Акт от 29.10.2019, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ .......... гр. Русе,

29 октомври 2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, ІІІ състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАН ВАСИЛЕВ при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ адм. дело № 522 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).

Постъпила е жалба от С.Н.И. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Я.Т., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх.

№ 02-180-6500/3416#11 от 12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на жалбоподателката с УИН 18/140516/73299 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 11 637,01 лева за 170 пчелни семейства от поисканата субсидия в размер на 28 955,62 лв. за 423 пчелни семейства.

В жалбата са наведени съображения за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона. Претендира се нищожност на акта и се иска от съда да се произнесе по същество, а в условията на алтернативност се иска съдът да приеме, че в процесния случай не е изпълнен съдебен акт – Решение № 19/13.05.2019 г. по адм.д. № 112/2019 г. по описа на АдмС – Русе, VІІ състав, с който вече са били дадени на административния орган задължителни указания по прилагането на закона.

Претендира се и присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски по делото.

Същите съображения се поддържат и представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата – Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена, въз основа на представената административна преписка, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като прави и възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения законов срок видно от изготвения протокол за уведомление по телефон (л. 7 от преписката) и саморъчно вписан текст в самото уведомително писмо (л. 5 от преписката), удостоверяващ, че за издаването на оспорения административен акт е съобщено на жалбоподателката на 22.07.2019 г. и тя е получила копие от него на 23.07.2019 г., а жалбата е изпратена чрез куриерска служба на 05.08.2019 г. (л.

24 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване, доколкото от съдържанието на административния акт е видно, че искането по подаденото заявление за подпомагане за Кампания 2016 година по мярка 11 „Биологично земеделие“ не е удовлетворено напълно и фактически е налице частичен отказ за подпомагане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3416#11 от 12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/140516/73299 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 11 637,01 лева, като е санкционирана сума в размер на 17 318,61 лева. При постановяването му административният орган изрично е посочил, че произнасянето по заявлението на жалбоподателката с процесното уведомително писмо е второ по ред, след като предходното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3416/12.11.2018 г. е било отменено при обжалване по съдебен ред с влязло в сила Решение № 19/13.05.2019 г., постановено по адм. д. № 112/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Сочи се, че новото произнасяне на административния орган е при съобразяване на указанията на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел І от АПК. Следва уведомяване на жалбоподателката, че по подаденото от нея заявление за подпомагане с УИН 18/140516/73299 и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 му е оторизирана субсидия от 11 637,01 лева, т.е. налице е частичен отказ за подпомагане на земеделския стопанин по мярка 11. Отказът касае сумата от 17 3018,61 лева, с която поисканата от жалбоподателката субсидия е била намалена.

В уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Конкретните мотиви за определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за подпомагане, са посочени в табличен вид в таблица на стр. 2 и в таблица на стр.

3 от уведомителното писмо.

Първата таблица (на стр. 2 от УП) е озаглавена „Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания“. В същата са изброени като отделни колони пет изисквания, както следва: 1. Спазено е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; 2. Заявената от кандидата биологична дейност не се различава от тази, установена от контролиращото лице.; 3.

Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството).; 4. Постоянни и временни пчели не се устройват на разстояние по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки. и 5. Спазено е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 6 и/или ал. 2, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. От петте посочени изисквания, по отношение на два от заявените за подпомагане от жалбоподателката за кампания 2016 г. четири пчелина, е посочено като неизпълнено единствено първото условие, т.е. прието е, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В разяснения под тази таблица е направено позоваване на т.ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац, от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД 09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (за краткост Методиката), в която практически е преповторен текста на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., според който след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход).

В таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, е посочен, че от заявените за подпомагане 423 броя пчелни семейства са санкционирани 253 броя, а са оторизирани – 170 броя пчелни семейства. Съответно сумата на финансовото подпомагане за тези 170 броя пчелни семейства – 11 637,01 лева е оторизирана, а сумата от 17 318,61 лева е отразена в колони 7 и 14 от таблицата в раздела „Санкции и редукции на субсидията“. Колона 7 е именувана „Неспазени базови и други изисквания“, а в поясненията под таблицата относно тази колона е вписан следният текст: „Санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b

„Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.

Административната преписка, представена от административния орган по настоящото производство съдържа единствено заявлението за подпомагане на жалбоподателката, включително заявленията за редактиране на вече подаденото заявление, както сключения между жалбоподателката и контролиращото лице договор и Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“. Тези документи се съдържат и в административната преписка, приложена по адм.д. № 112/2019 г. по описа на АдмС – Русе, приложено към настоящото дело.

По делото няма спор, че жалбоподателката, със заявление за подпомагане УИН 18/140516/73299 от 03.05.2016 г. и последвали две редактиращи заявления, е заявила за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, общо 423 пчелни семейства като същите са посочени с код по мярката БПП6 – биологично пчеларство в преход. Пчелните семейства са разположени в четири пчелина, както следва: пчелин № 7170-0494 със 103 пчелни семейства и пчелин № 7170-0463 – със 150 пчелни семейства, заявени първоначално (на 03.05.2016 г.) и пчелин № 7170-0149 с 50 пчелни семейства, заявен на 20.05.2016 г. и пчелин № 7170-0142 със 120 пчелни семейства, заявен на 14.06.2016 г. В самото уведомително писмо, предмет на оспорване в настоящото производство, се посочва, че 2016 г. е втора година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по направление „Биологично пчеларство“.

С Решение № 193/13.05.2019 г., постановено по адм.д. № 112/2019 по описа на АдмС – Русе, е отменено уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3416 от 12.11.2018 г. на зам.-изп. директор на ДФЗ, с което на жалбоподателката частично е отказано финансово подпомагане по мярка 11 в размер идентичен с настоящия отказ. В мотивите на решението съдът сочи, че в отмененото уведомително писмо липсва посочване на фактическите основания за постановяването му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други документи по преписката, включително и след издаването на акта, то е налице несъответствие между фактически и правни основание. Изводите на съда в тази насока са аргументирани с това, че констатираното от органа надвишение на минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12 месеца, не спада към базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно определени. Съдът е разгледал характера на периодите на преход към биологично земеделие, уредени в Регламент № 889/2008 г., а именно като минимални периоди. Изрично освен това в съдебното решение е посочено, че ограничението при изплащане на финансово подпомагане по мярка 11, уредено в чл.

11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в редакцията на нормата към момента на подаване на заявлението за подпомагане, не се прилага за периодите на преход при пчелните семейства по чл. 38, § 3 от Регламент № 889/2008 г. В заключение административният съд е отменил уведомителното писмо на ответника, с което последният се е произнесъл по заявлението за подпомагане на жалбоподателката за кампания 2016 г. по мярка 11, в частта на постановения отказ, като постановено в противоречие с материалния закон и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Със съдебното решение са дадени задължителни указания за органа, който следва при новото произнасяне да установи по надлежен начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с предоставянето на исканото финансово подпомагане, респективно всички факти, които да са пряко относими и въз основа на тях да прецени – налице ли е фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а ако не – да постанови позитивен за искателя административен акт.