Решение № 4508 от 17.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4508 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100509218 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20034862 от 10.05.2022 г., по гр.д. № 56620/2019 г. по описа на СРС, 71-ви състав, е уважен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Р. Д. С., представляван от законния си представител и своя майка Д. Р. С., срещу З А Д „Алианц България” за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неиумуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 16.10.2018г., причинено виновно от Н.Г.И. - лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен за л.а. „Форд Фиеста“ с per. № *******, ведно със законната лихва от 18.05.2019г. до окончателното плащане.

С Решението районният съд е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лева.

С Решението първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. Първоинстанционният съдебен акт се атакува в частта, с която исковете за уважени за сумата над 1000 лева до 3000 лева. Не се оспорват фактическите и правни изводи на районния съд относно наличието на предпоставките по чл. 432 от КЗ, нито тези касаещи наличието на съпричиняване. Доводите на въззивника са насочени срещу определения общ размер на дължимо застрахователно обезщетение за причинените на Р. С. неимуществени вреди на стойност 4 500 лева. Същият се оспорва като несправедлив и необосновано завишен. Счита, че с оглед конкретните обстоятелства по делото и трайната съдебна практика, неимуществените вреди следва да бъдат остойностени на 1500 лева, като с оглед приетото съпричиняване на ищеца да бъдат присъдени 1000 лева. В този смисъл моли решението на районния съд да бъде изменено.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. Пред въззивния съд въззиваемия в писмено становище е оспорил депозираната въззивна жалба, като моли за потвърждаване на решението.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която са били уважени исковите претенции за сумата над 1000 лева до 3000 лева, като в останалата част, с която предявеният иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е уважен до сумата от 1000 лева и отхвърлен за сумата над 3000 лева до пълня предявен размер от 10000 лева, решението не е обжалвано, поради което в тези части е влязло в сила.

При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производство съгласно чл. 498 КЗ е предявяване на писмена претенцията първо пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ и ако в срока по чл. 496 КЗ същият откаже да изплати или увреденото лице не е удовлетворено от размера на изплатеното застрахователно обезщетение, то за него възниква възможността да предяви съдебно своята претенция. По настоящото дело е приложена писмена претенция, входирана при ЗАД „Алианц България“ с № 200-00-686 от 08.02.2019 г., по което в тримесечен срок въззивникът ответник не се е произнесъл. Поради това за въззивмаемия е възникнал правен интерес от предявяване на претенцията си по съдебен ред.

Решението е правилно, като във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, за който в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Вината се предполага по арг. от чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Районният съд е приел, че в хода на производството са установени всички изискуеми елементи от посочения правопораждащ фактически състав по чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника в качеството му на застраховател по процесната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед влязлата в сила уважителна част от първоинстанционното решение, между страните по делото са установени със сила на пресъдено нещо посочените материалноправни предпоставки за уважаване на предявената искова претенция, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и лицето, сочено като делинквент – Н.Г.И., водач на лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с p e r. № ******* към датата на процесното ПТП – 16.10.2018 г.; настъпване на застрахователно събитие – ПТП на 16.10.2018 г. в гр. София, на бул. „Никола Мушанов“ на паркинг в района на блок 31А; противоправност на поведението на водача на л.а. „Форд Фиеста“ с peг. № ******* - Н.Г.И., изразяваща се в нарушение на 20, 2 ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 117 ЗДвП; настъпили вреди – претърпени болки и страдания от малолетния Р. Д. С. /6 годишен към датата на ПТП/, причинна връзка между поведението на делинквента и настъпилите вреди – в резултат на несъобразена скорост водачът реализира пътно-транспортно произшествие, блъскайки пешеходеца – малолетния Р. С., при което на последния са причинени болките и страдания.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди.

Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение, а размерът се определя по справедливост от съда. Принципът за справедливо обезщетяване не е абстрактен, а на преценка следва да бъдат подложени конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При преценка на справедливото обезщетение, което има за цел да репарира претърпените болки и страдалния, съдът следва да подложи на анализ вида и характера не телесните увреждания, периода на възстановяване, продължителността на изпитваните болки и страдания, техния интензитет, нуждаел ли се от чужда помощ пострадалия и до каква степен, в какъв период от време, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, обстоятелствата при които е извършено деянието. Посочването не е изчерпателно, тъй като всеки случай е индивидуален и съдът е длъжен да съобрази и изходи от конкретните обстоятелства по делото. За определяне на обезщетение е необходимо да бъде съобразена обществено-икономическата конюнктура към датата на увреждането, за да съответства то на социалната справедливост. (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС).

