Решение № 2130 от 19.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2130 гр. Бургас, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120104685 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на А. В. А. против ОД на МВР - гр.Бургас, за отмяна като несъобразно на уволнението й, извършено със заповед № **** / 08.06.2023 год. на директора на ответната дирекция.

Искът е оспорен от ответната страна по реда на чл.131 от ГПК, като неоснователен.

В съдебно заседание се поддържа от адвокатския пълномощник на ищцата, който ангажира доказателства и моли за присъждане на съдебно – деловодните разноски.

Процесуалният представител на ответния работодател също абгажира доказателства, моли за отхвърляне на иска.

Искът е с правно основание в чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и както с определението по чл.312 от ГПК е прието, е допустим.

Въз основа на доказателствата по делото, Бургаският районен съд намира за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че са били в трудовоправно отношение, възникнало по силата на сключен помежду им трудов договор, по силата на което А. е изпълнявала длъжността „******“, прекратено със заповед № ***** / 08.06.2023 год. на директора на ОД на МВР - гр.Бургас, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на А., за допуснати от същата тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената й работа в изискуемите количество и качество, както и 1 неизпълнение на законните нареждания на работодателя (чл.126, т.4 и т.7 вр. с чл.187, ал.1, т.3 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ).

До постановяване на въпросната заповед се е стигнало след две докладни с рег. №№ ***** / 01.03.2023 год. и ***** / 01.03.2023 год. на началника на ****РУ гр.Бургас, в което управление ищцата обичайно полагала труд, доведени до знанието на директора на ОД на МВР - гр.Бургас, че:

- от м.октомври 2022 год. до м.февруари 2023 год. от БРП са изпратени в деловодството на ****РУ - гр.Бургас 32 бр. спрени досъдебни производства, които не са били деловодно обработени от А. А., чието задължение е било да стори това;

- на 28.02.2023 год., съвместно с гл.инспектор Н.Т. - *** „****“ при ****РУ - гр.Бургас и ст.инспектор В.Д. - началник **** ПКП „*****“ към сектор „*****“ при ****РУ - гр.Бургас, са установили на бюрото на системния оператор А. А. постановление на прокурор при БРП за отказ да се образува досъбено производство и налагане на административно наказание, постъпило в деловодството на упралението на 09.02.2023 год., което не било регистрирано и докладвано на началника.

Въз основа на посочените докладни, директорът на ОД на МВР гр.Бургас, със своя заповед № ***** / 20.03.2023 год. е образувал проверка и е назначил комисия, която да събере всички относими доказателства и изготви доклад в срок от 30 дни.

На 21.03.2023 год. така конституираната комисия е поканила А. да даде писмени обяснения по повод извършваната дисциплинарна проверка, като в хода й са изискани и справки, в т.ч. от националния пощенски оператор и от БРП.

Определеният срок за извършване на проверката е продължен до 31.05.2023 год. с последваща заповед № ***** / 20.04.2023 год. на директора на ОД на МВР - гр.Бургас и са поискани допълнителни писмени обяснения от работничката, която за целия срок на проверката е отсъствала общо 9 дни, поради отпуск по болест/временна неработоспособност или ползване на платен годишен отпуск.

При извършване на проверката са депозирани сведения от нейни колеги и от полицейски служители в районното управление.

Всички събрани от комисията материали и констатациите по възложената проверка, в т.ч. и за други поведенчески прояви на А. А., които не са предмет на проверката (а впрочем, и изводи - фактически и правни) са намерили отражение в нарочен доклад, регистриран с № УРИ *** / 31.05.2023 год. в делодовството на ОД на МВР - гр.Бургас, като е дадено предложение на ищцата да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.

След депозиране на доклада, но преди да й бъде наложено дисциплинарното наказание, на последната за трети път е осигурена възможност на даде писмени обяснения или възражения.

И трите пъти ищцата е представяла такива, излагайки своите виждания относно нарушенията на трудовата дисциплина, в извършване на които е обвинена, като на 2

08.06.2023 год. директорът на ОД на МВР - гр.Бургас е постановил заповедта, с която й е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“.

При така установените факти и по изложените по-долу правни съображения, съдът намира предявения иск за основателен.

Дисциплинарното производство, уредено в КТ, се подчинява на строго формални правила за провеждането му, въведени с чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ и имащи за цел да гарантират правата и интересите на работника и работодателя.

При провеждане на дисциплинарното производство е осигурена възможност на ищцата да даде обяснения във връзка с нарушенията, в извършване на които е обвинена, а заповедта изхожда от надлежен орган, снабден с работодателска/дисциплинарна власт. Освен това, същата покрива изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ и е мотивирана, в т.ч. с посочване на дисциплинарните нарушения, автора, времето на извършване и наложеното наказание.

Но основателността на иска за отмяна на наказанието се корени в неспазването от страна на работодателя на срока по чл.194, ал.1, пр. първо от КТ.

Посочената разпоредба е от императивен порядък и поради това, независимо от възгледите на дисциплинарно наказващия орган, уреденият с нея срок не подлежи на продължаване.

Спазването му всякога е гаранция за законосъбразно провеждане на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на наказание, а незпазването - формално основание за неговата отмяна. Тъкмо пред тази хипотеза сме изправени в случая - моментът, в който директорът на ОД на МВР - гр.Бургас е узнал за нарушенията на трудовата дисциплина от страна на А., е 01.03.2023 год., когато двете докладни на началника на ****РУ - гр.Бургас са депозирани, респ. 02.03.2023 год., когато са резолирани от него.

Наказанието е наложено със заповедта, издадена на 08.06.2023 год. , т.е. значително след изтичане на двумесечния срок. Нещо повече - този срок, ако и да е бил спиран за времето, в което А. е била в платен отпуск или такъв по болест/временна неработоспособност - общо 9 дни (вж. стр.3 от доклада на комисията), отново е изтекъл преди налагане на наказанието - Р-209-2019-III г.о.

Казаното обосновава извода, че тук атакуваното наказание е наложено незаконосъобразно и подлежи на отмяна, в какъвто смисъл следва да се постанови решение, като на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 800 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ОД на МВР дължи и държавна такса за настоящото производство, в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „уволнение”, наложено на А. В. А. от гр.Б*****, ЕГН - **********, на основание чл.187, ал.1, т.3 във вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ със заповед № **** / 08.06.2023 год. на директора на ОД на МВР - гр.Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, представлявана от ст.комисар Е.П., да заплати на А. В. А., деловодни разноски в размер на 800 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, представлявана от ст.комисар Е.П., да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му - 19.10.2023 год.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4