Решение № 156 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330205776 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. Г. М., с ЕГН: ********** против Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4591205 на ОД на МВР – Пловдив, с който й е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата, жалбоподателката оспорва издадения електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката – адв. Л.М. поддържа така депозираната жалба, като моли да бъдат присъдени и направените от жалбоподателката разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения размер.

Претендира юрисконсултско

1 възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Електронен фиш Серия К № 4591205 е издаден срещу М. Г. М., с ЕГН:

********** за това, че на 16.01.2021 г. в 14:29 часа на републикански път І-8, км.213+230, в посока изток - запад, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег.№ ** **** ** с измерена скорост на движение от 91 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В-26, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ ARH CAM S1.

Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 94 км/ч, а 91 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.

За така установеното нарушение на чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП жалбоподателката била санкционирана с глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

По искане на повереника на жалбоподателката от страна на Агенция пътна инфраструктура е изискана справка относно точното разположение на пътен знак В-26 на републикански път І-8, км.213+230, в посока изток – запад.

От Агенцията е пхостъпила исканата спрака , в която е отбелязяна , че на въпросния пътен участък „няма поставени никакви пътни знаци в това число и пътен знак В-26 „.

При така изложената фактическа обстановка Съдът счита, че не е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателката М. Г. М. при управление на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег.№ ** **** ** на 2 посоченото в ЕФ място не е имала задължението да се съобразява с вертикална пътна маркировка и по- конкретно пътен знак В-26 , тъй като видно от справката предоставена от „АПИ“, категорично се установява липсата на такъв пътен знак /а и на други такива/ .

Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и необоснован , поради което следва да бъде отменен от решаващия съд.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същата е доказала реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди посочената както в договора за правна помощ , така и в представения списък с разноски размер.

Мотивиран от горното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4591205 на ОД на МВР – Пловдив, с който на М. Г. М., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М., с ЕГН:

********** от гр.Пазарджик, бул. „Кн.М. Луиза“ № 99, ет.3, ап.5 сумата от 400 лв., представляваща направените от нея разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4