За определяне на справедлив размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди въззивният съд съобрази следните обстоятелства по делото:

От прието заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че въззиваемият ищец С. е получил повърхностна травма на главата, изразяваща се в контузия на челото в дясно, с подкожен кръвоизлив. Според експертното мнение травмата е причинила на пострадалия болки и страдания. Съгласно заключението мекотъканната травма е причинила на пострадалия болка с нисък интензитет, по-силна през първото денонощие и отшумяваща в рамките на пълния възстановителен период от 7 до 10 дни. По делото не са налице основания, които да поставят под съмнение компетентността и обективността на вещото лице, което е отговорило пълно, точно и обосновано на поставените въпроси и даденото заключение съответства на останалите доказателства по делото. Поради това въззивният съд кредитира изцяло изготвеното заключение.

По делото са разпитани двама свидетели: водача на лекия автомобил – Н.И. и възходящ родственик на ищеца - А.И., баба на въззиваемия. От показанията на свидетелката И. се извеждат гласни доказателства относно механизма на настъпване на процесното ПТП, но доколкото последният не се оспорва, то и въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда в детайли, изложеното от нея в тази насока.

Показанията на свидетелката А.И. съдът подложи на преценка по реда на чл. 172 от ГПК, взимайки предвид евентуалната заинтересованост от изхода на делото. Изложеното от свидетелката относно поведението на ищеца С. и действията на свидетелката И. след настъпване на инцидента намират подкрепа в показанията на И., поради което въззивният съд в тези части ги намира за достоверни. На следващо място, свидетелката Илиева споделя, че първите дни въззиваемият ищец е изпитвал главоболие, което е житейски логично и правдиво с оглед, че именно в областта на главата е настъпило травматичното увреждане.

Свидетелката твърди, че след инцидента въззиваемият един месец е стоял вкъщи, но същевременно посочва, че към този момент той не е посещавал детска градина или 3 училище. От показанията на Илиева се установява, че ищецът е претърпял и психическа травма, изразяваща се в страх и притеснение от автомобили. Макар и по делото да не са налице други доказателства относно въздействието на пътно-транспортния инцидент върху психическото и емоционалното здраве на ищеца С., въззивният съд съобрази възрастта, на която той се е намирал към момента на настъпване на инцидента – 6-годишна . Т.е. същият се е намирал в ранна детска възраст, при която лицата се характеризират с недостатъчно или по-скоро липса на емоционална зрялост, в която психиката на децата е крехка, лабилна и едно подобно събитие неминуемо оказва въздействие върху развитието им. Ето защо, въззивният съд кредитира показанията на свидетелката Илиева, касаещи психоемоционалното състояние на въззиваемия ищец след инцидента. Не на последно място, по отношение на твърденията на Илиева, че след ПТП-то въззиваемият е получавал повече гърчове следва да се отчете, че с Експертно решение на ТЕЛК от 22.10.2015 г. е определена 64 % трайна неработоспосбност без чужда помощ за период от три години, считано от 01.10.2018 г.. Приетите заболявания от експертната комисия са Бронхиална астма – средно тежка, персистираща, частично контролирана, и Е. – Г. В констативната част е посочено, че детето е диагностицирано с Е. Г. пред м. Юни 2014 г., когато е започнато лечение с конвулекс. Констатирани са пристъпи на 30.08.2014 г. и на 08.09.2014 г.. Хоспитализиран и установена липса на Конвулекс в серума, най-вероятно поради неприемане на лекарството, като след този период не представил документация за нови пристъпи. По делото е приет и амбулаторен лист от 05.02.2018 г., в който в графа „анамнеза“ е записано, че на 08.06.2016 г. по време на сън направил за 2-3 минути тоничен гърч. От тогава е без гърчове. При така приетите медицински документи не може да се игнорира установеното заболяване при въззиваемия ищец – Е. Г., но доказателства относно наличието на гърчове и техния интензитет след настъпване на ПТПто извън свидетелските показания липсват. Ето защо и след съпоставка на споделеното от Илиева с обективираното в графа „анамнеза“ на амбулаторен лист от 05.02.2018 г. въззивният съд не кредитира показанията в частта относно увеличаване на епилептични пристъпи след инцидента.