Определение № 595 от 15.10.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Разград, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500374 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано по частна жалба на "ЕОС Матрикс"ЕАД, представляван от изп.директор Т.В., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 4804/2.10.2026 г. по ч.гр.д. № 2186/2026 г. по описа на PC Разград, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. М. А. за сумата 351,63 евро, претендирана като дължима главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-20075683 от 03.07.2023 г., сключен с „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 23.09.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят счита за необосновани и незаконосъобразни изводите на съда за нераввноправност на договорните клаузи в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП – последователното сключване на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-20075683 и Приложение за покупка на изплащане на 1 брой смартфон марка HUAWEI не са позволили на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Моли въззивния съд да отмени разпореждането и да допусне издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума, а в условията на евентуалност – в по-нисък размер на непогасената главница.

Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и наведените с частната жаба твърдения, приема следното:

Производството пред заповедния съд е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „ЕОС Матрикс“ЕАД против С. М. А., за частично непогасена главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-20075683, сключен с „Юробанк 1

България“ АД на 3.07.2023г., и извършени цесии от „Юробанк България“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, и от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД на „ЕОС Матрикс“ЕАД.

Договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-20075683 е сключен на 3.07.2023г. между „Юробанк България“ АД кредитор и С. М. А. – кредитополучател.

Първата цесия е извършена на 15.02.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ клон България като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като цесионер. По отношение на тази цесия има писмено потвърждение от „Юробанк България“ АД, нотариално заверено на 23.03.2026г., с което банката потвърждава извършената цесия на всички вземания по договора за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. съгласно Приложение №1 от 30.01.2025г. В това приложение е отразен процесният договор, сключен на 3.07.2023г.

Втората цесия е извършена на 29.10.2025г. между „АСВ“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ЕАД, в приложението на която е отбелязан като длъжник С. М. А. с кредитор „Юробанк България“ АД като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ клон България.

При така установените факти и обстоятелства, въззивният съд приема, че вземането по договора от 3.07.2023г. между „Юробанк България“ АД и С. М. А. не е предмет на никоя от извършените цесии – хронологично е сключен след първата цесия, която е извършена на 15.02.2022г., а потвърждението на банката от 23.03.2026г. в полза на „АСВ“ЕАД е направено, след като на 29.10.2025г. „АСВ“ЕАД вече е извършил цесия в полза на „ЕОС Матрикс“ЕАД.

След като вземането по процесния договор не е предмет на цесия, „ЕОС Матрикс“ЕАД не го е придобил.

Разпореждането, с което заповедният съд е оставил без уважение подаденото заявление, е правилно като краен резултат, макар и по различни от изложените по-горе съображения. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Отделно от горното, съдът дължи и следната преценка: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. След преглед на представения със заявлението договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, въззивният съд намира, че не може да бъде направен обоснован извод, че в предвидения ГПР е включен разходът за застрахователна премия в размер на 34,78лв., посочен изрично в договора и формиращ общ размер на кредита 584,77лв. /цена на стоката 549,99лв. + застрахователната премия 34,78лв./. Предвид определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, разтълкувано в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, въззивната 2 инстанция намира, че в случая може да се направи обосновано предположение за наличието на разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР би бил в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и последиците на чл.23 от с.з. Доколкото обаче се установява от събраните в хода на производството доказателства, че заявителят не е придобил процесното вземане, заявлението следва да се остави без уважение в цялост.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на "ЕОС Матрикс"ЕАД, представляван от изп.директор Т.В., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 4804/2.10.2026 г. по ч.гр.д. № 2186/2026 г. по описа на PC Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3