Решение № 84 от 07.05.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500062 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 1030/03.12.2024 година, постановено по гражд. дело № 1922/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е:

1) осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК **********, със седалище град София и адрес на управление р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от директорите К. Д.

К. и С. С. П., начин на представляване - заедно, да заплати на М. В. М., ЕГН **********, с адрес: град Ямбол, ул. „Т.“ № 18, сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 21.06.2023 година пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 06.07.2023 година до окончателното й изплащане, като са отхвърлени претенциите на ищеца в останалата част за сумата над присъдените 24 000 лева до претендираните 100 000 лева като частичен иск от 120 000 лева, както и в частта за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 28.06.2023 година - 06.07.2023 година;

2) осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК **********, със седалище град София и адрес на управление р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от директорите К. Д. К. и С. С. П., да заплати на М. В. М., ЕГН **********, с адрес: град Ямбол, ул. „Т.“ № 18, сумата от 223.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - реално направени разходи за лечение в резултат на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя 06.07.2023 година до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията на страната 1 за законна лихва за периода 28.06.2023 година - 06.07.2023 година.

3) Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна жалба от М. В. М., ЕГН **********, чрез адв. П. К. - САК, с адрес за връчване: град Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10. В нея се изразява недоволство от присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди, като се претендира, че същият е изключително занижен и не съответства на претърпените от въззивника морални вреди, на принципа на справедливост, установения лимит на отговорност на застрахователя - 10 420 000 лева към момента на събитието и на съдебната практика. Навеждат се оплаквания за наличие на съществени процесуални нарушения от страна на съда с оглед игнорирането и неправилната преценка на наличните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Оспорва се определения от съда обем на съпричиняване от страна на пострадалия, възлизащ на 40%.

Твърди се, че механизмът и причините за настъпване на процесното ПТП са установени с окончателен съдебен акт по адм.н.д. № 156/2024 година по описа на Районен съд-Карнобат, като вината, противоправността и причинната връзка на деянието с настъпилите увреждания е доказана. Изтъква се скоростта на лекия автомобил - 117.5 км/ч и сложния механизъм на настъпване на ПТП - водачът е попаднал в шумящата маркировка на крайна лява ограничителна линия, сепнал се е, завъртял е волана надясно, след което са настъпили удари в канавката, преобръщане на няколко пъти и заораване в нивата. Сочи се хлътването на тавана в купето вследствие на преобръщането на автомобила и получените травми от ищеца.

Обосновават се съображения, че според показанията на вещите лица в о.с.з. от 28.03.2024 година и в о.с.з. от 30.05.2024 година при поставен колан в конкретния случай, биха могли да настъпят същите увреждания или други, еднакви по тежест и дори по-тежки от процесните. Изтъква се, че според в.л. д-р М. пострадалият е излетял от колата накрая, а не е бил влачен, тъй като липсват охлузни рани. Наличието на съпричиняване според въззивника се опровергава и от свидетелските показания на св. Н., според които единствената причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача Н. В.. Твърди се, че предпазният колан предпазва от увреждания единствено при челен сблъсък и то при скорост до 50 км/ч, а за да е налице принос на увредения е необходимо не само извършените от него действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Изразява се позиция, че дори да е налице съпричиняване, същото е в толкова малък обем, че не следва да се отразява на обема на обезщетението.

Навеждат се оплаквания за изключително занижено обезщетение предвид характера на нанесените телесни увреждания: контузио торацис; фрактура костарум III- IV синистра ет стерни; контузио пулмоном; абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците; множество травми, наранявания и охлузни рани по главата, тялото и крайниците; счупване на тялото на гръдната кост - три средни телесни повреди, наред с по-леки такива, както и факта, че пострадалият е бил с реална опасност за живота поради двустранни контузионни огнища по задните повърхности на белите дробове. Налице била комплексна травма, което е довело до по-дълъг период на възстановяване. Според въззивника не били отчетени и 2 отраженията на инцидента върху психиката му, предвид преживения стрес, младата му възраст и факта, че никога няма да се върне към предишния си начин на живот. Оспорват се изводите на съда, че полученият абсцес през м.октомври 2023 година не е в причинна връзка с увреждането и пострадалият бил възстановен. Във връзка с тези твърдения се представят нови писмени доказателства. Инвокира се също стресова амнезия, световъртеж, болки и до момента в местата на травмите, страх от пътуване и потиснатост. Подробно се цитират свидетелските показания на близките на пострадалия.

Моли се за частична отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният от М. В. М. иск да бъде уважен за сумата от 80 000 лева, частичен иск от 120 000 лева, т. е. за още 56 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 година до окончателното изплащане.

