Присъда № 9 от 11.03.2024, Софийски окръжен съд

МОТИВИ към присъда № 9/11.03.2024 г., постановена по в.н.ч.х.д. № 680/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд

Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по жалба от поверениците на частния тъжител И. Н. Д. от с. К., община Д., обл. С. – адв. С.

З. и адв. Е. Ш. - срещу невлязлата в сила присъда № 8 от 14.03.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 710/2021 г. по описа Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимият С. В. С. с ЕГН: ********** е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 130, ал.

1 НК, повдигнато с тъжба от пострадалия И. Н. Д., зА. че на 17.09.2021 г., около 9,00 ч., в гр. Д., обл. С., пред ВиК – Д., на ул. „З. С.“ № 26 е нанесъл удар с юмрук по лицето на И. Н. Д. и му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на З.то, неопасно за живота.

С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск за сумата в размер на 3 000 лева, претендирана за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от деянието, описано в тъжбата.

С присъдата тъжителят И. Н. Д. е осъден да заплати на подсъдимия С. В.

С. сумата в размер на 1 500 лева за разноски по делото.

Недоволен от присъдата е останал тъжителят, който чрез своите повереници и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба срещу присъдата.

С жалбата и допълнителното писмено изложение към нея е поискана отмяната на обжалвания съдебен акт, като вместо него се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по обвинението, повдигнато с тъжбата, и да се уважи предявения граждански иск.

Заявеното с жалбата искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова присъда се поддържа с доводи за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционният съд, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се поддържа, че първият съд е тълкувал превратно събраните доказателства, като в противоречие с тях и необосновано е приел за недоказано авторството на подсъдимия на деянието.

В подкрепа най-напред се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че тъжителят е бил ударен от неустановено лице, като превратно е интерпретирал показанията на свидетелите В. М. и П. В., които са станали очевидци на процесния инцидент, и категорично сочат, че тъжителят е бил ударен именно от подсъдимия.

На слеД.що място се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е 1 кредитирал изцяло показанията на свидетелите Л. А. и М. К., без да обсъди наличните противоречия между тях относно времето и мястото на срещата им с подсъдимия на сутринта на инкриминираната дата – така свид. Л. А. е заявила, че от 8 до 10 ч. на 17.09.2021 г. е била заедно с подсъдимия в гробищния парк на с. Ч., а свид. М. К. е заявил, че са се срещнали с подсъдимия към 8:10 – 8:15 ч. на 17-ти септември в гр. Д. и след това са отишли в с. Ч.. Твърди се още, че при изграждането на своите фактически констатации първоинстанционният съд е игнорирал писмени доказателства, съдържащи се в преписка УРИ 344000-2408/17.09.2021 г. на РУ-С., които, обсъдени съвкупно с горното, установяват, че сутринта на 17.09.2021 г., малко след 8:00 ч., подсъдимият е бил в гр. Д., а като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилна присъда.

По-нататък се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че тъжителят се е върнал на работното си място в деня на инкриминирания инцидент и е работил до 19,00 ч., като е установено, че в този ден той не се е връщал на работа. В подкрепа се сочат данни, съдържащи се в представеното по делото СМУ от 17.09.2021 г., където е отразено, че тъжителят е бил прегледан в същия ден, в 18,00 ч., в съдебномедицински кабинет в гр. С., а за това, че не се е връщал на работа, са събрани и показанията на свидетелите, които са неговите колеги. Излагат се и съждения в насока, че представеният дневен отчет № 64 се отнася за датата 16.09.2021 г.

– обстоятелство, което също не е било обсъждано от първоинстанционния съд.

По отношение на гражданския иск се изтъква, че дори и да се приеме, че деянието, за което е повдигнато обвинение с частната тъжба, не съставлява престъпление, остава дължимо претендираното обезщетение за неимуществените вреди, причинени от него.

