Решение № 8812 от 13.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 521/2026
- Вид
- Решение № 8812
- Подписан
- 13.05.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 499 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 8812 гр. София, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110100521 по описа за 2026 година
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ иск с правно основание чл. 411 КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 656.70 евро, представляваща остатък регресно вземане по застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи от 7.66 евро по щета № 0306/21/777/501385 по застраховка „Моята кола“ – застрахователен пакет „Макс“ по застрахователна полица № BG/01/120002709255, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 11.05.2021 г. събитие /ПТП/, ведно със законната лихва от 09.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на дата 11.05.2021 г. в гр. София, около 17:25 часа на кръстовището между ******** и **********, лек автомобил „********“ с рег.
№ ********** се движел в колона от моторни превозни средства, като зад него се намирал лек автомобил „*********“ с рег. № **********, който към момента е бил в спряло състояние. При изчакване в колоната водачът на лек автомобил „********“ с рег. № ********** бил предприел движение на заден ход, без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен, в резултат на което реализирал удар с намиращото се зад него МПС марка „*********“ с рег. № **********. Бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП.
Твърди, че в резултат на ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил „********“ с рег. № ********** били причинени имуществени вреди на собственика на автомобил лек автомобил „*********“ с рег. № **********. Изтъква, че към датата на събитието собственикът на увредения автомобил лек автомобил „*********“ с рег. № ********** е имал сключен договор за автомобилна застраховка „Моята кола“ – застрахователен пакет „Макс“, обективиран в застрахователна полица № BG/01/120002709255, а МПС марка „********“ с рег. № ********** е имал валидна застраховка 1
„Гражданска отговорност: на автомобилистите при ответното дружество. В резултат на процесното ПТП, при ищеца било подадено Уведомление за щета по МПС , като била заведена и преписка по щета № 0306/21/777/501385.
Изтъква, че за причинените имуществени вреди на л.а. „*********“ с рег. № ********** било определено и платено обезщетение в размер на 2892.50 лв.
Изтъква, че поканил ответника да възстанови изплатената сума, като ответникът бил заплатил частично вземането в размер на 1623.10 лв., като дължима остава разликата в размер на 656.70 евро, с включени ликвидационни разходи от 15 лв.. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на автомобил „********“ с рег.
№ **********. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и причинените вреди. Оспорва стойността на причинените вреди. Оспорва иска и по размер, като сочи, че претендираното обезщетение не кореспондира с действителната стойност на причинената вреда. Намира предявения иск за неоснователен. Претендира и разноски. Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че по делото с оглед на приетата експертиза се установявал механизма на процесното ПТП.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411 от КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 11.05.2021 г. е настъпило ПТП между МПС марка „*********“ с рег. № ********** и МПС марка „********“ с рег. № **********, в резултат на което са настъпили имуществени вреди по застрахования по застраховка „Каско“ при ищеца л.а. марка „*********“ с рег.
№ **********; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на „********“ с рег. № **********; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетени в размер на 2892.50 лв.; както и както и че ответникът по регресната покана бил заплатил на ищеца сумата от 1623.10 лв.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, 2 са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и събраните писмени доказателства /застрахователна полица, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, преводни нареждания, застрахователна преписка и др./, както и извършеното от ответника частично погасяване, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
За пълното следва да се посочи, че страните с оглед изявленията на процесуалните им представители в открито съдебно заседание не спорят за механизма на процесното ПТП, още повече, че за установява на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 11.05.2021 г., изготвен от двамата водачи, от който се установява, че на 11.05.2021 г. около 17.25 часа в гр. София на кръстовището на ********** и ******** е настъпило ПТП между МПС марка „******“, модел „*****“, с рег. № ********** и МПС марка „*********“, с рег. № **********, като в протокола е посочено, че процесното ПТП било реализирано при тръгване на тръгване на МПС марка „******“, модел „*****“ с рег. № **********, а МПС марка „*********“ с рег. № ********** било спряло, като са посочени щетите по автомобилите, както и е направена схема.
Съгласно приетата и неоспорена по делото съдебно- автотехническа експертиза механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният на 11.05.2021 г. около 17.25 часа в гр. София в района на кръстовището на ******** и **********, водачът на лек автомобил „********“, с рег. № ********** бил предприел маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализирал ПТП с намиращия се зад него, лек автомобил „*********“ с рег. № **********.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите, причинени на застрахования при ЮЛ автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и 3 вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, се установява, че всички увреждания по лек автомобил „*********“ с рег. № **********, отразени в описа на застрахователя се намирали в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Съгласно заключението стойността за възстановяване на МПС „*********“ с рег. № **********, изчислена на база на пазарни цени съгласно приложените по делото разходни документи към датата на ПТП възлиза на сумата от 2892.50 лв. Вещото лице посочва, че обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП било в границите на 15 лв. -25 лв. По делото е безспорно, че ответникът след отправената регресна покана е заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 1623.10 лв., поради което дължима се явява сума в размер на 1269.40 лв. Към така посочената сума следва да се включат и и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., която сума ищецът има право да получи, тъй като съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета. С оглед на гореизложеното предявеният иск на основание чл. 411 КЗ следва да бъде уважен в размер на сумата от 1284.40 лв. или 656.70 евро.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в размер на сумата от 26.27 евро заплатена държавна такса, 300 евро депозит за вещо лице, както и 261.95 евро с ДДС адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление г***********, да заплати на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ, сумата от сумата от 656.70 евро, представляваща остатък регресно вземане по застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи от 7.66 евро по щета № 0306/21/777/501385 по застраховка „Моята кола“ – застрахователен пакет „Макс“ по застрахователна полица № BG/01/120002709255, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 11.05.2021 г. събитие /ПТП/, ведно със законната лихва от 09.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление г***********, да заплати на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 588.22 евро- разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5