Решение № 59 от 04.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ловеч, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500067 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Произнесено е съдебно решение № 260010/01.11.2022 г. постановено по гр. дело № 273/2019 г. по описа на P C –Луковит, с което е осъдена М. К. Т. да заплати на А. С. Л. сумата 4,750.00 /четири хиляди седемстотин и петдесет/ лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушаване на целостта на чужда движима вещ ловен трофей от благороден елен, настъпило на 08.03.2019 г. в лоби-бар „А." на хотелски комплекс „****", находящ се в гр. Л., ******, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 08.03.2019 г. до окончателното изплащане, а искът до пълния претендиран размер на сумата 10,000.00 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подадена е въззивна жалба № 260585/01.12.2022 г. от М. К. Т. против решение № 260010/01.11.2022 г. по гр.д. № 273/2019 г. на Луковитски районен съд. В жалбата се излагат доводи, че решението е недопустимо, поради липса на пасивна легитимация на ответницата. Твърди се, че Решението на Районен съд Луковит е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които в своята съвкупност предизвикват както несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина, така и несъответствие между 1 правните му изводи и материалния закон. Моли атакуваното съдебно решение да бъде обезсилено, респективно отменено, като предявените искове с правно основание да бъдат отхвърлени.

Постъпили са насрещна жалба № 260614/29.12.2022 г. и отговор на въззивната жалба № 260615/29.12.2022 г. от А. С. Л., с които се оспорва изложеното в жалбата. Счита, че постановеното съдебно решение е неправилно в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният иск до пълния претендиран размер на претърпените от ищеца имуществени вреди и в частта, с която в полза на ответницата М. К. Т. са присъдени съдебноделоводни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Моли да бъде отменено съдебното решение в атакуваната част и предявените искове да бъдат уважени.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на насрещна въззивна жалба вх. № 260863/28.04.2021 г. от М. К. Т., в който моли същата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание въззивникът М. К. Т. – редовно призована, се явява лично и с адв. А. В. Т. от САК с пълномощно по делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

А. С. Л. – редовно призован, не се явява,а се представлява от адв. А. Ч.

.Посочва, че поддържа жалбата против съдебния акт в отхвърлителната му част, която моли да бъде уважена.

От представените доказателства, вложени в гр. д. № 273/2019 г. на Районен Съд гр. Луковит, от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Въззивната инстанция съобрази, че атакуваното съдебно решение № 260010/01.11.2022 г. постановено по гр. дело № 273/2019 г. по описа на PC – Луковит е валидно и допустимо, а при анализ на писмените и гласни доказателства по делото и правилно.

Д.П. е притежавал ловен трофей от благороден елен –рога с череп на плътнороги ловни бозайници , които му били подарени от Л.Х. през 2008 г., върху който била монтирана табела с № 712 и поставен оловен печат. Към него му бил предаден и диплом от юни 1981 г. за световно ловно изложение „Пловдив Експо 1981 година за златен медал. В документа е посочен ловец П.

К. и е оценен международно жури с 219.02, СВ-76 СIС точки. По заключението на вещото лице се установява, че произходът на ловния трофей не е принадлежал на П.К. в м. „***“ оценен с посочените точки. Измерването на дължината на ляв очен шип- 47.1,десен очен шип 42.5,броя шипове 19 бр. и тегло на трофея –ляв рог с част от череп и десен рог с част от череп са с тегло 10.662 кг се различават от характеристиката на описания трофей, отстрелян от К. . След справка в каталога на ловните трофеи от Световното ловно изложение Пловдив 81-т.1 действително се установява изложен ловен трофей от П.К., отличен със златен медал , но при други характеристики.

Дължина на ляв очен шип -35.4 см, дължина на десен очен шип-34.4 см, брой шипове 15 бр. и тегло на трофея 9.36 кг. С времето трофеят може да изгуби 2 костна маса и тегло, но в казуса процесната вещ е с по-високо тегло от описаното на трофея по каталога на СЛИ-България Пловдив – 1981 г. и други параметри - повече брой шипове, по-големи размери на очните шипове.

Следователно процесният ловен трофей и отстреляния от П.К. са два различни ловни трофея. При това положение твърдението на А. Л., че се касае до ловен трофей на П.К. получил златен медал по диплом от СЛИБългария – Пловдив -1981 г. е недоказано.

А. С. Л. е придобил собствеността върху процесния ловен трофей чрез договор за покупко-продажба, сключен на 15.10.2018 г. в гр. София между него и Д.Р.П.. Предмет на договора е ловен трофей с тегло - 14,3 кг., средна дължина на рогата - 124 см.; възраст - 12 г., отстрелян през 1973 г. в местност „***". Договорена и платена по разписка е покупната цена възлизаща на 9500 лв.

Макар и да не е обсъждано от вещото лице подробно съдът следва отбележи, че класификацията на благородните елени – мъжки екземпляри е по критерии възраст- шилар ,млад елен , средновъзрастен , възрастен, зрял.

Процесният ловен трофей , съобразно описаните данни по договора е бил зрял рогач.Зрели рогачи са на девет и повече години и са основен обект на отстрел за трофейно представяне в изложби. Тези животни са в разцвета на силите си, особено в долните граници на възрастовата група.Те имат характерно , изключително предпазливо поведение, с излизане по тъмно на местата за подхранване и по откритите площи. Появата на трофейно зрял рогач на хранилките в гората се предшества от оттегляне на всички други елени още преди идването му. Това ги определя и като особен ценни обекти на ловуване и изработване на ловни трофей. Половият диморфизъм при благородният елен е силно изразен и мъжките сменят рогата си всяка година в периода март до края на април, като новите израстват за около 4 месеца.Шиларите имат малки и недоразвити рога с едно, с максимум две разклонения,а на втората година могат да бъдат вече шест. Рогата на благородния елен израстват мощни и разклонени,колкото по- възрастно е животното. След навършване на десет години зрели рогачи се достига максимум в големината на рогата и разклоненията могат да бъдат 24 или повече на брой.

