Определение № 3796 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3796 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110105535 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

А. Трендева Т. е предявила срещу „Вивус.БГ“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за кредит № /номер//31.03.2024 г., поради противоречие със закона, съединен с осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 342,54 лева надплатена и получена от ответника без основание сума, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 31.03.2024 г. е сключила с „Вивус.БГ“ ЕООД договор за потребителски кредит № /номер/, за сумата от 1000 лева със срок на връщане 30 дни. Поддържа, че в договора са заложени следните параметри:

40,99% годишен лихвен процент, 49,7% годишен процент на разходите (ГПР) и 206,31 лв. такса за „бързо разглеждане“. Сочи, че е заплатила общо 2112 лв. по този заем, като голяма част от сумата е под формата на многократно плащани такси за „удължаване“ в размер на 240 лв. всяка. Излага доводи, че таксата противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като представлява заплащане за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за каквито кредиторът няма право да изисква такси. Посочва, че таксата прикрива възнаграждение за кредитора и представлява скрито оскъпяване на кредита, с което се заобикаля нормата на чл. 19 от ЗПК относно максималния размер на ГПР. Излага, че таксата е в значителен размер (близо 1/5 от главницата) и е в явно несъответствие с предоставената услуга (проверка на документи за 15 1 минути), което нарушава принципа на еквивалентност на престациите.

Описва, че на уебсайта на ответника опцията „Искам бърз заем до 15 минути“ е избрана по презумпция и се изисква активно действие от потребителя, за да я премахне, което налага „допълнителната услуга“ без изрично първоначално искане от потребителя. Смята, че таксата за „бързо разглеждане“ (206,31 лв.) и таксите за „удължаване на срока“ са разходи, които по смисъла на закона (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК) трябва да се включат в ГПР, каквото не е сторено.

Подчертава, че ответникът е обявил параметрите на оскъпяване по начин, който пречи на потребителя да прецени действителната финансова тежест, тъй като е разделил изкуствено цената на кредита от цената на „допълнителните услуги“. Заключава, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен неправилно (49,7% без включените такси), което означава, че потребителят дължи само чистата главница, без лихви и такси. С тези доводи претендира прогласяване на недействителността на Договор за кредит №/номер//31.03.2024 г., сключен между страните, поради неточно посочения в него ГПР, както и осъждането на ответника, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК, да върне сумата от 1112 лв., представляваща разликата между общо платените 2112 лв. и получената главница от 1000 лв., като платена при изначална липса на основание.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД оспорва изцяло предявените искове, като излага подробни фактически твърдения и правни доводи за валидността на договора за кредит и законосъобразността на начислените такси. Поддържа, че е изпълнил всички законови изисквания при сключването на договора от разстояние. Сочи, че на ищцата е бил предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) още преди сключването на договора, в момента, в който тя е избрала параметрите на заема на уебсайта. Излага, че потребителката е била точно и ясно уведомена за размера на задължението, общата дължима сума и разпределението й по пера, което изключва възможността тя да е била подведена. Оспорва твърдението, че таксата за „бързо разглеждане“ е нищожна с доводи за това, че услугата е „допълнителна незадължителна услуга“, която се предоставя само при изрично искане на потребителя и не е условие за отпускане на самия кредит. Също така посочва, че таксата е за реално доставена услуга, доколкото стандартният срок за разглеждане на документи и проверка на кредитоспособността (чрез справки в НОИ, НАП, ЦКР и др.) е 7 календарни дни, и в случая таксата се дължи за ангажирането на допълнителен финансов и човешки ресурс, за да се предостави отговор в рамките на 15 минути. Подчертава, че ползването на тази услуга по никакъв начин не повишава шансовете на кредитополучателя за одобрение, а само съкращава времето за чакане, а също и че размерът и основанието на таксата са ясно посочени в Специалните условия на договора и в преддоговорната информация. Категорично отхвърля твърдението за 2 недействителност на договора поради неточно посочен ГПР с довод, че обявеният ГПР от 49,7% е изчислен правилно съгласно законовите изисквания, като в него е включена само договорната лихва, а тъй като таксите за „бързо разглеждане“ и „удължаване“ са за незадължителни услуги по желание на клиента, те не следва да се включват в ГПР според т. 7.1 от Общите условия на дружеството. Смята, че дори да се приеме, че таксата е трябвало да бъде включена в ГПР, това би довело само до нищожност на конкретната клауза (ако се надвишава законовият праг), но не и до недействителност на целия договор. По отношение на платените от ищцата суми за удължаване, ответникът твърди, че между страните са били сключени девет анекса за удължаване на срока, като последният падеж е бил 09.02.2025 г., като услугата по удължаване се предоставя по искане на клиента, за да не изпада в забава и да не влошава кредитната си история, което представлява допълнителна полза за него, а същевременно, всяко удължаване е ставало след нова индивидуална кредитна оценка и съгласие на страните. Ответникът поддържа, че е налице свободно договаряне и липса на накърняване на добрите нрави, тъй като ищцата е имала избор между две ясни опции. В заключение, ответната страна иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни, тъй като сумите са получени на годно правно основание – валидно сключен договор и реално предоставени допълнителни услуги.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД в тежест на Ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби и/или накърнява добрите нрави.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

Предвид твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че:

На 31.03.2024 г. ищцата А. Трендева Т. е сключила с „Вивус.БГ“ ЕООД договор за потребителски кредит № /номер/, за сумата от 1000 лева, със срок на връщане 30 дни;

В договора са заложени следните параметри: 40,99%, лихвен процент за срока на кредита, 49,7%, ГПР и 206,31 лв., такса за „бързо разглеждане“.

Ответникът е включил в стойностите, структуриращи ГПР по кредита 3 само сумите на кредита лихвата за срока на кредита;

Ищцата е получила сумата по договора за кредит;

Ищцата е заплатила, а ответникът е получил общо 2112 лв. по договора за кредит;

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. На ищцата следва да бъдат дадени указания за формулиране на петитум в случай, че е предявила осъдителен иск, доколкото воля за последния се извлича по тълкувателен път от исковата молба и от размера заплатена държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. от 09:40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищцата, като съобрази, че предявеният осъдителен иск се извежда по тълкувателен път от съдържанието на исковата молба, но искане за осъждане на ответника за сумата от 1112 лева не е формулирано в петитума на последната, най – късно до първото по делото открито съдебно заседание , с молба – уточнение, с препис за ответната страна, да заяви дали предявява в настоящото производство осъдителния иск, посочен в проекто-доклада на съда по – горе.

УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение указанията на съда в срок и цялост, осъдителния иск, като неизразен в петитума на исковата молба, няма да бъде разгледан.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че:

4 съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Връчването на страните да се извърши и на посочените електронни адреси, ако данни за такива се намират в материалите по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5