Решение № 1215 от 13.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. Пазарджик, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220100975 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от СК.

Малолетната ищца М. З. М., ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен представител А. С. Й., ЕГН ********** и двете от с.

А., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,***** твърди, че ответникът З. М.

М., ЕГН ********** от с. Г., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,***** е неин баща, но не осигурява необходимата й издръжка за закупуване на храна, дрехи и обувки, учебни материали, транспорт, медицински нужди, други ежедневни нужди и разходи, въпреки че работи в сферата на строителството и има възможност да реализира доходи.

Поради това моли ответникът да бъде осъден да й заплаща издръжка в размер на 400,00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за минало време в размер на 400,00 лева месечно за период от 12 месеца назад от датата на исковата молба.

Претендира разноските по делото.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът З. М. М. чрез пълномощника си адвокат А. Г. от Адвокатска колегия – Пазарджик е представил отговор на исковата молба, с който признава, че е баща на детето, но оспорва като неоснователен иска за издръжка за минало време, тъй като през този период е предоставял издръжка на детето в пари и натура.

1

Признава частично иска за бъдеща издръжка до размера от 160,00 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, като моли да бъде постановено решение при частично признание на иска.

Оспорва иска за разликата над тази сума като неоснователен и несъобразен с действителните му доходи.

Твърди, че не работи, няма имущество и доходи и е материално затруднен.

Моли искът за издръжка за минало време да бъде отхвърлен изцяло, а искът за бъдеща издръжка – уважен до размера от 160,00 евро и отхвърлен за разликата над този размер.

Ангажира гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, наМ. за установено следното:

Между страните не е спорно, че малолетната М. З. М. е дъщеря на ответника З. М. М., родена от съвместното му съжителство с А. С. Й..

Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от неговата майка. Тя получава подкрепа от съжителя си, с когото живеят в условията на съвместно съжителство. Домът им се наМ. в с. А. и представлява едноетажна къща, собственост на дядото по майчина линия.

През учебната 2025/2026 г. детето е завършило 3-ти клас в ОУ „*****“, с. Г.. Има изграден приятелски кръг в училище и отличен успех. До училище пътува с организиран превоз на учебното заведение.

Майката в момента е безработна и се подпомага финансово от своя съжител и от майка си, която работи в чужбина.

Бащата работи на частно в областта на строителството през зимния сезон, а през останалото време – в земеделието. Не е съобщил доходите си.

Разказал е, че не е предоставял финанси за издръжка на детето, но му е купувал дрехи.

По данни на НАП ответникът не е трудово ангажиран.

Няма декларирани доходи от трудови правоотношения или от упражняване на свободна професия през 2025 г.

През 2025 г. има изплатени доходи от извънтрудови правоотношения в минимален размер.

Свидетелят Б. С. Й., вуйчо на ищцата, установява, че тя е на 9 години и е ученичка в 4-ти клас в ОУ „*****“, с. Г.. Посещава училище редовно и не отсъства. Учебните помагала й ги закупуват майка й и нейните близки. М. не посещава извънкласни занимания. Не ходи на училищни екскурзии. С майка й посещават Пазарджик, където ходят на кино, купуват дрехи и учебници.

Бащата на М. идвал веднъж годишно да я види за половин-един час. Имал 2 ново семейство и там не приемали М.. Като я вземел, я водил в Пазарджик и след това я оставял при майка си. Не знае той да е давал пари на М. или на майка й, да й е купувал учебници или да й е носил подаръци. Давал й дрехи, втора употреба, но М. не искала да ги носи, защото били носени.

Свидетелката Т. Т. М., майка на ответника, установява, че през последната година детето живеело при майка си. С баща си се виждали, но не много често. Когато свидетелката я взимала, той също идвал да я види.

Купувал й дрехи, давал й по някое левче. Последно преди два месеца отишъл с М. до магазина да й купи дрехи. Не знае по колко пари й е давал, когато била при него.

При така установените правнорелевантни факти съдът наМ. следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 143, ал.

1 от СК за издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител и по чл. 149 от СК за издръжка за минало време.

