Решение № 3906 от 21.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3906 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20263110103505 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на Д. Д. Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща Д. Г. Х., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита спрямо молителя от отвтеницата и майка на молителя С. М. Х., ЕГН ********** .

В молбата се твърди, че ответницата е майка на молителя. Ответницата била в процес на развод с бащата на молителя. С влошаване на отношението на ответницата към бащата на молителя, същата започнала да има такова и към последния.

Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо детето Д.

Д. Х.:

На 30.04.2026 г. около 18.00 часа молителят отишъл до семейното жилище, находящо се в *, където била и ответницата в същото време. Ответницата започнала веднага да напада молителя с въпроси от рода на “За какво си дошъл тук?; Вие следите ли ме?; Ти знаеш ли, че баща ти е виновен за смъртта на баба ти по майчина линия и сега иска да убие и мен.

Той е убиец.“. Молителят не е отговорил на ответницата. Независимо от това последната изведнъж отново изпаднала в странно състояние и нападнала вербално молителя със следните думи: „Ти си съучастник в убийството, заедно с баща си. Значи си убиец.“.

Думите на ответницата силно са разстроили молителя и породили у него за пореден път страх от започване на поредния скандал. Думите на ответницата се отразили изключително на психиката му, на ежедневието му, на начина му на живот.

На 12.05.2026 г. ответницата се свързала с молителя по повод негово искане да му подпише декларация за напускане на Република *, за да може да отиде с баща си и сестра си и с нейното семейство до Република *. В разговора ответницата казала, че ще подпише декларацията, ако молителят отиде с нея с нейната кола до гр. * във връзка с предстоящия абитуриентски бал на братовчед му. Молителя отказал, при което молителката отново започнала да го заплашва с думите „Ти участваш в добре замислен скроен план за моето убийство, което баща ти иска да извърши, затова ти си съучастник в убийството. Баща 1 ти уби майка ми, и така иска и мен да убие.“. Тези думи отново предизвикали силни негативни психо-емоционални преживявания у молителя.

Твърди се, че гореописаните случаи представляват актове на психическо и емоционално насилие над молителя, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.

По делото е депозиран отговор с вх. № 45686/09.06.2026 г. от ответницата С. М. Х., чрез адв. К. М., в който в обобщение изцяло се оспорват твърденията, изложени в молбата на Д. Д. Х., обективирано е искане за отхвърляне на същата. Ответницата изцяло оспорва твърденията за осъществени от нея спрямо молителя агресия и психическо насилие под каквато и да е форма на 23.03.2026 г., 24.03.2026 г., 26.04.2026 г., 30.04.2026 г. и 12.05.2026 г.

В хода на о.с.з. молителят Д. Х. се представлява от адв. Е., чрез която поддържа молбата.

Ответницата се представляват от адв. М., чрез която поддържат писмения отговор.

Контролиращата страна ДСП-гр. * не се представлява в о.с.з.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор по делото, че молителят Д. Д. Х. е син на ответницата С. М. Х..

Няма спор по делото, че към настоящия момент отношенията между родителите на молителя – майка му С. М. Х. и баща му Д. Г. Х. са трайно, дълбоко и непоправимо влошени.

На съда служебно е известно, че родителите на детето Д. Д. Х. участват в различни качества по следните съдебни производства:

1./ Гр. д. № 309/2026 г. по описа на РС-Варна, като производството по делото е образувано по молба, подадена от С. М. Х. срещу Д. Г. Х., с твърдения за извършени актове на емоционално, психическо и физическо насилие и искане за налагане на мерки по чл. 5, ал.

1 от ЗЗДН.

2./ Към производството по гр. д. № 309/2026 г. на РС-Варна е присъединено гр. д. № 474/2026 г. по описа на РС-Варна, инициирано по подадена молба от Д. Г. Х. лично и в качеството на баща и законен представител на Д. Д. Х., срещу С. М. Х., с твърдения за извършени актове на домашно насилие и искане за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

- Производството по гр. д. № 309/2026 г. на РС-Варна е приключило с влязло в законна сила на 13.06.2026 г. решение № 989/16.03.2026 г., с което:

А./ Д. Г. Х., е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.

М. Х., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН;

Б./ С. М. Х. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Г. Х., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН;

В./ С. М. Х. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Д. Х., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

3 . / ЧНД № 425/2026 г. по описа на РС-Варна, като производството по делото е образувано по реда на Закона за здравето по искане на РП-Варна срещу С. М. Х. по сигнал н а Д. Г. Х. с искане за настаняване на молителката за принудително лечение. По образуваната пр. пр. № 1307/2026 г. на РП-Варна сведения против С. М. Х. са дали молителят Д. Д. Х.; Г. Д. Х. – А., която е дъщеря на С. М. Х. и Д. Г. Х.; Н. А. А., който е съпруг на дъщерята на С. и Д. Х., т.е. техен зет. Свидетелите впоследствите са разпитани и пред съда.

- Производството по ЧНД № 425/2026 г. е приключило с прекратително протоколно определение № 827/20.02.2026 г., доколкото не са били налице предпоставки за назначаване на Съдебно-психиатрична експертиза.

4./ Гр. дело № 636/2026 г. по описа на РС-Варна, като производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. М. Х. срещу Д. Г. Х., с която е предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, по вина на ответника, и съединените с него небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на 2 детето Д. Д. Х. на бащата, за определяне на местоживеенето на детето при бащата, за определяне режим на лични отношения между майката и детето, за осъждане на ищцата да заплаща издръжка в полза на детето. В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211 ГПК ответникът Д.

