от 20.04.2022 г. до 29.11.2022 г. и е установено на – 14.12.2022 г., при служебна проверка извършена в О.Б.
Посочила също така, че предвид установените при проверката нарушения със Заповед №*/22.12.2022 г. на н-к РДНСК-Б., са отменени одобрените на 06.12.2022 г. проекти и издаденото от Гл. арх. на О.Б. Разрешение за строеж №*/06.12.2022 г., като незаконосъобразни
Актът бил надлежно предявен, подписан и връчен на упълномощено от представляващия въззивното дружество лице.
В срока по чл.44 от ЗАНН, с/у АУАН било подадено писмено възражение с което се оспорвало извършването на нарушение.
Възражението не било прието от АНО и същия въз основа на съставения АУАН издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че нарушението е извършено за периода 20.04.2022 г. - 29.11.2022 г., като въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, с което било осъществило състава на нарушение по чл.237, ал.1, т.6, от ЗУТ и на основание последната разпоредба му наложил 2 адм. наказание имуществена санкция от 5`000.00 лв.
В СЗ показания е дала свидетелката К.М. – актосъставител, която в показанията си възпроизвежда констатациите в акта, както и свидетелите Т.С. и Л.Й.-А., които са свидетели по съставянето и връчването на АУАН.
Като писмени доказателства в хода на съд. следствие са приобщени всички такива приложени към АНП, представени допълнителни документи от РДНСК-Б., както и допълнително изискани документи от О.Б., а именно цялата преписка към Заповед №* от 21.10.2020 г. на Кмета на О.Б., за одобряване на ПУП-ПП.
Съдът както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, както и обстоятелствата при които е извършено. Посочени са дата и място на извършване на нарушението както и нарушените законови норми. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. нак. производство съдът не констатира и в тази вр. не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че жалбата се явява основателна, макар и не на посочените в нея основания, по следните съображения:
С НП на въззивното дружество е наложено наказание за нарушение по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, извършено в периода 20.04.2022 г. - 29.11.2022 г.
Посочената по-горе разпоредба предвижда санкция за лице извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ.
Видно от цитираната разпоредба, изпълнителното деяние на нарушението се изразява в извършването на оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ. Няма спор, че извършването на оценката се осъществява посредством заверяването на проекта за съответствието му към изискванията към строежите. С изготвянето му от консултантът проекта се предоставя на инвеститора за заверяването му. В контекста на горното, консултантът няма отношение към момента и намерението на инвеститора да го ползва. В случая категорично от приложения към преписката комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите се установява, че той е бил изготвен от въззивното дружество.
Видно от нормата на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, изпълнителното деяние е описано като "извършило оценка", а и в обстоятелствените части на АУАН и НП изпълнителното деяние вменено на въззивното дружество, е описано като "изготвеният от дружеството комплексен доклад от 20.04.2022 г. за оценка на съответствие на инвестиционните проекти... е в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ…". Безспорно след представяне на оценката и в производството по проверката за законосъобразност на издадената в случая по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ, Заповед за издаване на разрешението за строеж не дава възможност да се установи дали при изготвянето й са били допуснати нарушения. Датата на представяне на оценката обаче не стана ясно как е определена като начален момент на периода на извършване на нарушението, а датата на довършване на нарушението - 29.11.2022 г., а именно внасянето на доклада на вниманието на гл. арх. не следва да се приема, тъй като към него оценката вече е била изготвена. Нещо повече, да се приеме противното би означавало 3 да се приеме, че нарушението започва да се извършва от един правен субект (въззивното дружество-консултант) и се довършва от друг такъв – възложителя, който го представя.
И след като представянето на доклада не е елемент от обективната страна на нарушението по чл.237, ал.1, т.6 то ЗУТ, то няма основание за дата на довършване на нарушението да се счита датата на неговото представяне. В горната насока е налице константна съд. практика Определение №60071/16.06.2021 г. по дело №471/2021 г. на ВКС, Решение №426/29.03.2023 г. на АС-В., по к. а. н. д. №150/2023 г.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът счете че атакуваното НП се явява издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна, макар и своевременно се явява неоснователно. В този случай разноски не й се дължат.
С оглед изхода на делото, съдът счете че направеното искане от страна на процесуалния представител на въззивното дружество за присъждане на разноски се явява основателно и счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, такива следва да бъде присъдени. И като съобрази, че процес. представител на въззивното дружество е представил доказателства за направени по делото разноски за адв. възнаграждение на адвокат и пътни разноски от 866.69 лв. по договор за правна защита и съдействие и представена фактура за гориво. Съдът счете, че на въззивника следва да бъдат присъдени сторените разноски в пълен размер – 866.69 лв. като посочената сума следва да му бъде изплатена от ДНСК-С.