По иска за издръжка за бъдеще време:

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето. Тяхно задължение е да осигурят такива условия за развитието на детето, в т.ч. да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако родителите живееха в едно домакинство. Конкретният размер на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите – чл. 142, ал. 1 от СК, а минималният й размер не може да бъде понисък на една четвърт от размера на минималната работна заплата съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. Издръжката следва да бъде съобразена от една страна с възрастта на детето, нуждаещо се от издръжка, ежедневните му нужди, здравословното състояние, наличието или липсата на специални потребности и икономическите условия за живот в страната към момента на определяне на издръжката, а от друга страна с възможностите на всеки от родителите да дава издръжка с оглед здравословното и имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи, наличието или липсата на задължение да издържа и други лица.

В случая се касае за дете на 9 навършени години, ученичка в 4-ти клас.

Не посещава извънкласни мероприятия, нито училищни екскурзии. Няма данни да страда от хронични или други заболявания, изискващи скъпоструващо или продължително лечение, нито да има специални потребности или дарби, за които да са необходими разходи, по-големи от обичайните. Ето защо обичайните му нужди включват преди всичко разходи за облекло, храна, учебни материали, отдих и развлечение според възрастта.

3

Като обективен критерий за определяне на необходимите средства за месечна издръжка на едно дете може да послужи стандарта, установен в чл.

50, ал. 3, т. 2 от ППЗЗДет., според който средствата за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години са в размер на линията на бедност за съответната година.

Съгласно ПМС № 175/03.09.2025 г. линията на бедност за 2026 г. е 390,63 евро.

При тези данни съдът наМ., че към настоящия момент необходимите средства за посрещане на базовите потребности на ищцата са в размер около 390,00 евро месечно.

Тази издръжка съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от СК се дължи от двамата родители според възможностите им.

За определяне на възможността на всеки от родителите да осигурява издръжка на ненавършилото пълнолетие дете следва да се вземат предвид възрастта, здравословното състояние, работоспособността, трудовата ангажираност, реализираните доходи от трудова и друга дейност, имущественото състояние, задължението за издръжка на други лица, парични разходи от постоянен характер и други обстоятелства, имащи значение за материалното състояние на родителя.

В случая и двамата родители са в трудоспособна възраст и не страдат от заболявания, които да им пречат да полагат труд и да реализират доходи.

Никой от родителите не е ангажиран по трудово правоотношение, нито извършва дейност като самоосигуряващо се лице, но бащата полага труд без трудов договор, което сам е признал пред социалните работници, освен това през 2025 г. на същия са изплатени доходи от извънтрудови правоотношения.

Никой от родителите не твърди да има задължение да издържа други ненавършили пълнолетие деца, да има разходи за осигуряване на жилище или парични задължения към банки или други финансови институции.

При тези данни съдът приема, че бащата има по-големи материални възможности да осигурява издръжката на детето с оглед обстоятелството, че полага труд целогодишно и реализира доходи от трудова дейност. Техният размер не е установен по делото, но това се дължи на факта, че в нарушение на трудовото и осигурителното законодателство изпълнението на трудовите му задължения не е оформено като трудово правоотношение и същият не се осигурява нито социално, нито здравно, а в хода на социалното проучване не е пожелал да посочи размера на доходите си.

С оглед изложеното съдът наМ., че бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката на детето, а именно сума в размер на 200,00 евро месечно, а останалата част от месечната издръжка, която съдът определя на 390,00 евро, следва да остане в тежест на майката, която осъществява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и посреща ежедневните му нужди.

4

По иска за издръжка за минало време:

Между страните няма спор, а и се установява от събраните по делото гласни доказателства, които съдът цени като непосредствени, обективни и достоверни, че през последната една година преди подаване на исковата молба, ищцата живее и се отглежда от своята майка.

Срещите между детето и бащата са редки, като по делото се установи, че ответникът е давал откъслечно на детето дрехи, при това втора употреба според свидетеля Йорданов.

Не се установи ответникът да е давал парични средства за издръжка на детето нито лично, нито чрез неговата майка.

В тази насока показания дава единствено свидетелката М., но те са твърде общи и неконкретни, остават изолирани от другите доказателства по делото и се опровергават категорично от изявленията на ответника, дадени пред социалните работници, че не е давал финансова издръжка на детето.

Дори и да се приеме, че ответникът е давал по „някой лев“ на детето, както сочи свидетелката М., това не може да се приеме като регулярна месечна финансова помощ за издръжката на детето.

Поради това съдът наМ., че ответникът не доказа по делото, въпреки разпределената му доказателствена тежест, че е осигурявал издръжка на детето през периода от една година преди завеждане на исковата молба.

Разпечатката съдържа 60 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d853f8d7-0948-4b46-bb40-7212f3d4700b