Решение № 203 от 27.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Варна, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20213001000758 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Щ. Н. ИВК., ЕГН ********** от гр.С., ул.Д. № 20 против решение № 260074/26.10.21г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 4/2021г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе № 47А, представлявано от изпълнителния директор С.

Б. за горницата над присъдените 80 000лв до претендираните 180 000 лева, представляващи допълнително обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесни увреждания, както и страданията от емоционално естество, изразяващи се в стрес, потиснатост и безпокойство, причинени му от водач на МПС л. а. марка „Опел”, модел „Зафира” с per. № СС 6220 АМ, с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/26/118003146570, валидна от 05.11.2018 г. до 05.11.2019г., при ПТП от 01.09.2019г., настъпило в гр.С.. Въззивникът счита решението в обжалваната 1 част за неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон и поради необоснованост. Според него определеното обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер и не е справедливо. Излага подробни аргументи за това, свеждащи се основно до липсата на очакване за пълно възстановяване на получените от него физически травми от ПТП и силното негативно отражение на произшествието в психологически план.

Съдът не се е съобразил с нивата на застрахователни лимити към датата на застрахователното събитие, не е отчел статистическите данни за ръста на средната месечна работна заплата за релевантния за спора период, не е отчел и минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „ГО“, както и ежегодното увеличаване размера на застрахователните премии, нито пък ежегодното поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което да му бъдат присъдени още 100 000лв – допълнително обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна жалба от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.

Цариградско шосе № 47А, представлявано от изпълнителния директор С. Б. против същото решение, но в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 80 000лв обезщетение, ведно със законната лихва от 13.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Според въззивника съдът неправилно е определил размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от процесните увреждания, като в хода на производството недоказани останали всички твърдени в исковата молба увреждания и техните негативни последици за ищеца. Изложени са подробни аргументи за това. Иска се обжалваното решение да бъде отменено.

Алтернативно, в случай, че съдът прецени иска за основателен, да се произнесе по възражението му за съпричиняване, като го уважи и намали присъденото обезщетение с 80 %. Претендират се разноски.

2

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Ищецът Щ.Н. И. с ЕГН ********** от гр.С. претендира от ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД заплащане на сумата от 300 000 лв., част от дължимо му се застрахователно обезщетение в размер на 400 000лв., за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания (черепно-мозъчна травма; Комоцио церебри; Фрактура на дъгите на II, IV, V и VI,прешлени;

Охлузвания по лицето, лявата орбита и вежда; Охлузвания и наранявания в други области от тялото), както и страдания от емоционално естество, изразяващи се в стрес, потиснатост и безпокойство от претърпяно на 01.09.2019г. ПТП, настъпило в гр.С., причинено от Г. Д. Б. - водач на МПС л. а. марка „Опел”, модел „Зафира” с per. № СС 6220 АМ, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/26/118003146570, валидна от 05.11.2018 г. до 05.11.2019г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 01.09.2019г. - до окончателното изплащане на задължението.

Безспорно установено по делото е, че процесното ПТП е реализирано в гр.С. на 01.09.2019 г., при управление на л. а. марка „Опел”, модел „Зафира” с per. № СС6220АМ от Г. Д. Б., който при извършване на маневра „ляв завой“ от ул. „Добрич“, навлизайки по бул. „Македония“ в посока към бензиностанция „ОМВ“, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.

119 ЗДвП, вследствие на което не пропуснал преминаващият на пешеходна пътека ищец Щ. Н. ИВК. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, за която с протоколно определение от 19.11.2020г. по НОХД 513/2020г. по описа на PC – С., с което е одобрено споразумение по реда на глава XXIX от НПК, е признат за виновен и му е наложено съответното наказание. Безспорно е още, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована по задължителна застраховка „ ГО“ при ответното дружество „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и е валидна към датата на събитието.

При така установеното съдът намира за доказани всички елементи от 3 фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение по реда на чл.432 КЗ.

За обезщетяване на понесените в резултат на произшествието морални болки и страдания при ответното застрахователно дружество е било образувано производство по предявената от ищеца извънсъдебна претенция, в рамките на което му е определена и изплатена сумата от 20 000лв.

Независимо от това пред настоящата инстанция застрахователят поддържа направеното от него в отговора на исковата молба оспорване на твърденията за получаване на телесни повреди, които не са посочени в постигнатото пред наказателния съд споразумение : счупване на дъгите на 2-ри шиен прешлен и на последващите три съседни шийни прешлена – 4-ти, 5-ти и 6-ти, обуславящо наличието на трайно затруднение на движенията на врата.

