Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 96 от 01.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 349/2021
Вид
Протокол № 96
Подписан
01.07.2021
В сила
01.07.2021
Състав
Васил Стоянов Гатов, Мария Петрова Петрова, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Наказателен кодекс
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.2, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 96 гр. Пловдив , 01.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Васил Ст. Гатов

Славейка Ат. Костадинова

Мария П. Петрова при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20215000600349 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:58 часа се явиха:

Обвиняемият ИВ. АТ. Д. се явява лично в помещение на ареста – П., като участието му в днешното съдебно производство ще бъде осъществено чрез видеоконферентна връзка с използване на програмата Skype.

В залата присъства адв. К.Д., редовно упълномощен, и адв. К.Е., ангажиран от 29.06.2021 г. - защитници на обвиняемия И.Д..

За Апелативна прокуратура се явява прокурор П..

За подпомагане осъществяване на видеоконферентната връзка в съдебната зала се намира системният администратор на Апелативен съд – Пловдив В.Н..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Е.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в 1 днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Жалбата е неоснователна. Нямам искания. Няма да соча доказателства.

Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямаме искания. Няма да сочим доказателства.

Адв. Е.: Поддържам жалбата. Нямаме искания. Няма да сочим доказателства.

Обвиняемият Д.: Поддържам жалбата. Няма искания.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата.

Считам, че е неправилно определението на първоинстанционния съд, тъй като съм на мнение, че не са налице основанията на чл. 63, ал. 1 НПК.

Ще започна с това, че в томовете, събрани в хода на разследването, с които се запознах детайлно (те са 19 бр. плюс още 2 тома, които бяха приложени при внасяне на искането на прокуратурата за вземане на постоянна мярка „задържане под стража“ по отношение на И.Д.) до 16.06.2021 г., когато са събирани тези томове и доказателствените материали по тях няма нито една думичка по отношение на подзащитния ни И.Д., нито едно доказателство, нито ред за него. В един момент - на 16.06.2021 г. е извършен един разпит пред съдия на едно от другите обвиняеми лица - Д.Д., 2 при който разпит всъщност Д.Д. дава обяснения, с които уличава и подзащитния ни И.Д., че е участвал в инкриминираното деяние по чл. 142 от НК, т.е. аз считам, че обоснованото предположение почива единствено и само на обясненията на този друг обвиняем, т.нар. Д.Р. и няма как да не ни направи впечатление, че след разпита му на 16 юни, 5-6 дни по късно е извикан от разследващите органи пострадалият Ф.М., разпитан е за пореден път и в един кратък разпит той за първи път сочи, че бил разпознал подзащитния ни Д. като лицето, което при отвличането му се е возило на предна дясна седалка на лекия автомобил и го бил разпознал по снимките, които видял след катастрофата, в която бил участвал И.Д. на Великден (на 2 май) – снимки, които той видял по медиите. Тук няма как да не възникнат няколко много важни въпроса.

Първият от тях е защо при първоначалния си разпит от месец януари 2021 г., когато подробно и детайлно пострадалият Ф.М. разказва за това, което се е случило на 16.11.2020 г., когато всъщност разказва, че е бил отвлечен в гр. П., казва, че лицата, които са се возили на предния ред на автомобила, не ги е видял, не е видял лицата им, тъй като са били с маски за ковид, а впоследствие, след признанията и след разпита пред съдия на Д.Д., няколко дни по-късно е извикан и дава други, коренно различни показания този свидетел, а именно, че бил видял лицето на подзащитния ни и го е бил разпознал от снимки по медиите.