Претендира се адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред апелативен съд на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК **********, чрез адв. Г. Д. - АК - Ямбол, преупълномощен от адв. М. Г. - САК, с адрес за връчване: град Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16, в който се развиват съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания. Сочи се, че въззивникът е пътувал без поставен обезопасителен колан на задна дясна седалка на автомобила и предвид липсата на навлизане на части от автомобила на мястото, на което е пътувал М., именно отсъствието на колан било причината тялото му свободно да се придвижи при удара, да напусне купето на автомобила и да настъпят уврежданията, каквито били и заключенията на приетите по делото САТЕ и СМЕ. Като абсурдни се квалифицират развитите във въззивната жалба доводи за ефективност на коланите при скорост от 50 км/ч и се реферира към императивната разпоредба на чл. 137а от ЗДвП за поставянето им. Неотносими според въззиваемия са разсъжденията дали и с поставен обезопасителен колан М. би претърпял увреждания и вида им, тъй като заключенията на вещите лица са категорични за липсата на такъв. Изтъква се, че от пътувалите в автомобила пет лица - шофьора, пътника до него и трима пътуващи на задната седалка, пострадали са само двама от пътниците на задната седалка - М. М. и В. Г., чиито тела напуснали купето на автомобила. Развиват се доводи за заинтересованост от изхода на делото на св. П. Д., предвид съжителството й на съпружески начала с пострадалия, от когото има три деца. Оспорват се твърденията на въззивника за продължителност на възстановителния период и се сочи, че съгласно приетата СМЕ периодът на възстановяването на тялото на гръдната кост е шест седмици, счупването на трета и четвърта ребрени дъги вляво - 30 денонощия, контузията на белите дробове - 30 денонощия, а останалите за срок не по-голям от 10-15 денонощия. Като доказателство за здравословното състояние на М. се сочи и личното му явяване му на разпит в град Карнобат три седмици след катастрофата. Поддържа се правилно прилагане на принципа на 3 справедливостта в обжалваната част на решението и се сочи, че същият се прилага балансирано - социално и икономически, с оглед недопускане на злоупотреби. Според въззиваемия, съдът е съобразил конкретните икономически условия към момента на настъпване на увреждането, а присъдената законна лихва всъщност компенсира разликата към настоящия момент.

Моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.

Претендират се разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Доказателственият материал сочи, че на 21.06.2023 година, около 19.30 часа, на АМ „Тракия“ в района на 319+900 км. в посока град София, при време сухо, ясно, в светлата част на денонощието и пътен участък прав, равен, сух асфалт, е настъпило самостоятелно пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил марка и модел „БМВ“ 320Д с рег. № ********, с посока на движение от град Бургас към град Ямбол, управляван от Н. М. В. е напуснал пътното платно вдясно и се е обърнал по таван. Скоростта на движение на същия е била 117.5 км/ч., при разрешена такава от 140 км/ч. В него са пътували общо 5 човека, като ищецът е бил на задна дясна седалка. Водачът и пътникът от предна дясна седалка са поставили предпазни колани, а тримата пътници от задната, измежду които е и ищецът не са поставили такива. Докато пътували и към момента на произшествието всички заспали, като само седящият на средната задна седалка бил буден; водачът се унасял от време на време. Докато се движел в лявата лента, автомобилът настъпил с левите гуми лявата ограничителна линия с шумяща маркировка. Водачът, който бил задрямал се сепнал и завил рязко надясно волана, при което под влиянието на центробежните сили същият започнал да се върти наляво. Водачът изгубил контрол над автомобила, който със странично плъзгане преминал през лявата, дясната и аварийната лента, прескочил канавката и заорал в нивата вдясно от пътя. Започнал да се преобръща през дясната страна по таван. В процеса на преобръщане съборил циментови колове и оградна мрежа, като от него излетели ищецът и В. Г. Г.. Автомобилът се установил в покой в крайпътната нива, обърнат по таван с предна част по пътя. Произшествието е настъпило поради самостоятелно напускане на пътното платно от автомобила. Причините за това са загуба на контрол над него от страна на водача Н. М. В. поради умора и заспиване. Същото е било предотвратимо, ако водачът беше изпълнил задължението си да контролира непрекъснато автомобила. При явни признаци на умора водачите са длъжни да спрат за почивка и да вземат мерки за ободряване с цел 4 избягване неволно заспиване на волана. Водачът е имал техническата възможност да намали скоростта и да остане на пътното платно, без да завива рязко волана. С рязкото завиване надясно, автомобилът е загубил устойчивост и със странично плъзгане е напуснал пътното платно вдясно, без водачът да може да контролира волана и спирачките.