Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 782 от 25.06.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3877/2024
Вид
Решение № 782
Подписан
25.06.2025
В сила
19.07.2025
Състав
Ненка Цветанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Пазарджик, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220103877 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, представлявано от Р. Н. Т., чрез пълномощник – адв. С. С. от АК Русе против П. П. А., с ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. Пазарджик, ул. „****, с която се иска от съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца суми по договор за паричен заем № OL00056789 от 14.03.2022 г., както следва: 500 лева главница, ведно със законната лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, 25,32 лева договорна лихва за период от 14.03.2022 г. до 14.08.2022 г., 102,61 лева обезщетение за забава за период от 15.08.2022 г. до 19.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 1656/2024 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д № 1656/2024 г. по описа на РС Пазарджик и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за кредит № OL00056789 от 14.03.2022 г. за следните суми: 500,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, 25,32 лева договорна лихва за период от 14.03.2022 г. до 14.08.2022 г., 102,61 лева обезщетение за забава за период от 15.08.2022 г. до 19.04.2024 г., както и държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Тъй като връчването на заповедта било извършено при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и съгласно разпорежданията на съда, за ищеца възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството 1 срещу ответницата.

Твърди се, че по сключения договор за паричен заем № OL00056789 от 14.03.2022 г. на ответницата била предоставена заемната сума от 500 лева.

Твърди, че договорът бил сключен съобразно изискванията на ЗПФУР по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на „Кредито“ ООД и направен избор за вида кредит, от „КРЕДИТО“ ООД бил изпратен имейл на посочената от ответницата електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла било описано, че ако заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразявал своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответницата СМС, който играел ролята на ел. подпис съгласно уговореното между страните.

Посочва се, че подписването на договора от страна на длъжника се осъществявало чрез въвеждането на СМС, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя. При подписване на договора с въвеждане на изпратения СМС се считало, че договорът е сключен от страна на клиента, а „Кредито“ ООД получавал в програмата си статус на кредита „потвърден“, за което се сочи, че се прилага извлечение от регистър искания със статус потвърден на договора.

Твърди, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора и съответно заемополучателят е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, за което се сочи, че предоставя платежно нареждане за незабавно изплащане на заемната сума и потвърдителен имейл.

За настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер се твърди, че било видно от стр. 1 на договора, където били посочени параметрите на кредита, а именно: заемна сума в размер на 500 лева, при ГЛП 20,05 %, ГПР 22,00 %, такса експресно разглеждане в размер на 103,51 лева, неустойка в размер на 155,27 лева, 5 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 156,82 лева, общ стойност на плащанията от 784,12 лева, срок на кредита – 5 месеца. Към договора бил представен и погасителен план.

Посочва, че сумата, дължима за такса за експресно разглеждане, била уговорена между страните като твърда сума от 103,51 лева и била дължима въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да чака до 20 дни за разглеждане на заявлението. Сочи, че същата не се претендира в настоящото производство.

Излага, че заемодателят е изправна страна по договора.

Същевременно твърди, че ответницата не била извършвала никакви плащания на задълженията си по договора след настъпване на падежа - 14.08.2022 г. до настоящия момент. Виновното поведение на длъжника за толкова дълъг период от време обусловило правния интерес на заемодателя да претендира лихва за забава в размер на 102,61 лева върху главницата за периода от 15.08.2022 г. до 19.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

2

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска от съда да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично, не се явява и процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото и неоспорени писмени доказателства, вкл. приложените по ч. гр. д. № 1656/2024 г. по описа на РС Пазарджик /индивидуален договор, погасителен план, стандартен европейски формуляр, декларации, разпечатки от платформата на „Кредито“ ООД и имейли във връзка с отпускането на кредит на ответницата/, че страните са сключили договор за потребителски кредит № OL00056789 от 14.03.2022 г., с който на ответницата е предоставен паричен заем в размер от 500 лева, при ГПР- 22,00 %, лихвен процент по кредита – 20,05 %, такса експресно разглеждане – 103,51 лева, неустойка – 155,21 лева и общо дължима сума в размер на 784,12 лева. Уговорено е, че срокът на договора е 5 месеца и с размер на погасителната вноска 156,82 лева. Видно от погасителния план към договора в погасителната вноска са включени суми за главница, лихва, неустойка и такса.

С оглед представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответницата – разписка за извършено плащане за сумата от 500,00 лева с основание по договор № 56789 от 14.03.2022 г. и потвърдителен имейл за получаване на сумата с получател - ответницата, съдът приема за безспорно доказано и обстоятелството, че на 14.03.2022 г. ответницата е получила от ищеца „Кредито“ ООД сумата в общ размер от 500 лева.

Безспорно по делото е и от материалите на изисканото ч. гр. д. № 1656/2024 г. по описа на РС Пазарджик се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.

410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 937/22.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1656/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик срещу ответницата за вземанията, претендирани в настоящото производство. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит с ответницата.

3

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор потребителски кредит и предоставяне на заемната сума на ответницата.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установи, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № OL00056789 от 14.03.2022 г., съгласно който „Кредито“ ЕООД е предоставил на ответницата заем в размер на 500 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит съдът може да направи извод, че същият противоречи на императивни правни норми.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 , т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Общият разход по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР. Посочено е, че ГПР е 22,00 %, а възнаградителната лихва – 20,05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи 4 извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от договора за кредит страните се споразумяват, че в деня на подписване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му, кредитополучателят следва да предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица - солидарни длъжници, които трябва да отговарят на подробно посочените в договора условия, а съгласно чл. 26, ал. 2 от договора за кредит в случай, че в деня на сключване на договора кредитополучателят не представи обезпечението по ал. 1, той дължи неустойка в размер, посочен в т. 5 от условията и параметрите на договора, а именно: 155,27 лева. Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, видно от приложения погасителен план, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към всяка от месечните вноски за тази неустойка се прибавя сумата от 31,76 лева, а към последната вноска сумата е 28,23 лева.