Решение № 3197 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3197 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100503006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт

С.Р., срещу решение

№19984/04.12.2023г., постановено по гр.д. №30672/2022г. на СРС, 155 състав, с което е признато за установено, че С. В. А. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2587,18 лева – главница за топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.10.2015г. по гр.д. №9369/2015г. на СРС, 82 състав, поради погасяване на вземането по давност.

С въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Въззивникът поддържа, че по издадения в полза на дружеството изпълнителен лист са били образувани две изпълнителни дела №20188630401190 по описа на ЧСИ С.Х. с район на действие СГС и №20228380402272 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, като по изпълнителните дела били извършвани множество изпълнителни действия, 1 постъпвали плащания, както и взискателят подавал редовно молби за извършване на изпълнителни действия. Било налице противоречие на мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд правилно приел, че изпълнителният лист в полза на дружеството е бил издаден на 12.10.2015г., но същевременно приел, че нова давност е започнала да тече и от издаването на изпълнителния лист на 05.05.2010г., както и, че изпълнителният процес е бил прекратен по силата на закона, тъй като двугодишният срок е изтекъл на 08.06.2012г. Така възприетото от съда било невярно и не съотвествало на действителното положение. Неправилно първоинстанционният съд приел, че процесните вземания се погасяват с тригодишна давност, като приложима в случая била давността по чл.117, ал.2 от ЗЗД. В рамките на приложимия петгодишен давностен срок били предприети действия по принудително изпълнение и давността била прекъсвана многократно. Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.

Насрещната страна С. В. А., чрез пълномощника адв. В. Т., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се доводи, че давността е започнала да тече преди издаване на изпълнителния лист, т.е. преди 11.10.2015г., като независимо дали ще се приложи тригодишен или петгодишен давностен срок, същата била изтекла към датата на образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ М.Б. през 2022г.

Счита, че с прекратяване на изпълнителното производство се заличават с обратна сила изпълнителните действия, извършени до момента.

Прекратяването на изпълнителното производство имало за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия.

Подадена е и частна жалба от ищеца С. В. А., чрез пълномощника му адв. Р.Р., срещу определение №1403/11.01.2024г., постановено по гр.д.

№30672/2022г. по описа на СРС, 155 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по делото решение, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че поетото с договора за правна защита и съдействие задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение може да бъде изпълнено от всяко трето лице и във всички случаи изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната. По делото 2 били представени доказателства за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, като обстоятелството, че вносител на паричната сума не е самият клиент, а представляващият насрещната страна по договора управляващ съдружник, било без значение, тъй като в платежния документ било отбелязано, че сумата е внесена за сметка на адвокатското дружество. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да му бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт С.Р., оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение. Поддържа, че извършеното от адвоката плащане сам на себе си противоречи на морала. Правилен бил изводът на първоинстанционния съд, че клаузата в договора за правна помощ и съдействие, въз основа на която клиентът дава право на представител на адвокатското дружество да внесе дължимото адвокатско възнаграждение по банковата сметка на същото дружество, с цел избягване на банкови комисиони, представлява заобикаляне на закона и е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно, но същото е недопустимо по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с 3 правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 2587,18 лева – главница за топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от 12.10.2015г. по гр.д. №9369/2015г. на СРС, 82 състав, и е образувано изпълнително дело №20228380402272 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС. Видно от приложения по делото заверен препис от материалите по изпълнителното дело с разпореждане на ЧСИ от 13.09.2022г. е приключено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 от ГПК, тъй като дължимата сума е изцяло погасена, заедно с всички такси и разноски към ЧСИ.

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. От цитирания текст се вижда, че основна предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на иска. Не е налице такъв интерес в случаите, при които ищецът може с осъдителен иск да осъществи претендираното от него право.

В случая, видно от материалите по изпълнителното дело, сумите, за които е издаден изпълнителният лист, са събрани от длъжника в хода на изпълнителното производство по изпълнително дело №20228380402272 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, като същото е приключено с разпореждане на ЧСИ от 13.09.2022г. При това положение въззивната инстанция приема, че за ищеца не е налице никакъв правен интерес от установяване недължимост на вземания, които са събрани в хода на изпълнителното производство и са изплатени на взискателя, и в случай, че твърди, че същите са недължимо платени следва да упражни правата си чрез предявяване на осъдителен иск за връщане на сумите, които твърди, че не дължи.

В определение №1342/30.04.2025г., постановено по ч.т.д. №741/2025г. на ВКС, II ТО, се посочва следното: Правният интерес от търсената съдебна защита е положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството пред съда във всеки стадий от неговото развитие. За наличието на правен интерес съдът следи служебно във всеки момент, докато производството по иска или по жалбата е висящо, и ако констатира, че правният интерес не е съществувал към момента на предявяване на 4 иска/подаване на жалбата или че е отпаднал в хода на процеса, е длъжен да прекрати производството. Преценката относно правния интерес е винаги конкретна и се извършва с оглед фактите по делото, като най - общо правен интерес съществува тогава, когато при успешно провеждане на търсената защита правната сфера на ищеца ще бъде съхранена или променена положително.

В случая сумата, чиято дължимост се оспорва в настоящото производство, е събрана от ищеца в хода на проведено срещу него изпълнително производство, поради което същият следва да защити правата си с осъдителен иск. Поради това, настоящата инстанция приема, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск, и производството по същия подлежи на прекратяване.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.4 във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника – ответник в производството следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, и за въззивното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 251,75 лева.

По частната жалба:

Обезсилването на първоинстанционното решение, включително и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски по делото обуславя отпадане в хода на производството на правния интерес за ищеца да иска по реда на чл.248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските, направено с молба вх.№365281/19.12.2023г., подадена от ищеца, чрез пълномощника адв. В. Т.. В този смисъл понастоящем горната молба по чл.248 от ГПК се явява процесуално недопустима като лишена от правен интерес, което обуславя недопустимост и на постановеното по молбата определение №1403/11.01.2024г., атакувано с подадената от ищеца частна жалба. Следователно това определение следва да бъде обезсилено, като се прекрати производството по чл.248 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

5

ОБЕЗСИЛВА решение №19984/04.12.2023г., постановено по гр.д.

№30672/2022г. на СРС, 155 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по искова молба вх.

№117059/08.06.2022г. по описа на СРС, с която е предявен от С. В. А., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че С. В. А. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2587,18 лева – главница за топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.10.2015г. по гр.д. №9369/2015г. на СРС, 82 състав, и е образувано изпълнително дело №20228380402272 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА С. В. А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лева, и разноски за въззивното производство в размер на 251,75 лева.

ОБЕЗСИЛВА определение №1403/11.01.2024г., постановено по гр.д.

№30672/2022г. по описа на СРС, 155 състав, и прекратява производството по подадената от ищеца С. В. А., чрез пълномощника адв. В. Т., молба по чл.248 от ГПК вх.№365281/19.12.2023г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6