Решение № 4181 от 20.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4181 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330106438 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба от Д. П. Х. против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е направено искане за установяване недължимостта на сумата от 707,46 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електро енергия за месец февруари **** г. за ИТН **** и клиентски №*****. Ищецът сочи, че е абонат и потребител на услуги доставяни от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за обект с ИТН **** и клиентски №*****. Също така твърди, че винаги редовно е изпълнявал задълженията си по договора с доставчика на електрическа енергия, като на посещение на каса през месец Април ***г. разбира, че от страна на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД му е била издадена фактура за м. ****г., чиято стойност на задължението по нея била в размер на 707.46 лева, представляваща цената на доставени от ответника електрическа енергия в обекта му. Твърди, че ответникът го е заплашил, че ще прекрати електрозахранването в обекта му, въпреки че е оспорил задължението. Твърди, че не дължи горепосочените суми, тъй като счита че ответника е отчел грешно консумираната в обекта електрическа енергия с негодно средство, като твърди че подобни данни са му подадени от оператора на разпределителната мрежа, вследствие на което му неправилно му била фактурирана електрическата енергия. Твърди се също, че е подал информация до отчитащото дружество, което не е предприело проверка за годността на СТИ и не е извършвало никога такава, откакто е монтирано, като такава следвало да бъде извършвана ежегодно. Сочи, че операторът на мрежата е извършил редица нарушения на процедурата по монтаж на СТИ, като не бил налице протокол с подпис на ищеца за монтажа 1 му, както и че не било удостоверено, че това СТИ някога е функционирал правилно.

Оспорва, че сметката е изчислена по действащите цени за покупка и продажба на електрическа енергия, определени от държавните органи, както и оспорва периода и начина на изчисление, като ги смята за неоснователни.

Твърди се че, Д. Х. не е извършвал въздействие върху СТИ, като електромерът бил заключен с табло с ключ на „Електроразпределение юг“ ЕАД, като това било отбелязано в протокола за проверка в случай на проблеми свързани с работата на СТИ. Оспорва цената, по която е направено изчислението, както и всички други действия по проверката, които не са нормативно регламентирани. Счита, че не е уведомяван от ответника за издадените фактури, като ищецът сам се е уведомил за наличната такава при посещаване на каса. Счита също, че СТИ, което отчита обекта не отговаря на изискванията на закона и че на база на неговите показания му е фактурирана консумирана електроенергия, която може ищецът да не е потребил. Твърди, че обектът е ателие собственост на физическо лице, като същото се ползва за жилищни нужди и че ищецът следва да бъде таксуван, като битов потребител, а ответникът го е таксувал на стопански цени, като стопански потребител. С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен, като се установи, че Д. Х. не дължи сумата 707,46 лв. на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, представляваща цената на ел. енергия за месец февруари *** г. за ИТН ***** по издадена през март *****г. фактура.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че процесната сума в размер на 707.46лв. по фактура №*****г. е платена на ЕВН на *****г., и като погасена е недължима и ищецът не разполага с правен интерес да установява дължимостта й. Също така посочва в случай, че искът бъде признат за допустим, че исканията в него са неоснователни и ответникът изцяло го оспорва. Сочи се, че между ЕВН ЕС и ищеца е налице валидна облигационна връзка за доставка и ползване на електрическа енергия.

Несъстоятелни са твърденията, че ответното дружество е фактурирало потребената от ищеца ел. енергия по цени за небитов потребител, както и, че процесната фактура касаела обект на потребление – Ателие с ИТН: ****. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия е доставил до обекта на Д. Х., за периода ****г. -*****г., електроенергия в количество 3117 кВтч, както и дължимите мрежови такси и данъци са на обща стойност 707.46 лв, за което е издадена и фактура № ********г., която била заплатена от ищеца на ******г. Сочи, че въпросната фактура е за реално консумирана електрическа енергия, измерена от електромер, който съответства на всички технически и метрологични изисквания. С оглед изложеното се прави искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендирани са разноски.

С определение от ****г. е допуснато изменение в размера на предявения установителен иск от сумата 707.46 лв. на сумата от 648.14 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е представен нотариален акт за учредяване право на строеж от ****г. на Нотариус рег.№ * в ре**гистъра на НК, по силата на който „Евроинвест секюрити билд“ ЕООД е учредило възмездно право на строеж на Д. П. Х. върху обекти от предвидената да се построи в дворно място в гр.П., ул. „***“ № *** с площ от *** кв.м. „Жилищна сграда с * магазин за промишлени стоки и * ателиета на ИТД“ по одобрен от *****г. ТИ проект, а именно – ателие № * на *** етаж, със застроена площ **** кв.м., ведно с ***** % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на **** кв.м., ведно с ****% ид.ч. от стълбище, обслужващо склада, магазина и ателие *, равняващи се на **** кв.м., ведно с **** % ид.ч. от прохода на сградата, заедно с изба № * със ЗП от *** кв.м., ведно с **** % от общите части на сградата. Представено е удостоверение № *****г. на Община Пловдив – Район „Централен“ за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда, * бр. апартаменти, * ателиета за ИТД и * бр. магазин за промишлени стоки“, находяща се в УПИ ****, кв.*** по плана на Трета градска част, ул. „Р.“ № *, гр.П.

