Решение № 416 от 08.06.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Разград, 08.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. А.А като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330100225 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал.1,т .3 от ГПК във вр. с чл.240, чл. 79, чл.86 и чл.99 от ЗЗД, вр. със ЗПК и ЗПФУР.

Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. А. С., с която е предявен осъдителен иск за сумите: 587,69 лева неплатена главница по Договор за потребителски кредит 311090, сключен на 09.05.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и длъжника; 109,35 лв. неплатени дължими такси; 105,87 лв. неустойка, ведно със законна лихва върху сумите, начислена от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; 203,20 дължима законна лихва за забава за периода 10.01.2020 г.- 20.12.2024 г., както и разноски по делото. Вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 311090, сключен на 09.05.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и И. А. С., по силата на който длъжникът е получил сумата от 1400 лева, срещу която се съгласил да върне на 8 броя месечни погасителни вноски в срок до 09.01.2020 г., при уговорени ГЛП 40,05% и ГПР 47,56%. Съгласно т.

6.5. от Договора кредитополучателят е поел задължението в тридневен срок от подписване му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция, като при неизпълнение на това условие дължи на заемодателя неустойка в размер на 1220,56 лв., която се плаща разсрочено с месечни погасителни вноски, включени към погасителния план в договора.

За да се легитимира като кредитор заявителят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД се позовава на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., с който вземането на кредитора „Сити Кеш“ ООД по Договор за потребителски кредит № 311090, сключен с И. А. С., е прехвърлено на заявителя, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като твърди, че длъжникът е уведомен за това обстоятелство. Сочи, че старият кредитор /цедент/ е упълномощил новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, което 1 уведомяване твърди за валидно. В условията на евентуалност - ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, то моли да се счита за надлежно връчено уведомлението с връчването на исковата молба.

Ищецът твърди неизпълнение на договора за кредит от страна на длъжника. За задължението е инициирано заповедно производство – ЧГД №42/2025г., по което с влязло в сила отхвърлително разпореждане е отказано издаване на заповед за изпълнение. На кредитора е указана възможността да предяви иск за вземането си по реда на чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК, което сочи като обосноваващо правния му интерес.

В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, моли да му бъде предоставена възможност да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства, които ще конкретизира с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.

Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника. Прилага: Договор за потребителски кредит № 311090/09.05.2019г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение №1 и Договор за предоставяне на гаранция, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г, ведно с Приложение № 1 към същия; Пълномощно на юрк. Б. Т.; Разписка за усвоена сума; Документ за внесена държавна такса.

Ответника е получил книжата си лично на 27.03.2025г. В срока по чл. 131 ГПК не изразява становище.

След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 09.05.2019 г. по реда на ЗПФУР между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и И. А. С. с ЕГН: **********, е сключен Договор за потребителски кредит Кредирект № 311090, със срок на погасяване 8 месеца и размер на главницата 1400 лв. при годишен процент на разходите (ГПР): 47,56 %; годишен лихвен процент: 40,05 %. Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е депозирал заявление на 10.01.2025г. с което е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д. №42/2025г. РС - Разград е отказал издаване на заповед за изпълнение /ЗИ/ на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК, за посочените суми, поради вероятно наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането да предяви осъдителен иск за вземането си, по реда на чл. 422 ГПК. В срок ищецът „АПС Бета България“ ЕООД депозира искова молба.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е за заплащане на главница, възнаградителна лихва и неустойка по договор за кредит, такси и лихва за забава. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има разпореждане, с което заповедният съд е отказал издаване на ЗИ за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК е предявен настоящия осъдителен иск за вземането.

Доколкото исковата претенция произтича от договор, имащ характеристиката на потребителски, то съдът следва да анализира и установи наличие на валидно облигационно отношение между страните.

