Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 317 от 24.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3984/2023
Вид
Решение № 317
Подписан
24.03.2025
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 58, ал. 1, т. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.298, ал.1, т.1 · Търговски закон
  • чл. 298, ал.2 · Търговски закон
  • чл.430, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пазарджик, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220103984 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,ал.1 и чл.55,ал.1 от ЗЗД.

Ищците П. Д. М. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. * и Т. Н. М. с ЕГН:**********, гр. **, представлявани от Р. А. В. - адвокат от АК - Пазарджик, , със съдебен адрес гр. Па** 1 в исковата си молба твърдят, че са потребители на "финансова услуга" от страна на ответника „** АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Со**, представляванo от пълномощника С. И. К** – юрисконсулт в „**“ АД.В исковата молба, както и в уточняващата искова молба ищците твърдят, че на ** г, в гр. Пазарджик с ответното дружество, „**" АД, са сключили Договор за Универсален ипотечен кредит №**/** г., по силата, на който им е била отпусната сумата от 40 000 лв. за срок от 15 години, с краен срок за погасяване 15.07.2023г. Ищците оспорват следните клаузи от договора за Универсален ипотечен кредит като недействителни:

В чл. 5.1. „За ползвания кредит

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща на БАНКАТА годишна лихва, формирана от сбора на базов лихвен процент (БЛП), определян периодично от Управителния съвет на БАНКАТА, плюс надбавка от 3,05 /три цяло и пет/ пункта. Към деня на подписване на този договор годишната лихва по предходното изречение е в размер на 11,15% /единадесет цяло и петнадесет процента/. Лихвата се начислява ежедневно и е платима ежемесечно на 15 число на съответния месец. Лихвите са дължими върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване. При изчисляване на лихвата , месецът се брои за 30 / тридесет / дни, а годината за 360 / триста и шестдесет/ дни.“В чл.5.4 „Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на БАНКАТА неустойка в размер на 15% / петнадесет процента/ месечно, Върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване.“В чл.6 „БАНКАТА си запазва правото по своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни условия налагат това. При промяна на размера на БЛП, новият БЛП е валиден от 1-во число на месеца, следващ месеца на решението на Управителния съвет на БАНКАТА за промяната му. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се счита за уведомен за променения размер на БЛП с поставянето на уведомление за промяната в паричните салони на БАНКАТА.“ В тази връзка на първо място ищците твърдят, че неправомерно са им били начислени суми за лихви, надхвърлящи първоначално уговорената лихва по кредита като в хода на изплащането по кредита Банката едностранно е променяла 1 общия размер на начисляваната договорна лихва по чл.5.1 от Договора за кредит поради промени в размера на Базовия лихвен процент, извършени на основание чл.6 от договора.

Ето защо считат, че това са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, точки 10, 11 от ЗЗП / редакция към настоящия момент/ , тъй като са били уговорени в тяхна вреда в качеството им на потребители, било им налагано приемането на клаузи с които не са имали възможност да се запознаят преди сключването на договора. Твърди се, че процесните клаузи са позволявали на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Твърдят, че използваната в чл.6 формулировка

„преобладаващи пазарни условия“ е обща и некоректна и лишаваща потребителя от възможност да извърши информирана преценка за цената на кредита както и да прогнозира как тази цена би нарастнала във времето. Считат, че в договора е налице значително неравновесие между правата задълженията на страните, която е във вреда на кредитополучателя, поради предоставената възможност на кредитора за едностранно изменение при непредвидени в договора основания. На следващо място твърдят, и че разпоредбата на чл. 5.4 е неравноправна, въз основа на следните съображения: -че клаузата по чл.5.4 от договора предвижда начисляване на неустойка върху вече начислени лихви;- тъй като уговаря неустойка в размер на 15% месечно върху просрочените задължения или 180 % на годишна база, което означава, че неустойката излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, - и че представлява нарушение по чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, защото задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение за неустойка.Твърдят, че договорните клаузи в договора за кредит от **г. не са били индивидуално уговорени, защото са били изготвени предварително от банката и ищците не са имали възможност да влияят върху съдържанието им, което считат, че изпълва хипотезата на чл. 143 т.10 от ЗЗП, която гласи, че „Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или и потребителя – т.10 налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора“.

Моли се съдът да се произнесе с решение, с което след като приеме за установено, че клаузите по чл.6 във вр. с чл.5.1 и 5.4 в Договора за Универсален ипотечен кредит №**/**г. са неравноправни, а вследствие на това и нищожни, ответникът „**“ АД да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 5 530,50 лв., от които:- сумата от 1000лв., представляваща договорни лихви, начислени и събрани на основание неравноправни клаузи по Договор за периода от 05.10.2008г. до датата на изплащане на кредита – 07.08.2023г. - и сумата от 4 530, 50 лв., представляваща неустойки, начислени и събрани на основание нищожни клаузи по Договор за периода от 19.08.2008г. до 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Излагат се доводи в подкрепа на твърденията. Сочат се доказателства и се правят се доказателствени искания . Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В хода на производството по делото и на основание чл. 214 ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на размерите на исковите претенции чрез тяхното увеличение съобразно заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза.

