Акт от 15.06.2020, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 145/2020
- Подписан
- 15.06.2020
- В сила
- 24.03.2021
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2, т.3, 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2, т.3, 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2, т.3, 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2, т.3, 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.177, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.14, ал.4 · Закон за опазване на околната среда
- чл.114, т.1 · Закон за управление на отпадъците
- чл.119 · Закон за управление на отпадъците
- чл.119, ал.1 · Закон за управление на отпадъците
- чл.120 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
- чл.149, ал.2 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 14, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
- чл.59, ал.1 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 59, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на отпадъците
- §1, т.33 · Закон за управление на отпадъците
- §1, т.1 · Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Русе, 15 юни 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 26 май 2020 год. в състав:
Съдия: ДИАН
ВАСИЛЕВ при секретаря Диана Михайлова……………и в присъствието на прокурора ……… ….….. като разгледа докладваното от ……… съдията ……… административно дело № 145…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е по реда на чл.
145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпило оспорване от „Витте
Аутомотив-България“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Русе, действащи чрез адв. П. И.. Жалбата е насочена срещу писмо на директора на РИОСВ Русе, което материализира в себе си дадени от АО/административният орган/ задължителни предписания за заплащане на сума, определена като продуктова такса, дължима за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за „пуснати на пазара“ 163.120 тона картонени опаковки, която такса е изчислена по Приложение №3 от Наредбата за определяне реда и размера на продуктовата такса.
В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се излагат пространни съображения и доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди нищожност, позована на липсата на предпоставки по ЗУО/установени нарушения при извършена проверка/ пред АО да издава акт с предписания и на следващо - на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, тъй като според жалбоподателя административният орган нарушава това правило по причина, че между същите страни е бил налице идентичен спор, разрешен с влязло в сила решение на АС Русе по адм. дело №555/2018г., приложено по настоящото дело.
Твърдят се и допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила при издаването на писмото, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Това са основанията за оспорване, разписани от законодателя в чл.146, т.2, т.3, 4 и 5 от АПК.
Иска се обявяването на оспорения акт за нищожен, алтернативно за незаконосъобразен. Претендират се направените по спора разноски, за които се представя списък и доказателства за заплащането.
Ответникът по спора - директорът на РИОСВ Русе, действащ чрез процесуален представител адв.
В. М., в писмено становище от 22.05.2020г., пледоария по същество и в писмена защита счита жалбата за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Възразява срещу размера на поисканите от адвоката на дружеството-жалбоподател разноски досежно адвокатското възнаграждение, като счита, че по делото не е налице материален интерес.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и приобщените такива в адм. дело №555/2018г. намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена в периода 29.11.2019 до 04.12.2019г. проверка в производствената база на „Витте Аутомотив-България“ ЕООД - Завод за производство на електронни и механични части за автомобилната индустрия, находящ се в гр. Русе, ул. „Индустриален парк“ №19, служители на РИОСВ Русе установили следното, описано в съставен по повод проверката КП №132-ГИ/04.12.2019г.:
По
Фактор „Отпадъци“-от дейността на дружеството се генерирали следните видове отпадъци с кодова характеристика: 0803 17*, 12 01 01, 12 01 03, 12 0 ! 09*, Ц 01 10*, 15 01 01,15 01 02, 15 01 03, 15 01 10*, 15 02 02*, 16 01 19. 20 01 21*, за който РИОСВ-Русе утвърдила работни листи с писмо изх. № 1953/30.06.2016 г.
При проверка били представени годишни отчети за отпадъци по Приложение № 9 от Наредба №1/2004г., справка за лицата и количествата, на които се предават отпадъците от опаковки, договори за предаване на отпадъци.
Установили, че през 2018 г. били генерирани и предадени отпадъци от опаковки по код 15 01 0J – 163.120 т. образувани, 166.756 т. предадени на „Е-ПАК“ ЕООД.