С жалбата се заявява доказателствено искане за събиране на справка от УМБАЛСМ „П.“ за обстоятелството от колко и до колко часа е бил на работа д-р А. Д., УИН 220003372, на 17.09.2021 г.

Срещу жалбата е постъпило писмено възражение от подсъдимия, подадено чрез неговия защитник – адв. А. П..

В писменото възражение най-напред се поддържа становището, че с обжалваната присъда подсъдимият правилно е бил оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение поради неговата недоказаност и в подкрепа се преД.га детайлен доказателствен анализ, според който се оборва обвинителната теза.

По същество се поддържа, че показанията на свидетелите М., В. и Б.-Д.

(съпруга на тъжителя), посочени от частния тъжител като очевидци, влизат в противоречие с данни от официални документи, издадени от „В и К“ ЕООД – С. („В. и к.“ ЕООД – С.), относно присъствието на тъжителя на работа през месеците септември, октомври и ноември 2021 г., съдържат противоречия помежду си, а относно механизма на причиняване на инкриминираното телесно увреждане - се опровергават от заключението на вещото лице, извършило допуснатата по делото СМЕ, според което констатираните травми 2 на частния тъжител са получени от три отделни удара в дясната лицева половина, а не както твърдят тези свидетели – с един удар; че свидетелите А. и Г., разпитани по искане на частния тъжител, въобще не са очевидци на инкриминираното в тъжбата деяние; че отговорите на частния тъжител на зададени от защитата въпроси също са противоречиви, непоследователни и нелогични. Изтъкват се противоречия в приложената по делото медицинска документация, касаеща претендираното от тъжителя телесно увреждане и конкретно относно неговата анатомична локализация, както и по въпроса дали тъжителят е бил прегледан от невролог в „М. ц. I“ ЕООД, гр. С. на 05.10.2021 г., за което не е бил издаден амбулаторен лист.

На слеД.що място защитата развива и подробни възражения срещу доводите във въззивната жалба, подадена от тъжителя, като счита, че първоинстанционният съд правилно е дал вяра на показанията на Л. А. и М.

К., които опровергават обвинителната теза, че подсъдимият е бил в гр. Д. към момента на извършване на деянието, описано в тъжбата, като в същия смисъл слеД. да се интерпретират и данните от представеното заявление до началника на РУ МВР – С., изхождащо от подсъдимия.

С изложените накратко доводи защитата счита, че слеД. да се потвърди присъдата.

В съдебно заседание поверениците адв. С. З. и Е. Ш. поддържат въззивната жалба с доводите, изложени в нея.

Защитникът адв. А. П. моли да се потвърди присъдата с доводите, изложени в представеното от него писмено възражение срещу въззивната жалба.

Подсъдимият също моли да се потвърди присъдата.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото слеД. да се изиска и е изискал и приобщил към доказателствените източници справка от директора на УМБАЛСМ „П.“ – С. за обстоятелството от колко и до колко часа е бил на работа д-р А. Д., УИН 220003372, на 17.09.2021 г. във връзка с представен лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 144676 (л. 9 от д.)

Пред въззивния съд е проведен и допълнителен разпит на вещо лице д-р Д. Н. за изясняване механизма на причиняване на инкриминираното телесно увреждане.

Софийският окръжен съд, втори въззивен състав, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото, с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК по тъжба, подадена от И. Н. Д. от с. К., община Д., срещу С. В. С. от с. П., община Д., с която тъжителят е повдигнал обвинение срещу подсъдимия зА., че на 17.09.2021 г., около 9,00 ч. в гр. Д., ул. „З. С.“ № 26 (съгласно уточнение 3 на тъжбата, направено в с.з. от 19.04.2021 г.), пред „В и К“ – гр. Д., подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в лицето, с което му причинил контузия на носа и лицето с кръвонасядане на носа с „преливане“ на същото към вътрешната половина на клепачите на дясното око с ангажиране и на част от скулната област, ограничен субконюнктивален кръвоизлив на дясното око, повсеместни оток и кръвонасядане на дясната ушна мида; предявил е и претенция за обезщетение в размер на 3 000 лева на причинените му от това деяние неимуществени вреди – преживените силни болки, световъртеж, безпокойство и страх, - претендирани ведно със законната лихва от деня на увредата и до окончателното плащане.

