Решение № 481 от 21.12.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Перник, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500679 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 828/19.07.2023 г. по гражданско дело № 6253/2022 г. по описа на Районен съд – Перник е постановено следното: на основание чл. 200 от КТ „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК 113506219, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.

Владайско въстание № 1 е осъдено да заплати на Т. Е. К., ЕГН ********** от *** сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на *** при изпълнение на трудови функции в „***“, изразяваща се във фрактура на апекс фаланга на 4-то пръст на лява ръка и данни за фисура на главата на дистална фаланга на 5-ти пръст, впоследствие – некроза на дистална фаланга на 4-ти пръст на лява ръка, с оперативно премахнати 5мм. от върха на 4-ти безименен пръст на лява ръка, ведно със законната лихва, считано от *** до окончателното плащане, като над тази сума до пълния предявен размер от 40000 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан; на основание чл. 38 от ЗПП „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД е осъдено да заплати на адвокат В.

К. сумата от 1300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал.

6 от ГПК - по сметка на Районен съд сумата от 250 лв. – възнаграждение за вещо лице, сумата от 400 лв. – държавна такса и сумата от 5 лв. – за издаване на изпълнителен лист; на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. Е. К. е осъден да заплати на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД 1 сумата от 4460 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Недоволно от решението, в частта, с която предявеният иск е частично уважен за сумата от 10000 лв., присъдено е адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в размер на 1300 лв. и съдебни разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 655 лв., е останало „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД и е подало въззивна жалба срещу него. В нея са изложени аргументи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, не се е съобразил със задължителните разяснения, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, поради което е определил обезщетение в завишен размер, несъответстващ на претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е приложил разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ и на чл. 201, ал. 2 от КТ, при положение, че условията за това са били налице.

Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е връчена на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор.

Недоволен от решението, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 10000 лв. до пълния размер от 40000 лв., е останал Т. Е. К. и го е обжалвал с въззивна жалба. В нея са изложени съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, с твърдение, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил всички относими обстоятелства, а именно – вида на причиненото увреждане, последиците от същото и продължителността им. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да уважи иска до пълния предявен размер.

Въззивната жалба е връчена на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е 2 ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Във въззивните жалби не са наведени оплаквания за извършени от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, за фактическа непълнота или за необоснованост на решението.

Страните не навеждат оплаквания във връзка с извода на районния съд за осъществяване на фактическия състав по чл. 200, ал. 1 от КТ. Няма спор относно обстоятелствата, че по силата на сключен между тях трудов договор № ***, считано от *** Т. Е. К. е работил на длъжност „***“ в поделение „***“, както и че на *** същият по време на работа – при завиване на гайка, с приблизително тегло 30 кг, не я е хванал устойчиво и при падането и са притиснати първа фланга на четвърти и пети пръст на лявата му ръка, като злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 9/10.04.2020 г. на Териториално поделение – гр. Перник на НОИ, влязло в сила на 28.05.2020 г. Страните не спорят и относно обстоятелствата, че в резултата на трудовата злополука на работника са причинени открита рана на пръсти на ръката без увреждане на ноктите. Фрактура апецисфал. Дисталис диг. 4/5 манус син. Извършено е оперативно лечение на *** и реоперация на 4-ти пръст с ампутация на дистална фланга, оформен ампутационен чукан, непълна екстензия на 5-ти пръст. Персистиращ болков синдром, непълен юмручен захват. Уврежданията са обусловили признаването на 10% трайно намалена работоспособност, за което е издадено Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ *** № ***, взето на заседание № ***.

Относимите факти към доводите на страните, наведени в подадените въззивни жалби се установяват безпротиворечево от събраните от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства и изслушаната съдебно – медицинска експертиза.

От приложената длъжностна характеристика от *** /т. 2 и т. 7 / се установява, че част от задълженията на работника, заемащ длъжността „***“ са проверка изправността на отрезните агрегати и настройването им при приемане на смяна, както и извършване на профилактични прегледи и ремонтни дейности на същите.