При проверката била представена справка от отдел “Логистика“ за месец септември 2019г., от която е видно, че доставените компоненти за производствените нужди са внесени опаковани в метални, пластмасови, картонени и дървени опаковки. В извадката фигурират и количества на отделните видове опаковки по видове материали.
Протоколът е подписан от проверяващите лица и от управителя на „Витте Аутомотив-България“ ЕООД, като на предходната страница, в графа „Предписания“ няма дадени такива, няма и записани обяснения/възражения от проверяваното дружество, не са посочени и установени нарушения.
На 14.02.2020г., директорът на
РИОСВ Русе издава писмо, изх. №И-486, адресирано до управителя на „Витте Аутомотив-България“ ЕООД, с което дава задължителни предписания за заплащане на сума, определена като продуктова такса, дължима за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за „пуснати на пазара“ 163.120 тона картонени опаковки, която такса е изчислена по Приложение №3 от Наредбата за определяне реда и размера на продуктовата такса.
Това писмо се базира и на съставения КП №132-ГИ/04.12.2019г. В него се казва, че „Витте Аутомотив-България“ ЕООД не притежава Разрешение за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 от ЗУО и наредбите по чл. 13, ал.1 и не членува в организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки.“ Административният орган се е позовал досежно компетентността си на чл.14, ал.4 от Закон за опазване на околната среда за даване на задължително предписание, което буквално е записано по следният начин: „В седмодневен срок от получаване на настоящото писмо да заплатите сума в размер на 109 290,04 лв. по банкова сметка ***...и копие от платежния документ да представите в РИОСВ Русе. Сумата е дължима за периода 01.01.2018г. до 31,12.2018г. за пуснати на пазара 163, 120 т. картонени опаковки, изчислена по Приложение З от Наредбата за определяне реда и размера на продуктовата такса“.
Недоволно именно от това писмо, поставящо задължения и условия, остава „Витте Аутомотив-България“ ЕООД, което го мотивира да го оспори.
По делото е приобщено и адм. дело №555/2018г., ведно с материалите в него, за да бъде съобразено дали оплакването за нищожност съобразно нормата на чл.177, ал.2 от АПК е налице или не.
При така установената фактическа обстановка АС Русе прави следните правни изводи:
Писмо, изх. №И-486/14.02.2020г. е издадено от директорът на РИОСВ Русе.
В него, АО се позовава на компетентност по чл.14, ал.4 от ЗООС, съгласно която норма „Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.“ След това обаче задължава адресата за заплащане на сума, по сметка на ПУДООС, за пуснати на пазара 163, 120 т. картонени опаковки, изчислена по Приложение З от Наредбата за определяне реда и размера на продуктовата такса. Допълнително АО пояснява, че счита тези картонени опаковки за „пуснати на пазара“ продукти по смисъла на §1, т.33 от ДР на ЗУО и конкретно-„… внасянето и въвеждането на територията на Република България на продукта от дадено лице за негова собствена търговска, производствена или професионална дейност“. Следва указание, че ако не бъде заплатена таксата, на дружеството ще бъде наложено административно наказание по реда на чл.149, ал.2 от ЗУО(Закон за управление на отпадъците). Завършва с друго такова-че писмото, отправено до „Витте Аутомотив-България“ ЕООД следва да се счита за покана за заплащане на дължима продуктова такса по чл.59 от същия закон.
Още тук виждаме, че АО смесва компетентностите които има по два различни закона. Няма спор, че директорът на РИОСВ Русе може да съставя предупредителни и констативни протоколи, издава предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления по ЗООС. Изложението обаче по-долу в оспореното писмо сочи, че се касае за производство, уредено в ЗУО и подзаконовите актове, издадени въз основан на закона. Същевременно, в чл.114, т.1 от ЗУО е казано, че „Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 59, ал. 1, т. 1 от лицата по чл. 14, ал. 1“.
След като писмото касае дадени предписания за продуктова такса, следва да приемем, че то е издадено от компетентен орган, но остава висящ въпросът дали следва да бъде изписано в него, че се дават предписания или указания/задължения /с оглед на изложеното малко по-долу/.