В хода на проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд, при съблюдаване на процесуалните правила за събиране на доказателствата в наказателното производство, е събрал значимите за правилното решаване на делото доказателства и доказателствени средства.

Всъщност първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка, изложена в тъжбата, с изключение на факта, твърдян в нея, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимият.

След собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени източници въззивният съд намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. Вл. С. и частният тъжител И. Н. Д. се познавали.

Подсъдимият и съпругата на тъжителя – свид. С. Б.-Д. – също се познавали.

Към м. септември 2021 г. частният тъжител работел на длъжността „машинист на многокофов багер“ (багерист) във „В и К“ ЕООД – С. с място на работа - гр. Д. (технически район Д.) (писмо от „В и К“ ЕООД – С. – л. 27 от д., трудов договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение – л.л. 28 и 29 от д.). В същия технически район работели още и свидетелите В. Т. М., П. Ст. В., М. Гр. Г. и Т. Б. А., като ръководител на това териториално поделение на „В и К“ ЕООД – С. бил свид.

В. М..

През същия период подсъдимият работел на длъжността „работник поддръжка“ в дейност „Ч.“ към Община Д.. Отделно той помагал при организиране на погребения по възлагане от Община Д..

На 17.09.2021 г., около 9,00 ч., свидетелите В. Т. М., П. Ст. В., М. Гр. Г. и Т. Б. А. били на работа и се намирали в сградата на „В и К“ в гр. Д., на ул. „З.

С.“ № 26, намираща в близост до сградата на общината. Свидетелите М. Гр. Г. и Т. Б. А. били вътре в сградата, а свидетелите В. Т. М., П. Ст. В. и други техни колеги се намирали на външна тераса пред сградата и разпределяли задачите за деня.

В същото време частният тъжител Ив. Д. и подсъдимият Св. С. разговаряли на близкия паркинг. Между тях имало спор по повод възникнал по-рано пътен инцидент, като подсъдимият имал претенции срещу частния тъжител за незначителна сума пари за обезщетяване на причините му при този инцидент вреди по автомобила. В един момент подсъдимият ударил с юмрук 4 частния тъжител в областта на лицето, като му причинил кръвонасядане по гърба на носа в горната му част срединно; кръвонасядане и лек оток във вътрешната половина на клепачите на дясното око, с ангажиране и на част от подлежащата скулна област, ограничен кръвоизлив под конюнктивата на дясното око във вътрешния ъгъл; повсеместен оток и кръвонасядане на дясната ушна мида.

Колегите на тъжителя, които били на терасата и възприели случилото се, в т.ч. свидетелите В. Т. М. и П. Ст. В., се развикали и подсъдимият се отдалечил.

Тъжителят отишъл при колегите си, бил замаян и уплашен. Отвътре излязъл свид. Т. Б. А., който закарал тъжителят до полицейското управление и до поликлиниката в гр. Д., които са в непосредствена близост едно до друго, след което го върнал в офиса на предприятието.

Междувременно тъжителят се обадил на съпругата си – свид. С. Б.-Д. и разказал за случилото се. Тя от своя страна се свързала с вуйчо си и Д.мата отишли с автомобила на вуйчото при частния тъжител. Взели го и го закарали в гр. С. – в ЦСМП – филиал С., където тъжителят бил прегледан във времето между 11,14 ч. – 11,25 ч. и бил издаден фиш за спешна медицинска помощ (л. 8 от д.). След това закарали тъжителя в гр. С., където бил прегледан в центъра за спешна помощ в УМБАЛСМ „П.“ във времето между 15:33 – 16,05 ч., за което е издаден лист за преглед на пациент от д-р Ал. Д. (л. 9 от д.).