Следващият въпрос е, ако това е така, тъй като катастрофата, от която са излезли снимки в медиите с И.Д., се е случила на 2 май, защо след 2 май, като свидетелят Ф.М. е видял снимки на И.Д. в медиите, не е изявил желание и не отишъл при разследващите органи сам да каже, че е разпознал и друг участник в отвличането му, който е в случая И.Д.. От 2 май до 22 юни той не е сторил това. Логиката е, че ако го е разпознал клиента ми, е следвало месец и половина и повече по-късно – имал е време, да сигнализира и да изяви желание да посочи клиента ни като участник, наред с останалите обвиняеми във въпросното отвличане. Вместо да стори това, той е изчакал безучастно и след разпита пред съдия на обвиняемия Д.Д., няколко дни след това, е извикан от разследващите и незнайно как се оказва, че е разпознал клиента ни. Затова и аз считам, че това обвинение, уважаеми апелативни съдии, е съшито наистина с бели конци. Няма никакви други доказателства. Обърнете 3 внимание в томовете – няма нито ред. Направено е и едно разпознаване по снимки, с участието на пострадалия Ф.М., по черно-бели снимки, което също считам, че е в нарушение на процесуалния закон, тъй като е било известно местоживеенето на И.Д., тече паралелно разследване по друго досъдебно производство за катастрофата, по което той се явява абсолютно точно, стриктно и добросъвестно и е могло да бъде доведен и да бъде направено разпознаване в присъствието на разпознаваното лице, а не по черно бели снимки, при което възниква въпроса действително ли е това разпознаване, обективно ли се е случило, как се е случило и пр.

По отношение още само на едно доказателство - показанията на свидетеля П., който е и адвокат на Ф.М.. Той твърди, че е се е срещнал с Д.Д.

- Д.Р. и с И.Д. и това е използвано в мотивите на първоинстанционния съд, за да приеме, че едва ли не се уговарят свидетели, че се правят опити да се възпрепятства разследването и пр. Вижте уважаеми съдии, че тази среща Д.Д. в разпита си пред съдия категорично казва че той лично е намерил и разбрал кой е адвоката на пострадалия, казал е на И.Д. и последният му е казал, че му е съсед този свидетел П., че живее и той на бул. Р. в блока на майка му и просто е решил да съдейства на Д.Д., за да им направи среща. На тази среща, както ще видите от показанията на свидетеля П., той твърди категорично, че разговорът е воден изцяло с Д.Д.. И.Д. не е имал никакво участие в този разговор. Д.Д. е било лицето, което е казало на П. да оттегли жалбата си клиентът му Ф.М., че имал хора в прокуратурата и полицията, които могат да му помогнат да излезе от ареста и пр. и пр. И.Д. няма никакво участие в тази разговор.

На следващо място, тъй като аз считам, че тук е налице един оговор, съдът трябва да прецени доколко може да повярва на обясненията на обвиняемия Д.Д., при положение, че вие ще видите, че те са абсолютно противоречиви с показанията на пострадалия свидетел Ф.М. относно участието на Д.Д. в самото отвличане и действията, които е извършил.

Значи, Д.Д. твърди, че бил ударил само няколко шамара на М. в коридора непосредствено до спортната зала на стадион „Х.Б.“ на бул. И., докато виждате свидетелят М., че казва нещо много по-различно - че Д.Д. му е сложил пистолет в устатата, че го е бил, че е взел ножици-клещи, с които е 4 казал, че ще отреже един от пръстите на лявата му ръка, че са го снимали с клип и пр.

Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че е задължително в случая да обърнете внимание, дори да приемете, че е налице обосновано предположение, че И.Д. има някакво участие във въпросното отвличане, да прецените какво е неговото участие. Вие виждате какви са доказателствата.

Ако вярваме на пострадалия М., И.Д., дори да е бил на предна дясна седалка, той не е взел никакво участие в деянието. Ф.М. посочва лицата, които са го били, лицата, които са го снимали, лицата, които са присъствали в стаята вблизост до залата за борба на бул. И. и сред тях не е И.Д.. Той не е участвал в побоя категорично, не е участвал в някакви издевателства над пострадалия.

Ако вярваме на свидетеля М., той е участвал единствено при возенето в автомобила на предна дясна седалка и с оглед това негово участие трябва да се преценява и степента на обществена му опасност. Когато окръжният съд в определението си е написал, че И.Д. има опасност да извърши престъпление, тъй като може да влияе на свидетели и свидетели ги е страх от него, взирайки свидетелите П. и М., тогава предвид дейното участие на Д.Д., слагането на пистолет в устата на Ф.М., другите действия на побой, извършени над този свидетел, инициативата му да се срещне със свидетеля П., това че единствено той му е казал, че може да повлияе да пуснат клиента му, да си оттегли жалбата, защо тогава Д.Д. е на свобода с мярка за неотклонение „гаранция“?