Г. Х. е предявил насрещен иск за развод по вина на съпругата, както и съединените с него небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д. Х. на бащата, за определяне на местоживеенето на детето при бащата, за определяне режим на лични отношения между майката и детето, за осъждане на майката да заплаща издръжка в полза на детето. В хода на съдебното дирене по гр. д. № 636/2026 г. на РС-Варна като свидетели на страната на бащата Д. Г. Х. са разпитани отново Г. Д. Х.-А. и Н.

А. А..

Детето Д. Д. Х. е изслушано в бракоразводното производство по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. В хода на изслушването детето споделя, че след фактическата раздяла между родителите му е взел решение да напусне семейното жилище заедно с баща си, тъй като не желаел да живее с майка си, тъй като последната е подала жалба срещу баща му.

- Производството по гр. дело № 636/2026 г. на РС-Варна е приключило с влязло в законна сила на 25.09.2026 г. решение № 3258/12.08.2026 г., с което съдът е прекратил брачната връзка между Д. Г. Х. и С. М. Х. с развод, като е обявил че виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са двамата съпрузи. Предоставил е упражняването на родителските права над детето Д. Д. Х. на бащата Д. Г. Х.; постановил е местоживеенето на детето при бащата; определил е режим на личен контакт между детето и майката; присъдил е в полза на детето месечна парична издръжка, платима от майката чрез бащата; предоставил е ползването на семейното жилище на бащата до навършване на пълнолетие на детето.

За изясняване на фактическата обстановка в пълнота следва да се отбележи, че на съда му е служебно известно, че е заведено и ч. гр. д. № 4337/2026 г. по описа на РС-Варна, като производството по делото е образувано по подадено на 17.06.2026 г. заявление по чл.

417 от ГПК от „*" ЕООД, чийто управител е Д. Г. Х., срещу "*" ООД, чиито съдружници и управители са Г. Д. Х.-А. и С. М. Х.. Видно е от вписванията по партидата на „*“ ООД в публичния ТРРЮЛНЦ, че представителството на търговеца се осъществява от двете управителки заедно и поотделно. Предмет на заповедното производство е предаване държането на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * с предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги. Непаричното вземане произтича от договор за наем, сключен между двете дружества на 10.06.2026 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, като дружеството наемодател „*“ ООД при подписването на договора за наем се представлявало само от Г. Д. Х.-А.. В договора било уговорено предаване на държането на наемателя „*" ЕООД в деня на сключване на договора, а именно 10.06.2026 г. и тъй като това не се е случило е заведено заповедно дело за удовлетворяване на непаричното вземане чрез принудителното предаване на държането в полза на дружеството наемател, представлявано от Д. Г. Х. – баща на молителя и бивш съпруг на ответницата.

Буди сериозно недоумение фактът, че до принудително изпълнение чрез иницииране на заповедно производство за незабавно изпълнение на едно парично/непарично задължение, се прибягва единствено при липсващо доброволно изпълнение. Договорът от 10.06.2026 г. е сключен между две свързани дружества, чиито законни представители и титуляри на дружествени дялове са роднини по права линия от първа степен – баща и дъщеря, които очевидно са в близки и добри семейни отношения, съдейки по факта, че по всяко едно производство заведено срещу С. М. Х., именно Г. Д. Х. – А. е давала показания против майка си в защита на своя баща Д. Г. Х.. Имайки предвид конкретиката на фактическите отношения между членовете на семейство Х., то съдът счита, че завеждането на заповедно производство седем дни след сключването на договора за наем от 10.06.2026 г., а именно на 17.06.2026 г. с цел принудителното удовлетворяване на непаричното вземане чрез упражняване на държавна принуда срещу дружеството, чийто съдружник и управител е С. М. Х., е в разрез с принципа за добросъветсно упражняване на признатите и гарантирани от закона права и съобразно добрите нрави, залегнал в чл. 3 от ГПК. Целта на заведеното заповедно производство по чл. 417 от ГПК не е била да се удовлетвори непаричното вземане на наемателя „*" ЕООД, а физичски да бъде отстранен от болничното заведение, което е предмет на наемното правоотношение, съдружникът и управителят на наемодателя „*“ ООД 3

– ответницата по делото С. М. Х..

- Производството по ч. гр. д. № 4337/2026 г. на РС-Варна е приключило с издадена заповед за незабавано изпълнение на непарично задължение по чл. 417 от ГПК и издаден изпълнителен лист в пола на представляваното от Д. Г. Х. търговско дружество.

Настоящият съдебен състав категорично не толерира подобно недобросъвестно процесуално поведение. Отношенията, по повод ползването на болничното заведение от сем. Х., не е необходимо непременно да бъдат регулирани от правото чрез сключване на фиктивен договор за наем на 10.06.2026 г. с цел снабдяване след това с титул за принудително удовлетворяване на кредиторовия интерес чрез предаване на държането на недвижимата вещ на наемателя. Тези отношения почиват най-напред на нормалните отношения в семейството между родители и деца; между съпрузи/партньори. Тези отношения, макар и правно нерегламентирани, се развиват на плоскостта на обществени отношения, регулирани само от неписаните морални норми и от традициите, които са в основата на естествената справедливост, продиктувана от повелите на разума. Именно правото свързва естествената, моралната справедливост с държавното начало, с публичния ред, легитимиран от държавната организация. Така че инстутиционалната справедливост води началото си от естествената. С други думи публичната власт служи като гаранция за изпълнение на принципа на справедливостта и морала.