Споразумение № 309 от 16.09.2025, Районен съд - Свиленград

ПРОТОКОЛ

№ 309 гр. Свиленград, 16.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова и прокурора М. М. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно дело от общ характер № 20255620200743 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 16:30 часа се явиха:

Производство по реда на глава ХХІХ от НПК.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани, изпращат представител – Заместник Районен прокурор М. К..

Подсъдим Ф. А., редовно призован, се явява. За него се явява адв.Д. С., упълномощен защитник от Досъдебното производство (ДП), редовно призован.

В залата присъства преводач А. Г. П., редовно призован.

Адв.С. – Заявявам, че подзащитният ми ще се ползва в настоящото производство от турски език.

Съдът като взе предвид, че подсъдимият Ф. А. не владее български език и предвид изричното изявление на защитника му, че желае да се ползва от турски език в настоящото производство, намира, че на същия следва да бъде назначен преводач, като поименно определя А. Г. П., който да извърш и устен превод от български на турски език и обратно, водим от което и на основание чл. 142, ал. 1 от НПК

О П Р ЕД Е Л И :

НАЗНАЧАВА на подсъдимия Ф. А. преводач А. Г. П., който да извърши устен превод от български на турски език и обратно при възнаграждение в размер на 50 лв., платими от БС на Съда.

Да се издаде РКО.

1

Сне се самоличността на преводача.

Преводач А. Г. П., роден на *********** година в град Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град ****************, област Хасково, с висше образование, женен, неосъждан, без родство, спорове и дела с подсъдимия и с другите участници в производството.

Преводачът А. Г. П. – Владея писмено и говоримо турски език.

Преводачът А. Г. П. предупреден за наказателната отговорност по чл.

290, ал. 2 от НК, който предвижда за даване на неверен превод пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Преводачът А. Г. П. – Обещавам да направя верен превод.

На преводача А. Г. П. се разясниха правата и задълженията му.

Преводачът А. Г. П. – Ясни са ми правата и задълженията.

По хода на делото:

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв.С. – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият Ф. А. (чрез преводача) – Ход на делото. Заявявам, че се разбирам добре с преводача. Не възразявам той да ми превежда по делото.

Съдът намира, че не са на лице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, Съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия чрез преводача.

Подсъдим Ф. А. (***********), роден на ************* година в град Кизилтепе, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град ********************, Република Турция, със средно образование, женен, неосъждан.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, се разясниха на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника, съдебния секретар и преводача.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на подсъдимия, секретаря и преводача.

Адв.С. – Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора, секретаря и преводача.

Подсъдимият Ф. А. (чрез преводача) - Не възразявам против състава на съда, прокурора, защитника, секретаря и преводача.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата 2 им, предвидени в НПК, както и правата на подсъдимия по чл. 55 от НПК, и в частност тези по чл. 55, ал. 4, вр.чл. 395а и по чл. 395в от НПК, а именно: да получи писмен превод на съответния език на одобреното от Съда Споразумение за решаване на делото или да откаже получаването на писмен превод на посочения документ.

Подсъдимият Ф. А. (чрез преводача) - Ясни са ми правата.

Прокурорът – Имам искане по реда на чл. 72, ал. 2, вр.ал. 1 от НПК Съдът да допусне обезпечение на предвиденото в закона наказание „Глоба” в размер на 1/5 от стойността на предмета на престъплението, която Глоба следва да бъде наложена на подсъдимия Ф. А., като наложите запор върху пренасяната от същия валута и която се намира на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, до размера на предвиденото наказание „Глоба”, а именно: в размер на 20 400 евро.

Адв.С. – Предоставям на Съда.

Подсъдимият Ф. А. (чрез преводача) - Предоставям на Съда.

В хода на обезпечителното производство по реда на чл. 72, ал.

1 от НПК, Сезираният съд е длъжен преди да допусне обезпечението да се произнесе по допустимостта и основателността на Искането за налагането му, при съобразяване на съответните разпоредби на ГПК. Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391, ал. 1 от ГПК , а именно: искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда - когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по Решението и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.