В настоящия случай това правоотношение е договорът за паричен заем. За 2 същия се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Основание за прилагане на последния е обстоятелството, че длъжникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Законът за защита на потребителите в редица свои разпоредби транспонира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори /това е изрично посочено в разпоредбата на §13А, т.9 от ЗЗП/, като материалноправните разпоредби на тази директива са директно записани в Закона за защита на потребителите. Така разпоредбите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП директно възпроизвеждат чл.3, пар.1 от Директивата относно определението за неравноправна клауза. Нормите относно защитата на потребителите са императивни. Съгласно разясненията в константната практика на ВКС, формирана с решение № 237 от 20.01.2017 г. по т.д. 2927/15 г. на ВКС, 1 ТО и решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І ТО първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, водещи до извод, че е налице неравноправна клауза в потребителски договор. Правилата относно защитата на потребителите са императивни правни норми в обществен интерес, за които съдът е длъжен служебно да следи. В Определение № 496/12.05.2025г. е уведомил страните за това си задължение.

Процесният договор за паричен кредит Кредирект № 311090/09.05.2019г. е с характеристики както следва: сума на кредита - 1400 лв.; срок на кредита - 8 месеца; размер на вноската - първите 3 вноски са по 46,73 лв., останалите - по 308,68лв.; годишен процент на разходите (ГПР) - 47,56 %; годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,05 %; общо задължение по кредита - 1603,44 лв.; ден на погасяване: понеделник. Съгласно чл.6, ал.5 от Договора кредитополучателят е поел задължението в тридневен срок от подписване му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, като при неизпълнение на това условие дължи на заемодателя неустойка в размер на 1220,56 лв., която се плаща разсрочено с месечни погасителни вноски, включени към погасителния план в договора, като общата дължима сума е в размер на 2904 лв., видно от погасителния план.

Ищецът твърди, а и от съдържанието на представеният екземпляр от Договор за потребителски кредит Кредирект и представените Общи условия е видно, че същият цели предоставяне на финансова услуга от разстояние и респективно за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/. Чл. 6 от ЗПФУР дава легална дефиниция на „договор от разстояние“ - всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Съгласно чл. 18 при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ. С оглед предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК /Закон за 3 потребителския кредит/, чл.6 от който урежда формалния му характер.

Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, "електронен документ" представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма (в конкретния случай – текстови запис). Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето – потребител. В настоящия случай липсва подпис на потребителя, както и каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже договора с ответника. В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би получил категоричен отговор. В случай на налично подписване с универсален ел. подпис или неговия подвид – квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор, доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението (в тази насока – Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, І т. о.).

За да възникне валидно, обвързващо страните по същото, облигационно правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи насрещни волеизявления. В конкретния случай ищецът, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, не е предоставил никакви доказателства за приемане, респ. подписване на договора от страна на ответника по електронен път. С оглед императивното задължение на съда да следи за неравноправност и нееквивалентност по потребителски договори, съдът е задължил „АПС Бета България“ ЕООД да представи извлечения от счетоводни сметки, отразяващи извършените погашения, ведно с начина на счетоводното им отнасяне.

Отделно, съдът е указал на ищеца необходимостта да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение. Договор, съдържащ съществените уговорки на Договор за потребителски кредит Кредирект при спазване на ЗПК и ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, би породил целените правни последици, бидейки договорът за заем реален по своята правна същност, ако е налице изпълнение на насрещните задължения на страните.

В условията на пълно и главно доказване, „АПС Бета България“ ЕООД не доказа по несъмнен начин наличието на насрещно волеизявление на ответника, с което същия да е изразил своето желание и респ. последващо съгласие за сключване на процесния договор и приемане на клаузите му – нито чрез доказателство за електронно потвърждаване, нито чрез представяне на разписка за предоставяне на заемната сума. В изпълнение указанията на съда, ищецът е представил справка за извършените плащания и „лог-файл“, съдържащ записи на извършени от кредитополучателя действия. Съдът не кредитира съдържанието на представената справка /“лог-файл“/, доколкото същата представлява частен документ, който представя процеса на сключване на договора и обективира действия на трето за настоящото производство лице – "Сити Кеш" ООД, като удостоверява единствено авторството на същите – сочат изгодни за издателя си факти. По делото няма приложено платежно нареждане, разписка, или друг документ, удостоверяващ предоставянето на заемната сума на ответника от кредитора "Сити Кеш" ООД, респективно 4 усвояването й от кредитополучателя. В тази връзка, следва да се обърне внимание, че представената Разписка за извършено плащане № 2000000179468462 от 09.05.2019г., 10:43 ч. удостоверява единствено, че е нареден паричен превод от „Сити кеш“ към „EasyPay“, предназначен за И. А.