Представена е фактура № **** от ****г. с отчетен период ***г. – *****г. на стойност 707.46 лв., издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за място на потребление с ИТН:

****, с.Б., жил.сграда с подземен гараж-местност „*****“.

Представено е заявление за услуга Смяна на клиент за обект/и на свободен пазар от Д. П. Х. по ИТН ***, Ателие *, извод *, намиращ се на адрес гр.П., ул. „****“ № ***, както и доклад за извършена дейност от ****г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД за обект с ИТН:*****, електромер № ****.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза относно обект на потребление с ИТН: ****. Прието е и заключение на съдебно-техническата експертиза, според което за периода от ***г. – ****г. обектът на потребление с ИТН: **** е снабдяван с ел.енергия. Електромер с ф.№**** е еднофазен, произведен през ***г. и е в списъка за определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Периодичността на последваща проверка е * години, като следващата следва да се извърши през ****г. В случай, че обектът на клиента се фактурира по цени за битов потребител сумата би била 309.50 лв. с ДДС.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което правилно е остойностена като количество и в размер на 707.46 лв. отчетената ел.енергия, предоставени мрежови услуги и достъп до мрежата, отразени във фактура № **** от *****г. за отчетен период *****г. – *****г., обект на потребление ИТН: ****, с.Б., жил.сграда с подземен етаж, по цени за битови потребители съгласно решение № *** от ****г. на КЕВР и действащи за периода февруари ***г. – март ***г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект с клиентски номер ****, находящ се на адрес гр. П., ул. ***** ет.*. Съобразно представения нотариален акт за учредяване на право на строеж, обектът, собственост на ищеца е ателие №*, намиращо се на втори етаж в жилища сграда на посочения адрес, което е въведено в експлоатация на ****г.

3

С исковата молба е направено искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружеството сумата от 707.46 лв., представляваща цената на доставена според ответника електрическа енергия за месец февруари ***г. за обект Ателие *, находящ се в гр.П., ул. „***“ № ***, ИТН: *** по фактура, издадена месец март ***г., а с определение от ****г. е допуснато изменение в размера на предявения иск на сумата от 648.14 лв., като производството за разликата над посочената сума до първоначално предявения размер е прекратено поради оттегляне на иска.

С определение по въззивно ч.гр.дело № **** по описа на ПОС за ****г. съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим и делото е върнато на ПРС за произнасяне по същество. Поради това съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество, като при събрания доказателствен материал искът според настоящия състав е неоснователен.

От събраните по делото доказателства се установява, че за първоначално сочената от ищеца сума в размер на 707.46 лв. е издадена фактура № ***** от *****г. с отчетен период *****г.

– ******г., но същата касае друг обект на ищеца, находящ се в с.Б., жил.сграда с подземен гараж – местност „*****“, ИТН: ******. Тоест за процесния обект в гр.П., ул. „****“ № ***, ИТН: ***** не е претендирана от ответника сумата от 707.46 лв. за посочения в исковата молба период – февруари ****г. по фактура, издадена март *****г. Тази сума е претендирана за обект в с.Б., с друг ИТН: *****, по друга фактура с № ***** от *****г. с отчетен период *****г. – *****г. Според изявлението на пълномощника на ищеца в първото по делото заседание, към датата на подаване на исковата молба фактурата на стойност 707.46 лв. излизала за обекта на ищеца в гр.П., ул. „****“ № ***, но през месец септември ****г. това задължение било премахнато и се появило задължение за сумата от 647.22 лв. главница за месец март ****г. и лихва в размер на 26.10 лв., по фактура № ******г. На това основание ищецът е направил изявление за изменение във вида на търсената защита, както и в размера на предявения иск, което съдът остави без уважение, като прие, че е налице недопустимо изменение едновременно на основание и петитум на предявения иск. Установи се от писмените доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза от ***г., че за процесния обект в гр.П., ул. „****“ № *** е издадена фактура № **** от ****. на стойност 648.14 лв. /за който размер бе допуснато изменение на иска/, но фактурата е издадена през месец април ***г., а не както се сочи в исковата молба – март ***г. и касае друг отчетен период – март ***г., а не както се сочи в исковата молба – февруари ***г. Касае се според настоящия състав за погрешни фактически обстоятелства, на които ищецът е основал първоначалната си искова претенция, но същите не биха могли да бъдат коригирани посредством допускане изменение на предявения иск. На това основание и поради липса на правен интерес искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като за ищеца не е налице правен интерес да установява недължимост на сумата от 648.14 лв. – цена на доставена ел.енергия за февруари ***г. за обект Ателие * в гр.П., ул. „****“ № ***, ИТН: **** по фактура, издадена през месец март ***г., доколкото ответникът не оспорва, напротив твърди, че такава сума за посочения период и обект не е била дължима и 4 не е била претендирана от ответното дружество.

Не са налице предпоставки за произнасянето по същество по иск за установяване недължимост на сумата от 648.14 лв. /неясно защо в писмените бележки на процесуалния представител на ищеца е посочена сумата от 647.22 лв., с оглед допуснатото изменение в размера на предявения иск/– цена на доставена ел.енергия за периода ****г. до ***г. за обект Ателие * в гр.П., ул. „****“ № ***, ИТН: **** по фактура, издадена през месец март април ****г. с № ******г., тъй като това представлява изцяло нов иск и произнасянето по него би било недопустимо.