Решение № 1027 от 24.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Перник, 23.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720101379 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Д. А., ЕГН **********, срещу Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ гр. Перник, представлявано от В. Д. Д., в качеството на ****, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми /при допуснато с протоколно определение от 23.10.2024 г. изменение на предявените искове чрез увеличение на техния размер/:

2 500,61 лева – разлика между изплатените трудови възнаграждения за времето от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. и действително дължимите такива съгласно Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2024 г., до погасяване на вземането; 714,43 лева – разлика между изплатеното съгласно Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 42 дни и действително дължимото такова според Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2024 г. до погасяване на вземането, и 3 929,54 лева – разлика между изплатеното съгласно Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. гратификационно обезщетение от 11 брутни заплати и действително дължимото такова според Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01192/10.08.2023 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2024 г., до погасяване на вземането.

В исковата молба ищецът Р. Д. А. излага доводи, че била в трудово правоотношение с ответника за изпълнение на длъжността „****“, прекратено със Заповед № РД- 13-791/17.07.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, поради 1 придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че след прекратяване на трудовото правоотношение с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. е уговорен по-висок размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността „****“, считано от 01.01.2023 г.

Поддържа, че като член на синдикална организация има право да получи увеличените размери за брутно трудово възнаграждение, обезщетение за неползван отпуск и гратификационно обезщетение при пенсиониране. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. В проведените по делото открити съдебни заседания поддържа предявените искове.

Депозира писмена защита, в която излага становище за основателност на предявените искове.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи, че наличието на трудово правоотношение към датата на подписване на анекса – 10.08.2023 г. е абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на цитираното увеличение, поради което на ищеца не се дължи увеличен размер на брутната работна заплата и претендираните обезщетения. Оспорва ищцата да е член на синдикална организация, поради което да й се дължи заплащане на увеличения размер на възнаграждението. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира присъждане на разноски. В проведените по делото открити съдебни заседания и в депозирана писмена защита поддържа заявеното становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно и от представените писмени доказателства – допълнително споразумение от 19.09.2022 г. към трудов договор № РД-1373/19.09.2022 г. и допълнително споразумение от 09.11.2022 г. към трудов договор № РД-13-279/09.11.2022 г., се установява, че ищецът е работил в Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ гр. Перник на длъжност „****, ****“. От съдържанието на допълнителното споразумение от 09.11.2022 г. се установява, че уговореното между страните основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 1 716 лв., като се дължи и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 39 %, при основен /удължен/ платен годишен отпуск в размер на 48 дни и допълнителен в размер на 8 дни по КТД.

Между страните не е спорно и от представената по делото Заповед № РД-13791/17.07.2023 г. се установява, че трудовото правоотношение между тях е прекратено от ответника, считано от 01.08.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т.12 КТ, поради подадена молба от ищеца за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С цитираната заповед ответника е разпоредил на ищеца да се изплатят следните обезщетения: по чл. 224, ал. 1 КТ – обезщетение за платен годишен отпуск в размер на общо 42 дни за 2022 г. и 2023 г., както и по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 31, ал. 1, т.

2 КТД за системата за предучилищното и училищното образование № Д01269/06.2022 г. в размер на 11 брутни работни заплати.

От представената по делото служебна бележка от 06.03.2024 г. от СО на СБУ към ПГОТ „Св. Иван Рилски“ – Перник съдът приема за безспорно установено по делото, че до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата при ответника, същата е била член на синдикалната организация на Синдикат на българските учители 2

/СБУ/ в училището-ответник. Това се установява и от други писмени доказателства по делото – копие от членска карта на ищеца за членство в СБУ и от представените с молба от ищеца с вх. №22731/14.10.2024 г. заверени копия на платежни документи за членски внос от ищеца за 2023 г. и 2024 г. и приходни ордери, и от представените документи от ответника с молба с вх. № 23428/21.10.2024 г. – заявление от ищеца за приемането и за индивидуален член на Общински координационен съвет на СБУ – Перник, считано от месец август, 2023 г. и удостоверение от 02.10.2024 г., че ищцата е била член на синдикалната организация в процесния период.

Представено е заявление от ищеца от 12.09.2023 г. до ответника, от което се установява, че е претендирала процесните вземания извънсъдебно, но с писмо от 02.10.2023 г. й е отказано плащане на същите от ответника.

От ответника е представено становище от заместник-министър на образованието и науката от 27.09.2023 г., в което са изложени доводи, че ако към датата на подписване на обсъждания анекс трудовото правоотношение е прекратено – не се прилага спрямо съответния работник или служител.

Размера на платените на ищеца при прекратяване на трудовото й правоотношения се установява от приложените платежни документи и ведомости от ответника с молба с вх. № 15372/08.07.2024 г. и от заключението на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Между страните не е спорно и от данните по делото се установява, че на 10.08.2023 г. към КТД № Д01-269 от 06.12.2022 г. за системата предучилищното и училищното образование е подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., по силата на който за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за педагогически специалист – **** и **** /каквато длъжност се установи да е заемала ищцата/ е предвиден увеличен размер на минималната работна заплата.

По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, относно въпроса какъв би бил размера на полагащите се на ищцата обезщетения при прекратяване на трудовото и обезщетение и имали неизплатени вземания за трудово възнаграждение, в случай че горепосочения Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. е приложим към трудовото й правоотношение с ответника, което е прекратено считано от 01.08.2023 г. След извършена проверка на документите по делото, както и на относимите документи в счетоводството на ответника – вътрешни правила за работна заплата, данни за брутното трудово възнаграждение на ищеца, данни за последен пълен отработен месец и изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, включително и ведомости за заплати, вещото лице е изчислило и е посочило, че в случай че Р. Д. А., на длъжност „****, ***“, е имала право на увеличение на индивидуална работна заплата, съгласно Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г., то ищцата би била с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2 772,47 лева, като разликата между изчисленото брутно трудово възнаграждение /2772,47 лева/ и възнаграждението по време на прекратяване на трудовото правоотношение /2415,24 лева/ би била в размер на 357,23 лева.

Предвид изложеното, вещото лице е посочило, че в случай, че Р. Д. А. е имала право на увеличение на индивидуална работна заплата съгласно горепосочения Колективен трудов договор, считано от 01.01.2023 г.: разликата между изчисленото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. /22626,46 лева/ и полученото възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. /20125,85 3 лева/ би била в размер на 2500,61 лева; разликата между изчисленото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 42 дни - за 2022 г. и за 2023г. - 2021 г. /5 544,84 лева/ и изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 42 дни- за 2022г. и за 2023г.- 2021г. / 4830,41 лева/ би била в размер на 714,43 лева; разликата между изчисленото обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ и чл. 31 ал. 1, т. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269/06.12.2022 г .- в размер на 11 брутни работни заплати /30497,17 лева/ и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 31 ал. 1 т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269/06.12.2022г.- в размер на 11 брутни работни заплати / 26567,63 лева/ би била в размер на 3 929,54 лева.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). между страните да е съществувало валидно трудово правоотношение с посочените в исковата молба параметри, което да е прекратено, считано от 01.08.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ; 2). ищецът да е член на синдикална организация към датата на прекратяване на трудовото правоотношение; 3). с колективен трудов договор и/или анекс към него да е определен по-голям размер на неговото трудово възнаграждение със задна дата, като периода на действие на КТД да обхваща време, през което е полагал труд при ответника, 4). да е придобил трудов стаж от 10 години при ответника /само по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ/, 5). размер на дните неизползван платен годишен отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и размер на платените обезщетения от работодателя.

При доказване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на посоченото в Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. основание, както и правозиключващите си възражение за недължимост на претенцията.