От извлечението от книга за инструктаж е видно, че на Т. К. са извършени първоначален и периодични инструктажи по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, съответно на *** и на 21.11.2019 г. и 14.01.2020 г.

От материалите по приложената преписка за установяване на трудова злополука по декларация с вх. № *** и показанията на свидетелите В.С.С. и П.Д. И. се установява, че процесната трудова злополука е настъпила при извършване на рутинна дейност по смяна на дискова ножица, осъществявана ежеседмично и се състои в затягане на гайка с тежест около 30 кг, с която се придържа диска на съответната позиция. Изпълнява се от двама работници, 3 като единият с помощта на кука придържа гайката, а другият я намества до напасването и в резбата. В конкретния случай, ищецът е намествал гайката, при което тя е паднала и е затиснала четвърти и пети пръст на лявата му ръка.

От показанията се установява също, че практиката на работодателя е, новоназначените работници да участват пряко в тази дейност, едва след като няколко пъти са наблюдавали извършването и от други лица.

От приложените 12 броя болнични листове се установява, че в резултат на уврежданията Т. К. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, без прекъсване от *** до ***

От приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице А.П. – лекар със специалност ортопедия и травматология се установява, че работникът е претърпял временна разстройство на здравето, като частично е възстановена функционалността на ръката и е останал козметично-естетичен дефект, а захватът на лявата ръка е променен, поради липса на част от 4-ти пръст. Ампутацията на част от пръста причинява емоционален стрес при контакт с околните. Възможно е разраняване на ампутационния чукан и промяна в чуствителността на кожата. В случая лечението е продължило повече от обичайното, което е обусловено от наложилата се вторична ампутация.

От показанията на свидетеля Н. И. П. се установява, че след злополуката К. е изпитвал болки от нараняването и е приемал обезболяващи медикаменти. Изпитвал е неудобство от загрозяването на ръката му. Търсил е свидетеля за помощ при наложило се обгрижване на майка му няколко месеца след злополуката, тъй като не можел да ползва пълноценно увредената си ръка.

От приложената застрахователна преписка на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД се установява, че на 16.02.2021 г. Т. К. е подал заявление за завеждане на претенция по застраховка „Злополука“, за което е заведена щета № *** и му е изплатено застрахователно обезщетение за временна неработоспособност вследствие на злополуката от *** в размер на общо 10 444.48 лв.

При така установеното от фактическа страна, във връзка направените оплаквания от страните за нарушение на материалния закон, съдът намира следното:

Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Според разясненията дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС преценката за справедливост трябва да се основава на обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на настъпването му, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

В случая относими към преценката за определяне справедлив размер на претендираното обезщетение са: изпитаната силна болка в момента на увреждането, както и последващата такава в периода на лечение; вида на увреждането на здравето – временно 4 разстройство; последиците от него – неотстраним козметичен дефект на четвърти пръст на лявата ръка и нарушаване захвата на лявата ръка, като не са събрани доказателства тя да е водеща при ищеца; признатата намалена трайна неработоспособност от 10% и ползвания отпуск поради временна нетрудоспособност от почти 10 месеца. Горните обстоятелства обосновават справедлив размер на обезщетение в размер на 10000 лв., както го е определил и районния съд.

Неоснователни са възраженията и на двете страни за несправедливост на обезщетението, с искания за намаляването, респективно увеличаването му. Районен съд – Перник е взел предвид всички релевантни факти. Не са налице обстоятелства, които да водят до извода за намаляване на размера му. При доказателствена тежест на ищеца той не е установил да е претърпял болки с интензитет или продължителност по-големи от обичайните за този вид увреждане, в резултат на инвалидизирането да е затруднено ежедневието му или извършването на обичайните дейности, както и да изпитва емоционален дискомфорт, който да води до промяна на обичайния му начин на живот и навиците му. Затова настоящият състав намира, че размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, определен от Районен съд – Перник отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и разясненията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Върховния съд.