Решение № 4194 от 22.12.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5390/2022
- Вид
- Решение № 4194
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 04.06.2025
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 483, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 2, т. 2 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№***194 гр. Варна, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С.ка М. Г.а като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110105390 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т. Д. И. срещу Х. „Св.
У. Б.“ гр. Варна /с пълно наименование Църква при
Старинен храм „Св. У. Б.“, гр. Варна/, част от Българската православна църква, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът не е собственик на 197 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор № ******** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ по скица **** кв. м., находящ се в гр. Варна, ******** /посочен в исковата молба като находящ се на ул. ********/, както и за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № ******* на нотариус И.М., с рег. № *** на НК и нотариален акт ****** г. на нотариус Р.К. с рег. № ***** на НК.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на четири жилищни обекта в сграда в гр. Варна, ул. ********, както и на 220,84 кв. м. ид. ч. от ПИ в гр. Варна, с административен адрес: ул. ********, в който сградата е построена, целият с площ от **** кв. м., с идентификатор № ******** въз основа на договори за покупко-продажба, обективирани в НА, вписан в СВ под ******** и НА, вписан под ******** г. Ищцата е подала заявление до Община Варна да закупи и останалите до 358/860 кв. м. ид. ч. от имота, но е получила отговор, че ответникът Х. С. У.
Богородично, гр. Варна, правоприемник на Църковното настоятелство при същия храм, също желае да изкупи. На свой ред ответникът се легитимирал като собственик на ид. части от процесния имот с НА ******** г. на СВ-гр.
Варна. Правата на ответника се оспорват по следните съображения: С нотариален акт ***** год. на ВН Църковното настоятелство на храм „Св.
Богородица"- старата, гр. Варна, е признато за собственик по давностно 1 владение в продължение на повече от 34 години на следния имот: дворно място от 812 кв. м., с малка едноетажна постройка и една паянтова къща в гр.
Варна, ул. **********. Към дата на издаване на акта е действал РП от 1900 г., като имотът вероятно е представлявал част от пл. №**** а някаква част от него е била включена в парцели №№****. С НА *****/***7 г. на варненски нотариус Църковното настоятелство е признато за собственик на 63 кв. м., придадени по регулация към парцел №****, с граници на придадената част: улици ***** и парцел осем в старите му очертания. С НА ****/***7 г. на варненски нотариус Църковно настоятелство се е разпоредило в полза на трети лица с парцел седем от кв. *** по плана на гр. Варна, целият с пространство 435 кв. м. С НА № ****/***8 г. на ВН Църковно настоятелство се е разпоредило с още 5/6 ид.ч. от парцел осем в кв. *** с площ 330 кв. м., а по скица - 302 кв. м. През ***9 г. при действието на ЗПИНМ е приет ЗРП, по силата на който парцелите №**** са обединени в един парцел. В парцел три е включена само част от стария имот, а други части от стария имот са придадени по регулация към съседни имоти. По този начин в парцел ***** Църковното настоятелство е останало да притежава само 1/6 ид.ч. от стария парцел 8. С въпросната 1/6 ответникът се е разпоредил по силата на горепосочените разпоредителни сделки. С НА ******* г.. на варненски нотариус № *** Църковно настоятелство е признато за собственик на 142 кв. м. ид. ч от ПИ в гр. Варна, целият с площ от 804 кв. м., представляващ имот пл. № **** по плана на осми микрорайон. С НА № ****** г.. на варненски нотариус peг. № ***** на НК Църковното настоятелство е признато за собственик на 55 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ******** в гр. Варна, цялото с площ от **** кв. м., със стар идентификатор парцел ********** по плана на осми подрайон на гр. Варна от 1981 г., от своя страна идентичен с парцел ***** по плана от ***9 г. С така признатите му права отвеникът не разполага, тъй като се е разподил с обема от правата, които е притежавал в съсобстветния имот. Оспорва се правоприемството между Църковното настоятелство от 1948 година и сегашното църковно настоятелство, предвид различният статут на храмовете по време на социалистическия режим и прекратяване на старите църковни настоятелства. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Сочи, че с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка № *********** г. на нотариус при Варненски Областен съд, Църковното настоятелство при Храма „Света Богородица" - старата - гр. Варна е признато за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ 812 кв. м., заедно с една малка едноетажна постройка в него и една паянтова къща, находящо се в град Варна, *********. С площта си имотът попадава в имот пл. №**** включена в парцели ***, №**** и **** в кв. *** по регулационния план на гр. Варна.С нотариален акт № *********.***7 г.
Църковното настоятелство при Храма „Св. Богородица"- старата в гр. Варна е продало собственото си празно дворно място, съставляващо парцел № **** с площ от 435 кв. м. по документ за собственост. Според изготвена частна експертиза няма данни за платено придаваемо място от ул. ****, а включената площ от пл. № *** в парцел ***, измерена по плана, е 379.5 кв. м.
С Нотариален акт за отчуждение по регулация № *****.***7 г. Църковното настоятелство при Храма „Св. Богородица"-старата е признато за собственик по регулация върху 63 кв. м, придадени към парцел №**** в кв.*** на гр.