Той не може ли да повлияе, макар че той е най-дейния участник в тези събития? Затова и аз считам, че обоснованото предположение почива единствено на обясненията на друг обвиняем по досъдебното производство, а именно на обвиняемия Д.Д.. А когато единственото доказателствено средство за участие на едно лице в извършено престъпление са обясненията на друг негов съпроцесник – обвиняем, то категорично според практиката на ВКС се касае за оговор и няма как уважаеми апелативни съдии, да бъде направен извод, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление.

Толкова за това.

По отношение на опасностите първоинстанционният съд е преценил, че няма опасност от укриване. Аз споделям това негово виждане. Подзащитният ни има постоянен точен адрес, на който винаги е бил намиран, може да бъде намерен и призоваван и винаги процесуалното му поведение е било изрядно и 5 по паралелно движещото се досъдебно производство. Това е установено.

Живее на семейни начала.

По отношение на опасността от извършване на друго престъпление аз считам, че такава опасност категорично няма, първо заради чистото му съдебно минало, второ отново заради процесуалното му поведение, трето дори да приемете, че е налице обосновано предположение, моля да вземете под внимание и неговото нулево участие в самото престъпление. Няма никакви действия на физическа агресия, на вербална агресия и на каквато и да е агресия към пострадалия.

Разбира се, много важно е неговото влошено здравословно състояние Той не може да се изправи, не може да стане, не може да ходи, не може да се движи, не може да се обслужи сам. С операция е от преди месец на тазобедрената става. Той ще има поне още 2-3 месеца възстановяване и трябва да прави рехабилитация. В това състояние каква е реалната опасност той да извърши друго престъпление. За мен е абсолютно никаква, а ТР № 3/2012 г. на ВКС изрично указва, че при преценката на съда за мярката за неотклонение следва да се изхожда от наличие на действително реални опасности, а не от хипотетични такива и тези опасности се преценяват с оглед доказателствата по делото и процесуалното поведение на лицето, което се иска да бъде задържано. Аз считам, че доказателствата са такива и предвид здравословното му състояние, че водят до единствения възможен извод, че И.Д. е невъзможно да извърши друго престъпление. Той трябва да се лекува, трябва да се възстанови, ще се явява винаги за нуждите на разследването, ще бъде налице и няма да извърши друго престъпление. Моля, дайте му този шанс. Бъдете обективни и справедливи. Това е моя апел към вас.

АДВ. Е.: Господин председател, от името на подзащитния ми И.Д. се присъединявам изцяло към доводите и съображенията, които изтъкна колегата защитник - адвокат Д., като искам да конкретизирам някои неща, без да се повтарям това, което той каза. На първо място ще Ви направи впечатление обстоятелство, за които говори колегата Д., това е проведения разпит на обвиняемия Д.А.Д. на 16 юни 2021 г. пред съдия от Окръжен съд – госпожа Б.. Аз добавям това, който прочете този протокол за разпит пред съдия, остава с впечатлението, че този човек, обвиняемият Д.Д. изобщо не е 6 обвиняем, а е някакъв свидетел. Първо, за над 40 години стаж в системата на правораздаването за пръв път ми се случва по волята на обвиняем, разпитан било от следовател, било от разследващ полицай, било пред съдия или не, съдебната охрана да бъде изведена от залата по нареждане на съда. На този разпит присъстват освен следователя от ОСлО при ОП – П. господин А.С., присъства и наблюдаващият производството прокурор при Окръжна прокуратура – П. – господин И.С., присъства и съдия Б.. Те нямат страх от този обвиняем, който наред с другите, е обвинен, както и с нашия подзащитен, в какви ли не прояви на особена жестокост и т.н., писано в чл.