Ответникът в отговора си по чл. 131 ГПК оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан по следните съображения: Банката била предоставила възможност за едностранно изменение на лихвата при непредвидени в договора основания и било налице значително неравновесие в правата на двете страни, респ. е във вреда на кредитополучателите, а също бил неясен и методът за индексиране и промяна на цените по ясен и недвусмислен начин без достатъчно конкретна информация и изчислителна процедура как банката може да промени едностранно цената.“, защото с подписване на договора за кредит за ползвания кредитен ресурс кредитополучателите са приели да заплащат възнаградителна лихва, която не е постоянна по размер за целия срок на кредита.

В договора изрично била предвидена възможност за едностранно увеличение на лихвата.

Твърди се, че в договора изрично и изчерпателно е бил посочен механизмът за формиране на лихвения процент, сведен до БЛП, определян периодично от управителния съвет на банката и фиксирана надбавка, както е посочено в т.5.1 от договора, като клаузата е била ясна, приета на разбираем език и се позовавала на един конкретен пазарен индекс, промените в 2 който не зависели от волята на банката. Твърди се, че на 20.07.2012г. страните са подписали Анекс към договора за кредит и са предоговорили погасителния план, размерът на БЛП за лева, който към онзи момент е бил в размер на 8,9 % не бил променян. Освен това страните са имали възможност да се запознаят с Методиката за изчисляване на базов лихвен процент на „** “ АД във всеки един момент до изплащане на паричното задължение.

По отношение на твърдението на ищците, че „преговори за съдържание на текстовете не са провеждани, договорът е изготвен предварително и предоставен на клиента за подпис в деня на сключването“ ответникът счита за неверни, недоказани и представляващи злоупотреба с право предвид процесуалната тежест при доказване на отрицателни факти и относително дългия дългия период от 15 години време за установяване на фактите от 2008 г. Във връзка с това се твърди, че в кредитното досие на ищците няма налични каквито и да било депозирани писмени молби, искания, възражения от кредитополучателите, извършени в качеството им на кредитоискатели, преди сключването на договора за кредит, с които да е заявено конкретно тяхно желание.Ответникът счита за неоснователно и искането на ищците за неправомерно събрани суми по отношение на претендираните неустойки по т.5.4 от договора за кредит, както и че неустойката по договора за кредит представлявала лихва върху лихва, игнорирайки нейния договорен,обезщетителен и санкционен характер. Излагат се твърдение,че лихвата уговорена в т.5.1 е имала възнаградителна функция, т.е тя представлявала цената за ползване на кредита, а тази по т.5.4 била обезщетение за неизпълненото от длъжника задължение да заплати цената за ползване на кредита. Ето защо ответникът не счита, че начисляването на лихвата по чл.5.4 представлявала забранен от закона анатоцизъм.

Прави се и възражение за изтекла 3-годиша погасителна давност за периодични плащания и обща 5-годишна погасителна давност върху всички претенции на ищците доколкото самото твърдение на ищците е за претенция за един период от повече от 15 години без да е разбита във времето по размер на недължимите плащания. Прави се възражение по отношение на изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за лихви в размер на 1000,00 лв. за периода от 05.10.2008 г. до датата на изплащане на кредита.

Прави се и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД по отношение на всички претендирани суми, включително неутойки и се моли съдът същата да бъде приложена доколкото са погасени по давност вземанията на ищците за връщане на платени суми преди повече от 5 години от датата на завеждане на исковата молба. По изложените съображения ответникът моли съдът да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, както и да му присъди направените разноски по делото. Като алтернативно в случай, че съдът уважи претендираните вземания на ищците, то се моли съдът да приеме, че процесните вземания за неустойка на Банката за формулирания от ищците период са дължими в размер 10% годишно за непогасените в срок възнаградителни лихви.Сочат се доказателства и се правят се доказателствени искания . Претендират се съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители поддържат своите доводи и възражения.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, прецени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На **г. в гр.Пазарджик, между „** АД, със седалище: ** ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори чрез пълномощника им ** от една страна и Т. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, u П. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **8, е сключен договор за универсален ипотечен кредит №** от **г. по силата на който банката е предоставила на ищците сумата от 40 000 лева, с краен срок за погасяване – 15.07.2023 г., съгласно погасителен план, който е неразделна част от този договор.

Клауза 5.1 от този договор договора предвижда, че за ползвания кредит, кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва, формирана от сбора на базов лихвен процент, определян периодично от управителния съвет на баката плюс надбавка от 3,05 пункта, като към деня на подписване на договора годишната лихва била в размер на 11,15 %.

На **г. между страните бил подписан анекс №1 към договора за Универсален 3 ипотечен кредит като в него било договорено, че след изтичане на 12- месечен срок от датата на на намаляване на лихвения процент, същият следвало да се върне към нивото на действащите към онзи момент условия по кредита, а именно базов лихвен процент плюс надбавка 3,05 пункта.