Определение № 34710 от 24.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34710 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110126549 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 6051/05.12.2025г. на РСРаднево, подадена във връзка със Заповед № 363/20.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 537/2025г. на РС-Раднево. Образуваното по исковата молба гр.д.№ 1050/2025г. на РС-Раднево е прекратено с Определение № 376/14.08.2026г., като делото е изпратено по подсъдност на местно компетентния Софийски районен съд.

На основание чл. 101, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г., съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ проверка дали ищцата е осигурила възможност и дала съгласие за връчване на книжа и съобщения през ЕПЕП. В случай, че не, то делото да се докладва за преценка и определяне на държавна такса за довнасяне по чл. 73, ал. 4 ГПК!

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 24 ноември 2026г.

Час: 13:40

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.

Ищцата М. Г. П. е предявила срещу ответника Г. И. П. искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228, чл. 232, ал. 2 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищцата, както следва:

951,00 евро /1860,00 лева/ - неплатен наем за м.05 и м.06.2025г., дължим по Договор за наем на недвижим имот от 05.03.2024г., с който на ответника е представено временно и възмездно ползването на недвижим имот – апартамент в град София, ж.к.

„Младост“ ІІ, бл. 262, вх. 2, ап. 6, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.08.2025г./ до окончателното плащане;

766,94 евро /1500,00 лева/, предявени частично от 3885,82 евро /7600,00 лева/, представляващи стойността на нанесени от ответника в отдадения под наем имот материални вреди, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.08.2025г./ до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че по силата на Договор за наем на недвижим имот от 05.03.2024г.

1 предоставила за временно и възмездно ползване на ответника недвижим имот – апартамент в град София, ж.к. „Младост“ ІІ, бл. 262, вх. 2, ап. 6, срещу месечен наем от 830,00 лева.

Имотът бил предаден в отлично състояние, за което бил съставен съответен приемопредавателен протокол. След изтичането на първоначалния срок на договора от една година условията по него били устно предоговорени и той продължил да действа в същия вид, като се променила единствено месечната наемна цена – от 830,00 лева на 930,00 лева. В средата на м.06 наемателят без предизвестие напуснал имота, като не предал същия със съответен протокол. Ключовете от жилището изпратил на наемодателката по куриер. След като влязла в апартамента тя установила, че по него има щети, които не можело да се дължат на обичайното му ползване, а на небрежност и неполагане на грижи: запушен канал, нацапани с боя тавани и стени, намазани с латекс мебели, наложил се ремонт в банята, имало повредена от вода подова настилка в дневната, както и други по-дребни повреди, за отстраняването на които ищцата платила 7600,00 лева, от които по настоящото дело претендира част - 1500,00 лева. Наред с това останал неплатен и наемът за месеците май и юни 2025г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. И. П. чрез назначения му особен представител адв. С. М. – АК-Стара Загора, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 4824/13.08.2026г. на РС-Раднево, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва се между страните да е налице сключен договор за наем, като не бил предоставен и приемо-предавателен протокол. Оттук не били доказани и параметрите на евентуално наемно правоотношение, включително размера на наемната цена. Оспорва се и претенцията за обезвреда на вреди – не било доказано какво е било първоначалното състояние на имота, кога са причинени вредите, че са причинени от ответника и в резултат от небрежното ползване на имота. Не били представени доказателства, че именно поради поведението на наемателя се наложил такъв голям ремонт на банята. Ответникът не бил и известен за размера на дължимия наем.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228, чл. 232, ал. 2 и чл. 233, ал.

1 ЗЗД е за ищцата. Същата следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сключен между страните договор за наем за процесния имот, че имотът е предаден и е бил в държане на ответника-наемател за процесния период, какъв е уговореният размер на наема за м.05 и м. 06.2025г. и кога е следвало да се плати той. Освен това по иска за вреди ищцата следва да докаже състоянието, в което е предаден имотът, наличието на повреди по него, че те са настъпили поради причини, за които наемателят отговаря, съответно тяхната стойност. В тежест на ответника е да докаже, че е платил процесните по делото суми, или наличието на обстоятелства, които го освобождават от подобно задължение/отговорност. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото не са налице факти, които да не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи никакви доказателства относно съществуването на договора за наем, за уговорките по него, както и за предаването на имота на наемателя. Описаният в исковата молба договор за наем не е приложен. Обстоятелството, че в заповедното производство заявителят-ищец е представил определени писмени доказателства, не го освобождава от процесуалната необходимост да ги представи и в исковото производство с оглед установяване основателността на претенциите си.

ДОПУСКА по инициатива на ищцата разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно състоянието на имота и какви дейности са извършени в него с цел привеждането му в годно за ползване състояние.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в 2 съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в информационна среща за медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 2 ГПК/.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3