И още повече, че след като смесва своите компетентности по двата закона,
АО затруднява и проверката за законосъобразност на издадения от него акт.
От друга страна, при извършена в периода 29.11.2019 до 04.12.2019г. проверка в производствената база на „Витте Аутомотив-България“ ЕООД - Завод за производство на електронни и механични части за автомобилната индустрия, находящ се в гр. Русе, ул. „Индустриален парк“ №19, служители на РИОСВ Русе са съставили по повод проверката КП №132-ГИ/04.12.2019г., в който липсват дадени предписания, няма и посочени констатирани нарушения от страна на проверяваното дружество.
Това го коментираме предвид нормите на чл.120, вр. с чл.119 от ЗУО, защото само в тях законодателят е предвидил, че „При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения.“ Тук следва да се поставят и да се отговори на още няколко важни въпроса, включително и по повод оплакването за нищожност /по реда на чл.177, ал.2 от АПК/ на писмо, изх. №И-486/14.02.2020г.
Първо, да допълним по формата на акта и компетентността на издателя му:
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗУО „Контролните органи по чл. 112 - 115, 117 и 118 извършват проверки по документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност.“ Следващата разпоредба – чл.120 от същия закон казва, че „При извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения.“ В настоящия случай протокол има съставен, но с него не са описани констатирани нарушения, нито са дадени предписания.
Такова предписание е направено едва на 14.02.2020г., позовавайки се на данните от съставения протокол. И както посочихме по-горе, АО оправдава своята компетентност не по ЗУО, по който закон и подзаконовите актове по прилагането му се дава предписанието, а по чл.14, ал.4 от ЗООС.
Все пак законодателят е дал възможност и права на директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица да упражняват контрол за правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗУО и няма как да не зачетем тази разпоредба и нормата на чл.114, т.1 от ЗУО. Всъщност, по делото няма и оплакване за липса на компетентност на АО, но съдът е длъжен да извърши служебна проверка за такава.
Какво откриваме при внимателният прочит на материалите по адм. дело №555/2018г. и съдебното решение: Предмет на спора по това дело са задължителни предписания, дадени с Констативен протокол № 97-ГИ/02.11.2018 г. от служители в РИОСВ Русе. Според тези предписания, от „Витте Аутомотив-България“ ЕООД следва : „1.
Да се изчислят и представят в РИОСВ – РУСЕ месечните справки – декларации по Приложение № 15 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 31.10.2018 г.“ със срок за изпълнение
03.12.2018 г.;
2. „Да се заплати дължимата продуктова такса за 2017 г. и 2018 г.“ със срок за изпълнение 07.12.2018 г.“ Със своя съдебен акт РАС е отменил по жалба на „Витте Аутомотив България“ ЕООД, със седалище гр. Русе дадените с Констативен протокол № 97-ГИ/02.11.2018 г. предписания. Решението е влязло в сила на 15.03.2019г. В мотивите си съдът много внимателно и подробно изследва няколко въпроса, сред които и това дали дружеството - жалбоподател е задължено лице за заплащане на продуктова такса по Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. Съдебният състав е приел още, че причината „Витте Аутомотив-България“ ЕООД да не е задължено лице по НОРРЗПТ е защото дружеството не е сред „лицата, които пускат на пазара на територията на Република България продукти по чл. 3, ал. 1“ – специфичната цел. Нито по преписката, нито по делото било установено, че пускането на пазара на процесните опаковани стоки (каквото безспорно е налице предвид дефиницията на понятието „пускане на пазара“ по § 1, т. 8 от ДР на Наредба за продуктовата такса и § 1, т. 33 от ЗУО) е извършено при наличие на специалната цел, регламентирана в § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за продуктовата такса.
Разпечатката съдържа 48 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8567d81-ab52-4866-88e8-ddf61ef1b9f8