И в двете жалби се поддържа оспорването на приложението на установените в практиката критерии по чл.52 ЗЗД при определяне на справедлив размер на дължимото застрахователно обезщетение. В тази връзка съдът съобрази следното :

Получените от ищеца телесни увреждания са установени по делото както с приложените писмени доказателства и свидетелски показания, така и със заключението на съдебно-медицинска и съдебно-медицинска неврологична експертиза. Според медицинския експерт д-р Т.И. в следствие на процесния инцидент на ищеца са причинени следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб с данни от образните изследвания за счупване на дъгите на II, IV, V и VI шийни прешлени, охлузвания по лицето, лявата орбита и вежда, контузия на крайниците с охлузвания. Освен множеството медикаменти и щадящ режим на ищеца е била поставена и шийна яка. Към настоящия момент тази шийна травма води до умерено изразен двигателен дефицит по отношения на врата и главата, движенията на десен горен крайник и движенията в поясната област. За купиране на получения дискомфорт и болката на ищеца периодично се поставят инжекционни препарати и му се дават медикаменти през устата. Прогнозата относно пълното възстановяване от травмата е песимистична. Експертът е категоричен, че тези увреждания са получени след удар на задната част на врата в купето на автомобила с последващо падане и претъркаляне на тялото върху асфалтовата настилка. От 4 приложената по делото медицинска документация и заключението на СМНЕ се установява, че ищецът е хоспитализиран в ОНБ при МБАЛ С. АД, в отделението по нервни болести на 23.08.2021г. с диагноза : Други и неуточнени гърчове и че не страда от епилепсия. Лекуван е в Хирургичното отделение за комоцио /сътресение/, а не за контузио на главния мозък.

Последствията от комоцио на главния мозък се изразяват в т.нар.травматична церебрастения с оплаквания от главоболие, световъртеж, залитане, леки паметови нарушения, затруднена концентрация на вниманието и лесна уморяемост. Същите тези симптоми са посочени като анамнестични данни в приложените по делото амбулаторни листи. С това описаните в исковата молба и потвърдени с доказателствата по делото травматични увреждания, получени от ищеца и пряката им причинно-следствена връзка с пътния инцидент съдът намира за доказани. Оплакванията в тази насока във въззивната жалба на застрахователя са неоснователни.

Установени се явяват и негативните психологически последици от инцидента върху ищеца и неговото здраве, отношенията му в семейството и обществото. Според заключението на съдебно-психологичната експертиза от 16 годишна възраст ищецът е с депресивна симптоматика, по повод на която е многократно хоспитализиран и през 1980г. е освидетелстван с трета група инвалидност. Заболяването е протичало с периодични хоспитализации и ремисии, суициден опит през 2009г. по болестни мотиви, оплаквания от безсъние, безапетитие, главозамайване, залитане, умора, напрежение, депресивни състояния. На фона на така утежненото психиатрично състояние претърпяното ПТП е предизвикало у ищеца реакция на „бягство от действителността“, която експертът определя като приспособителна и целяща неговото запазване. Преживените емоции не винаги са били осъзнавани от него, поради въздействието на особени блокиращи механизми. След инцидента ищецът продължава да преживява страдания, постоянно чувство на тъга, безпокойство или празнота, загуба на интерес към дейности, които някога е извършвал с удоволствие, необичайна умора, загуба на апетит, чувство на безнадеждност, песимизъм, вина, безполезност, безпомощност, социално отдръпване и др. В следствие на преживяната мозъчна и гръбначномозъчна травма ищецът е отключил Посткомоционен синдром, съответстващ на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Част от симптоматиката според в.лице д-р Р. е възможно да се припокрива с пореден 5 пристъп на наличното преди произшествието психично заболяване – Рекурентно депресивно разстройство. Периодът на възстановяване не би могъл да се предвиди. Понастоящем състоянието на ищеца се характеризира с чувство за обърканост и ясно изразена нервност, чувство на несигурност, неспокойствие и дискомфорт. Той не е в състояние да работи, да бъде същият активен човек както преди.

Според свидетелските показания на съпругата на ищеца Надежда Николова И.а и на сина му И. Щ. Н. ценени при условията на чл.172 ГПК, непосредствено след ПТП ищецът бил неадекватен, неконтактен, не бил предишният човек, приемал болкоуспокояващи. Около 4 месеца бил с яка, съпругата му го хранела със сламка, не помнел нищо, не можел да се обслужва самостоятелно, да се бръсне. Понастоящем продължава да пие лекарства, посещава хирург, невролог, психиатър. Не може да работи. След инцидента се променил много и то в негативен план, плаче, говори несвързано, психически е рухнал, не поддържа контакти с приятели. Ако стои половин-един час изправен вратът започва да го боли. Изпитва безспокойство, страх да не му се случи нещо лошо, не може да кляка, да спи нормално, да вдига тежко. Непрекъснато го боли главата.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът следва да определи и размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съобразно тълкувателната и трайно установено съдебна практика при определяне на този размер следва да бъде взет предвид начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за ищеца, възрастта на последния, социалното му положение, икономическата конюнктура в страната съм момента на извършване на деликта, като всички тези критерии бъдат съобразени в пълния им обем и в тяхната съвкупност.