Разгледано в наказателно-процесуален аспект съобразно разпоредбата н а чл. 72, ал. 1 от НПК, по Искане на Прокурора съответният

Първоинстанционен съд еднолично взема мерки за обезпечаване на Глобата, Конфискацията и отнемането на вещи в полза на Държавата по реда на ГПК.

В т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 година по тълкувателно дело № 1/2012 година ОСНК на ВКС на Република България се приема, че препращането към ГПК важи за цялото обезпечително производство, в това число и за частта, касаеща контрола на постановените Съдебни актове. В т. 3 от посоченото Тълкувателно решение е отбелязано, че независимо, че предметите, иззети като веществени доказателства се намират във фактическа власт на органа, осъществяващ функция по ръководство и контрол, то те не са 3 изключени от гражданския оборот и при определени условия с тях могат да се извършват разпоредителни сделки. Когато Прокурорът прецени, че има вероятност да бъде извършено разпореждане, което ще затрудни изпълнението на наказанието, няма пречка да поиска налагането на обезпечителни мерки върху вещи, иззети като веществени доказателства (така и Решение № 233/17.04.2013 година, постановено по н.д. № 561/2013 година на ВКС, I наказателно отделение). Необходимо е във всички случаи наличието на висящо наказателно производство срещу лице, на което е повдигнато обвинение за престъпление, за което е предвидено като наказание Конфискация, Глоба или отнемане на вещи в полза на Държавата. Съдилищата следва да преценяват съразмерността между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават. Т.е. обезпечителната нужда трябва да съответства на предложената обезпечителна мярка, която следва да е насочена към ограничаване на правата на подсъдимия да се разпорежда със свое имущество, с оглед реализиране на посочените санкции.

По отношение на Искането по реда на чл. 72, ал. 2, вр.ал. 1 от НПК, Съдът намира, че същото следва да бъде уважено, тъй като за престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия се предвижда наказание „Глоба” в размер на 1/5 от стойността на предмета на престъплението, и изпълнението на което парично задължение би могло да бъде осуетено в случай, че обезпечителната мярка „Запор” върху паричните средства, които се намират на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници” до размера на Глобата, не бъде постановена. Т.е. на настоящия етап от висящото съдебно производство е налице обезпечителна нужда, тъй като без своевременното налагане на обезпечителна мярка, Държавата до приключването на наказателното производство, с оглед един евентуален бъдещ осъдителeн Съдебен акт, трудно би могла да реализира пълноценно своето вземане при налагане на кумулативното наказание „ Гл о б а ” . Т.е. обезпечителната нужда съответства на предложената обезпечителна мярка.

Ето защо следва да се наложи запор върху сумата от 20 400 евро, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 25.08.2025 година – 1.95583 лв. за едно евро.

Мотивиран от горното, Съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 72, ал. 2, вр.ал. 1 от НПК, вр.чл. 391 и чл.

397, ал. 1, т. 3 от ГПК, мярка за обезпечаване на наказанието „Глоба” по НОХД № 743/2025 година по описа на Районен съд – Свиленград, образувано срещу Ф. А. (***********), роден на ************* година в град Кизилтепе, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град ********************, Република Турция, със средно образование, женен, неосъждан, за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, представляващо 1/5 от стойността на предмета на престъплението, чрез налагане на ЗАПОР върху 20 400 евро, намиращи се на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, представляващи част от веществените доказателства, приложени по ДП № 91/2025 година по описа на Териториална дирекция Митница Бургас.

Да се издаде Обезпечителна заповед на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград.

Определението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в едноседмичен срок, считано от днес.

Председател:

(Кремена Стамболиева)

Съдът докладва внесеното Споразумение.

Прокурорът – Представили сме Споразумение, което е подписано с упълномощения защитник на подсъдимия Ф. А., което поддържам и с което уреждаме всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.