Варна. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2
******.***8 г. Църковното настоятелство на Храма „Света Богородица" /старата/ в гр. Варна е продало на Я.П. Н., А.М.М., Г.И.И., П.Я.К.в и Д.В.Г. общо 5/6 идеални части от собственото си дворно място, находящо се в град Варна, *****, представляващо парцел ****I от квартал *** по плана на град Варна, с площ от 330 кв. м., а по скица 302 кв.м., при граници: улица *******" и парцели № III, **** и IX от същия квартал. След тази разпоредителна сделка с Нотариален акт за суперфиция № ******.***9 г. съсобствениците /в това число Църковното настоятелство на Храма „Света Богородица" /старата/ в гр. Варна/ са си учредили безвъзмездно право на строеж на ЖСК в град Варна върху горепосоченото дворно място с площ 330 кв. м. Поддържа, че към 13.11.***8 г. е бил одобрен КЗСП на кв. ***. С него са обединение парцели III, ****I и IX в кв. ***, а в новообразувания парцел са предвидени за изграждане две жилищни сгради на три етажа. За ЖСК ****** е записано, че се разполага върху бившия парцел ****I. Със заповед № 244/16.01.***9 г. е одобрен нов ЗРП на Варна, като са обединени бивши парцели III, ****I и IX в кв. *** и е образуван парцел номер ***** в кв. 65. С Нотариален акт № ******** г. Църковното настоятелство на Храма „Света Богородица" /старата/ в гр. Варна е признато за собственик на апартамент №*** от ЖСК *****, заедно с прилежащото му избено помещение и таванска стая, заедно с 1/6 идеална част от дворното място, в което е построена сградата от бившия парцел пл. ****I, кв. *** по плана на гр. Варна. В последствие собствеността върху самостоятелния обект е прехвърлена на трето лице с Нотариален акт №***8, ******* г. на нотариус при ВРС, но без да е прехвърлена собствеността на притежаваните от ответника 1/6 идеална част от дворното място, в което е изградена ЖСК *****. Освен въпросните 1/6 ид. част от дворното място, с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ********* г., вписан в СВ при ВРС, вх. рег. № 13317 от 09.10.2001 г. ответникът е признат за собственик на 142 кв. м. идеални части от поземлен имот, находящ се в град Варна, ********, представляващ имот пл. №***, в квартал 65 А по плана на 8 микро район на град Варна. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №***9, ***** г. на Нотариус с peг. № ***** на НК, ответникът е признат за собственик на 55 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ********, по КК и КР на гр. Варна. По тези съображения сочи, че е собственик на 197 кв. м. идеални части от процесния недвижим имот с идентификатор № ********. Позовава се на правоприемство между Църковното настоятелство от 1948 година и сегашното църковно настоятелство. В тази връзка поддържа, че собствеността принадлежи на Църква при старинен храм „Св. У. Б.“ – стара, с БУЛСТАТ 103563688. В евентуалност се позовава, че е придобило собствеността въз основа на изтекла придобивна давност по силата на явно и необезпокоявано владение, продължило от 1948 г. Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С молба от 11.10.2022 г. ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. П. Х., оспорва твърденията в отговора за осъществявана фактическа власт от страна на ответника върху процесния имот. Твърди, че фактическата власт е осъществявана в последните 30 години, а и по-рано, от собствениците на обекти в двете жилищни сгради.
В становище от 01.11.2022 г. ответникът, чрез пълномощника му – адв.
Д. Г., оспорва всички твърдения на ищеца, в това число, че фактическата власт върху процесния имот е осъществявана в последните 30 години, а и порано, от собственици на обекти в двете жилищни сгради.
3
Третото лице-помагач Община Варна е депозирал писмен отговор, като представя и моли да бъде приета цялата административна преписка, съхранявана от Община Варна относно процесния недвижим имот.
В проведеното на 27.11.2023 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв. П. Х. се явява лично. Поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от адв. Д. Г., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита с възможността да изкупи идеалните части на Община Варна от собствеността върху процесния имот, доколкото тя и Община Варна са съсобственици на идеални части от този имот, като в същото време и ответникът е направил искане за изкупуване на идеалните части, притежавани от Община Варна.
Съдът и в настоящото си произнасяне напълно споделя вече изложеното в определението за насрочване от 20.09.2022 г., а именно, че за ищцата е налице правно защитим интерес да отрече правата на ответника в съсобствеността, с оглед възможността да реализира правото си на изкупуване, поради което съдът намира, че така предявеният отрицателен установителен иск за собственост е процесуално допустим.
Не е спорно, а както е посочено вече в определението на съда от 20.09.2022 г., ответникът като местно поделение на Българската православна църква – Българската патриаршия е със статут на юридическо лице и се ползва с правосубектност. В този смисъл е и решение № 5/03.02.2016 г., постановено по гр. д. №***781/2015 г. по описа на ВКС, II гр. о. Ето защо следва да се приеме, че насочената срещу настоящия ответник искова претенция е процесуално допустима.
Видно от нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № ******* г. на нотариус при Варненски областен съд /л. 21 – л. 22 от делото/, Църковното настоятелство при Храма „Св. Богородица“ – старата, гр. Варна, е признато за собственик по давностно владение в продължение на повече от 20 години на следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ 812 кв. м., заедно с една малка едноетажна постройка в него и една паянтова къща, находящо се в гр. Варна, **************/, при посочени в акта граници.
Съгласно заключението по приетата по делото тройна СТЕ на вещите лица инж. С. К., инж. Б. В. и инж. В. У., което съдът цени като компетентно и обективно изготвено и доколкото същата е допусната с оглед оспорването на вече депозираната и приета от съда единична СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Ж.Б., територията на описания в този нотариален акт недвижим имот представлява включените части от ПИ *** в парцели ****, ***, №**** и ****, кв. *** по РП от 1903 г., видно и от изготвената комбинирана скица, представляваща приложение № 1 към заключението, като сумарната площ от 4 територията на процесния поземлен имот, попадаща в описаните парцели е: