Решение № 356 от 16.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000310 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №12 от 29.02.2024 г.,постановено по т.д.№55/2023 г. по описа на Окръжен съд-К., е осъден ответникът ЗД “Б.И.“ АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., **, район Л., ул."Д.Б." №*, да заплати на ищеца Г. Х. С. с ЕГН **********, гр.К., кв.В., **, сумата 56 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ПТП, настъпило на 27.10.2022 г. на пешеходна пътека на ул.М. в гр.К., виновно причинено от Б.С.Д. с ЕГН **********, при управление на л.а.Р.М. с рег. N **, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З* “Б.И.“ АД, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2023г. и до окончателното му изплащане, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 56 500 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лв., както и за законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2022 г. до 17.01.2023 г. включително.

Със същото решение е осъдено още ЗД “Б.И.“ АД с ЕИК **, да заплати на Г. Х. С. с ЕГН ********** сумата 5 407.86 лв. разноски по делото,а по сметка на Окръжен съд-К. е осъдено да заплати сумата 2 260 лв. държавна такса по иска за обезщетение за неимуществени вреди и 80.71 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица.

1

И на следващо място,с горното решение е осъден Г. Х. С. с ЕГН ********** да заплати на ЗД “Б.И.“ АД с ЕИК ** сумата 1 591.04 лв. разноски по делото.

Срещу решение №12 от 29.02.2024 г.,постановено по т.д.№55/2023 г. по описа на Окръжен съд-К.,е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-З* “Б.И.“ АД с ЕИК **,чрез пълномощника му адв. М. Г.,с която решението се обжалва в частта,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца Г. Х. С. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лв. до уважения размер от 56 500 лв.Жалбоподателят счита решението за неправилно в обжалваната част и намира определеното от първоинстанционния съд обезщетение за завишено.Изразява несъгласие с извода на съда,че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 56 500 лв. е справедливо с оглед на получените от ищеца увреждания.Излага и довода,че така определеното обезщетение противоречи както на принципа на справедливостта,така и на съдебната практика при определяне на обезщетения при сходни случаи.Поддържа,че в решението не са съобразени критериите,посочени от ВС в ПП №4/68 г.,които следва да се съобразяват за всеки конкретен случай.Намира,че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди,с оглед датата на настъпване на увреждането и най-вече с оглед практиката на съдилищата при сходен вид увреждания,като тези на ищеца,би била сумата от 40 000 лв.,а не 56 500 лв,колкото е определил състава на Окръжен съд-К.,без да е изложил /според жалбоподателя/ никакви мотиви относно размера на обезщетението.

И въз основа на всички поддържани в жалбата аргументи,дружествотожалбоподател моли да се отмени решението на ОС-К. в частта,с която предявеният от ищеца Г. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 40 000 лв. до 56 500 лв.Моли да му се присъдят разноски за въззивното производство,както и да бъде изменено първоинстанционното решение и в частта за разноските,съобразно изхода от делото.

Въззиваемият Г. Х. С. е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. И. Б..В отговора изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение,а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната му част.Счита за неоснователни и необосновани оплакванията на жалбоподателя за присъждане на обезщетение в завишен размер и липса на изложени мотиви в решението относно размера на обезщетението.Конкретните си доводи в тази насока въззиваемият излага в отговора си.Моли да му се присъдят направените по настоящото производство разноски.

Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция.

П.ският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна в първоинстанционото производство,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в съответно обжалваната част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Освен това,самото решение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№55/2023 г. по описа на Окръжен съд-К.,е предявен от Г. Х. С. с ЕГН ********** против З* “Б.И.”АД-гр.С. с ЕИК ** осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 70 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания вследствие настъпило на 27.10.2022 г. в гр.К. ПТП,от която сума претендира 65 000 лв. за причинената му средна телесна повреда,изразяваща се в депресионно счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта на колянната става с излив на кръв в същата,довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец и 5000 лв. за лека телесна повреда,изразяваща се в охлузването на кожата в областта на лявата лакътна става,довело до болка и страдание.Поискал е да му се присъди и законната лихва върху претендираната главница от 70 000 лв. от датата на деликта27.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение №12 от 29.02.2024 г.,постановено по т.д.

№55/2023 г. по описа на ОС-К.,предявеният от Г. С. осъдителен иск е приет за доказан по основание и е уважен частично по размер,като е осъден ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,претърпени вследствие на ПТП от 27.10.2022 г.,в размер на 56 500 лв.,а за разликата над този размер до претендирания такъв от 70 000 лв. иска е отхвърлен,както и искането за законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2022 г. до 17.01.2023 г. /вкл./.

Имайки предвид предметните предели на процесната въззивна жалба и изложените в нея оплаквания срещу обжалваната част от

3 първоинстанционното решение,пред въззивната инстанция не е спорно осъществяването на сочения от ищеца фактически състав на чл.432,ал.1 от КЗ.Спорен е само въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.По този спорен въпрос въззивният съд дължи произнасяне и самостоятелна преценка в настоящото въззивно производство и в тази връзка приема следното:

Както е категорично установено от събраните по първоинстанционното дело доказателства и не се оспорва от жалбоподателя пред настоящата инстанция,процесното ПТП е настъпило на датата 27.10.2022 г. и е причинено от лицето Б.С.Д., за което същият като водач на лек автомобил, с влязла в сила присъда N 32/13.06.2023г. по НОХД N 293/2022 г. на РС-К.,ползваща се в гражданския процес с предвидената в чл.300 от ГПК задължителна сила,е признат за виновен в престъпление по чл.343, ал.3, б „а“, вр. ал.1, б „б‘, вр. чл.342, ал.1 от НК, в т.ч. с извършеното престъпление е причинил на ищеца като пешеходец средна телесна повреда, изразяваща се в депресионно счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта на колянната става, с излив на кръв в същата, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

По първоинстанционното дело е установен и конкретния механизъм на настъпване на произшествието,който също не е спорен пред въззивната инстанция,а от заключението на назначената по същото дело комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се потвърждава установената и с горната присъда средна телесна повреда,причинена на ищеца вследствие на процесното ПТП,а именно:депресионно счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта на коленната става,с излив на кръв в същата.Освен това,от експертизата се установява и лека телесна повреда,причинена та ищеца от същото ПТП-охлузване на кожата в областта на лявата лакътна става.Както е посочено в експертизата,депресионното счупване е довело да трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец,а охлузването на кожата в областта на лявата лакътна става е причинило болка и страдание.На ищеца е било проведено болнично консервативно лечение от 27.10.2022 г. до 04.11.2022 г. и същия е преминал два курса на физиотерапия с по пет процедури всеки-през м. декември 2022 г. и през м. април 2023 г.,както се сочи в експертизата.По-подробно,от представената по делото медицинска документация е видно,че след процесното ПТП ищецът е бил откаран в спешно отделение на МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД, гр.К. и след оказана му спешна помощ,същият е постъпил в Отделение по Ортопедия и травматология към същата болница,където пролежава до 04.11.2022г., когато е изписан и по време на който престой претърпява оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност, с поставена окончателна диагноза: 880.0 Контузия на коляното М25.06 Хематроза 882.10 Счупване на горния край на тибията.Оперативно на 28.10.2022г. поради контузия на коляното под анестезия след щателно почистване на оперативното поле е извършена друга артротомия - коляно с последваща гипсова имобилизация, като статусът при изписване е подобрен, 4 без медицински риск, с препоръки за домашно лечение и ХДП: да спазва предписания режим и поведение по отношение на увредения крайник, с предписано медикаментозно лечение, с два контролни прегледа и при необходимост да бъде прегледан в Травматологично отделение.

В експертното заключение е отразено още,че трайното затрудняване на движението на левия крак на ищеца е било за период от 3-4 месеца,като след този период същият е продължавал да изпитва болки с по-нисък интензитет в областта на лявата колянна става,които постепенно са стихвали.Към момента на извършения му от вещото лице-д-р Н. М. преглед /на датата 24.01.2024 г.,както е отразено в експертизата/,ищецът се оплаквал от болка в лявата колянна става при по-продължителен изправен стоеж,при продължително ходене и най-вече при слизане и качване по стълби,а също и при неблагоприятни атмосферни условия.

От показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели Х. С.а /дъщеря на ищеца/ и С.С. /негов приятел/,се установява,че след изписването му от болницата ищецът е бил с гипс около един месец,като след катастрофата се преместили със съпругата му да живеят при неговата майка заради подобри условия /по-нисък етаж на жилището/ и по времето,когато ищецът е бил с гипс лежал непрекъснато и не можел да се обслужва сам.За него се грижела съпругата му до момента,когато внезапно починала на 23 ноември 2022 г.Тогава ищецът останал сам да се грижи за себе си и възрастната си майка,защото дъщеря му /свидетелката С.а/ живее в гр.П. и има малко дете,нуждаещо се от специално медицинско наблюдение.Тя била в К. за погребението на майка си и тогава останала няколко дни да помогне на баща си с каквото може, защото той все още бил с гипс тогава и се придвижвал с патерици,но с оплаквания, че същите му причиняват болка под мишниците, в гърба и кръста, при опит за по-дълго ходене. След смъртта на съпругата си ищецът по необходимост, макар и трудно, с болки, се придвижвал в продължение на четири месеца с патерици и излизал от жилището, като приемал болкоуспокояващи лекарства, в т.ч. и понастоящем, и заедно с майка си се издържали от нейната пенсия от 820 лв.На ищеца в първите месеци след катастрофата помагал и св.С.,както той сочи -помагал му да се мие и да се къпе, поради невъзможност да стои на краката си и болките, които има.И двамата свидетели казват,че катастрофата се е отразила негативно на ищеца в психически и емоционален план-той от благ, добър, усмихнат, весел, разговорчив, жизнерадостен човек, се затворил до степен, че възлагал мъката си по съпругата си на катастрофата, постоянно се връщал към инцидента и се самообинявал, че смъртта на съпругата му е поради катастрофата, като не поддържал връзка с близки, приятели, роднини с предишния интензитет, общувал със св.С. и от разстояние с дъщеря си - св.С.а, която идвала при него на няколко месеца, за да може ищецът вижда внучката си и да й се порадва, но това също го натоварвало психически и емоционално, защото заради травмата не можел да се наведе, да клекне и да я вземе. След инцидента ищецът не можел да упражнява занаята си, защото не можел да издържи прав повече от един-два часа и нормален работен ден от осем часа, и дори когато седял, коляното му се надувало и схващало, след което трябвало да се раздвижва, за 5 да може отново да стане и да ходи. По тази причина не работил и не си търсел работа. През изминалата зима, както и по-предишната, непосредствено след катастрофата, ищецът имал болки в костите и подуване на крака, каквото имал и при всяко застудяване, като можел да ходи не повече от 30 минути, но продължавал да се грижи за майка си, в т.ч. излизал да пазарува въпреки болките, които имал, в която дейност често му помагал св.С..