Максимална дължина очните и средните шипове на благородните елени в България се достига при десетгодишните екземпляри и се запазва до 13 години, а на рогата - през дванадесетата година и се запазва до петнадесет години. Размерите по дебелина у нас достигат кулминация към 14-15 години.

Средното тегло нараства непрекъснато до дванадесетата година в Североизточна България, в Източна Стара планина – до единадесетата и в Средна Стара планина до четиринадесетата година. При отстрел се търси баланса между биологически и икономически оптималната възраст за изваждане на екземплярите и има дългосрочен интерес на стопанисващите дивеча, да съхранят най-ценните си елени до 13-14 години. През 80 и 90-те години на 20 век са постигнати едни от най големите световни успехи за България в международните изложби. С намаляването на популацията покъсно законодателните решения в ЗЛОД постигат контролиране запасите от благороден елен в страната, акцентира се на селекционния отстрел чрез един 3 от основните инструменти лов на този вид едър дивеч. Идентичността на описания трофей по договора за продажба и процесния е потвърдена от заключението на вещото лице по съдебно оценителската експертиза №260491/21.04.2021 г.

След сключване на сделката, вещта е транспортирана от ателието на Д.П. до хотелски комплекс „****" в гр. Л., които обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелите А.В.Т. и Д.Р.П.. На 16.10.2018 г.

М. С. Т., изпълняваща длъжността „домакин" в хотел „****" - гр. Л. приела за отговорно пазене с приемо-предавателен протокол от 16.10.2018 г. ловния трофей на отговорно пазене. А. Л. и Ц.Ц., поставили трофея в лоби-бара „А.“ . Той бил монтиран на дървената стойка ,висяща на стената, която била на отстояние 2.15 м. от нивото на пода на помещението, а долната част – на 1.80 м. от нивото на пода. В най – здравата част на черепа преминавал един винт за дърво 45-50 мм, който излиза от дървената стойка и не се виждат скрепителните елементи. Имало е монтирана метална планка чрез два броя винтове за дърво в задната част на стойката, като под тази планка дървения плот на стойката е освободен и част от него е фрезован.Там са монтирани главните на два броя винтове, навити в ламперията на стената. Стойката, като последица от този монтаж, е висяла на стената и винтовете от стената са осигурявали по 2 мм от тях да са захванати от металната планка. При повдигане на стойката на високата от поставеното положение на 2 мм, тя била подвижна и това водело до изпадане от винтовете и стената на пода.Всяко действие на повдигане, наклоняване, завъртане можело да доведе до излизане на главите на винтовете от ограничението на металната планка.

На 08.03.2019 г. М. К. Т. посетила хотелски комплекс „****", находящ се в гр. Л., предвид установените и контакти като диджей за озвучаването на различни събития. На посочената дата ангажимента на М.Т. бил за 4 часа и касаел осигуряване на музикална апаратура за отпразнуване на 08.03.2019 г. от гостите на хотела. М.Т. разположила озвучителната си техника в зала „А.“ в близост до стойката с ловния трофей-св. показания на Хр.К.. От хотела осигурявали маса, а диджеят Т. си доставила и монтирала колоните на стойка, като предварително е познавала мястото и правилата относно опазването на вещите. При подготовката се чул силен звук – св. Л.а , Т. бутнала ловния трофей и той паднал от стойката на земята. В резултат на падането на двете страни на черепа с рогата се счупила челюстта на няколко елемента, а основата на черепа останала към стойката. По изготвен на 08.03.2019 г. констативен протокол, се потвърждават фактите относно авторството и последиците , като е вписано ,че М. К. Т. избутала стойката на експоната и той паднал на пода,счупен.Писменото доказателство е подписано от С. Л.а, М. К. Т. и Х.Р.К.. Св. Ц. също заявява, че вечерта на 08.03.2019 г. дъщеря му К.Ц. му се обадила разстроена, че е счупила ловния трофей и е поискано да заплати сумата от 10000 лева от нея.

При падането на ловния трофей щетите са свързани с отделянето на левия рог ведно с част от черепа, десния рог , ведно с част от черепа, челюстта и черепа,разбити на множество парчета, като елементи от черепа и част от зъбите липсват. Част от черепа е останала върху дървената поставка, 4 върху която се е намирал преди падането. Уврежданията се дължат на удар в пода на помещението. Мястото на счупване и било в най-слабата и неустойчива част на ловния трофей и настъпилите повреди са обясними с механизма на удара и гласните доказателства, както и заключението на вещото лице е в такава насока. Същественият извод за казуса е позицията на експерта , че щетите не подлежат на възстановяване.

Въззивната инстанция възприема свидетелските показания на С.М. Л.а, А.В.Т., Ц.И.Ц., Д.Р.П.,като конкретни и обективни, тъй като възпроизвеждат лично възприети от тях факти. Свидетелските показания на К.Т.Ц., Т.Г.Т. съдът обсъжда доколкото са подкрепени от останалите събрани доказателства по делото-писмени документи и съдебни експертизи.

Ловешки окръжен съд приема, че е сезиран с кумулативно обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 10000 лева.