Определение № 659 от 12.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. София, 12.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002100980 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 41256/13.12.2024 г. на Община Раковски, чрез процесуалния си представител адвокат И. Д. от АК-Пловдив, срещу решение №1244 от 30.10.2024г. по в.гр.д. №1650/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №5207 от 21.12.2023г. по гр.д. №2004/2022г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение №2213 от 17.05.2024г., е уважен предявеният от М. П. П. против касатора, осъдителен иск, с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получено счупване на дясната ръка в областта на гривнената става, в резултат на падане на 12.08.2021г. на тротоара на [улица], в [населено място], поради неизпълнение на задължението на служителите на общината за поддържането му във вид, годен да се ползва нормално и безпрепятствено, в размер на сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 12.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с настъпилия инцидент, в размер общо на сумата от 3955.60лева, от които: 1 200 лв. закупен външен фиксатор за лигаментотаксис на 12.08.2021г.; 40.60 лв. платена потребителска такса в полза на УМБАЛ „Свети Георги ЕАД на 15.08.2021г., 21.08.2021г. и 23.09.2021г.; 15 лв. - заплатена сума за копие на 1 образно изследване на CD за 1 бр. диск - на 21.09.2021г., както и 2700 лв. разходи за чужда помощ - 3 месеца по 30 лв. на ден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-11.02.2022г. до окончателното й заплащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената искова претенция по чл. 49 ЗЗД бъде отхвърлена изцяло, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви при преценката на всички доказателства.

Счита, че приетото от съда противоречи на т.19 на ТР№4/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение№120/04.04.2013г. по гр.д.№964/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение №157/08.11.2011г. по гр.д.№823/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №237/24.06.2010г. по гр.д.№826/2009г. на ВКС, ІV г.о., решение №165/01.03.2010г. по гр.д.№71 /2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №238/19.03.2010г. по гр.д.№4989/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №68/22.02.2012г. по гр.д.№748/2011г. на ВКС, ІІ г.о. и др.

2. За задължението за служебно назначаване на експертиза от съда, произтичащо от разпоредбата на чл. 195, ал.1 ГПК и задължението му сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача.

Поддържа, че по въпроса въззивното решение противоречи на т.3 от ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №314/22.11.2011г. на ВКС по гр.д.

№392/2011г., ІІ г.о., решение №346/19.02.2018г. на ВКС по гр.д.№619/2017г., ІV г.о. и др.

3.По приложението на нормите на чл.172 и чл.235, ал.2 ГПК и конкретно могат ли изводите на съда за основателност на иска да се основават само на показанията на свидетел, който е в близки родствени отношения със страната.

2

Навеждат се доводи, че решението на въззивния съд е постановено в отклонение с решение №136/30.10.2020г. по гр.д.№4746/2019г. на ВКС, ІІІ г.о./.

4.Относно приложението на принципа на справедливост, закрепен в нормата на чл. 52 ЗЗД, при определянето на обезщетението за неимуществени вреди;

Поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 50136 от 27.02.2023г. по т. д. № 1445/2021г. на ВКС, II т.о., решение № 115 по гр. д. № 4521/2016 г. на ВКС, III г.о., решение № 210 от 16.12.2019г. по гр. д. № 4163/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 148/2018г. по гр.д №3923/2017г. на ВКС, IV г. о., решение № 63/2016г по гр.д № 5124/2015г. на ВКС, III г.о., решение № 163 от 04.10.2016г. по т. д. № 3456/2015г. на ВКС, I т.о., решение №187/2015г. по гр.д № 829/2015г. на ВКС, III г.о., решение № 60246 от 12.01.2022 г. по гр. д. № 1265/2021 г. на ВКС, III г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба М. П. П., чрез процесуалния представител адвокат А. А. от АКПловдив, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба на Община Раковски, в частта срещу решението на въззивния съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявеният от М. П. П. против касатора, иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела, не подлежат на касационно обжалване.

Касационната жалба, в останалата част, е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от М. П. П. срещу Община Раковски за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от получено увреждане- счупване на 3 дясната ръка в областта на гривнената става, в резултат на падане на 12.08.2021г. на тротоара на [улица], в [населено място], поради неизпълнение на задължението от служителите на общината за поддържането му във вид, годен да се ползва нормално и безпрепятствено.

Установено е от фактическа страна, че на 12.08.2021г. ищцата е паднала на тротоара на [улица], в [населено място], при което е получила счупване на дясната ръка в областта на гривнената става. Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и чл.30 ал.4 от Закона за пътищата - задължението за поддържането му е на общината.

Посочено е, че от събраните по делото гласни доказателства, е установено, че именно противоправното бездействие на ответника, е довело до увреждането на ищцата, доколкото в процесния участък тротоарът е бил в лошо техническо състояние, с разместени, липсващи и счупени плочки, които са поддавали при стъпване върху тях, създаващи риск за пешеходците да загубят равновесие или да се спънат. За този факт свидетелстват безпротиворечиво, последователно и еднозначно свидетелят В. Р., пряк очевидец на инцидента, както и свидетелката А. Т., която е добавила, че лошото техническо състояние на тротоара в този участък датира от 2000г., като общината не е предприела действия за неговото ремонтиране или обезопасяване.

Прието е, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа тротоара, на който е станал процесният инцидент, в такова състояние, че същият да може да бъде използван по предназначение и за свободно придвижване на пешеходци.След като натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на процесния тротоарен участък в състояние, годно да поеме пешеходния трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на възложителя - Община Раковски за тяхното обезщетяване.

За неоснователно е прието възражението на ответника, че увреждането е настъпило поради поведението на самия ищец.От показанията на свидетеля Р. е установено, че ищцата е била спортно облечена, обута с ниски обувки.Преминавала е по разрешен за движение на пешеходци тротоар, като по делото е безспорно, че в района не е имало поставени обозначения или пътни знаци, указващи за наличието на препятствия по тротоара, създаващи 4 опасност за спъване и падане на пешеходците.

Посочено е, че според заключението на вещото лице по приетата СМЕ, е установено, че след инцидента на 12.08.2021г. ищцата е откарана в спешното отделение на УМБАЛ „Пловдив“, където след преглед от ортопедтравматолог и направени рентгенови снимки е констатирано - раздробено счупване на долния край на дясна лъчева кост, вътреставно. Приета е в СОТ с И3№50561 и след направена предоперативна подготовка - наместване под рентгенов контрол е бил поставен външен фиксатор, с гладко проведен след оперативен период и приложена антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия.Ищцата е изписана от болничното заведение на 15.08.21г. с указание за два контролни прегледа на 19.08. и 26.08.21г. отстраняване на външния фиксатор след 35 ден.При извършване на контролна рентгенография на 19.08.2021 г. е констатирано разместване на фрактурата.Последвала е повторна хоспитализация на ищцата и извършена корекция, като е била изписана на 21.08.2021г. Постъпила е за трети път в КОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ на 21.09.2021г. с И3№59533 за отстраняване на външния фиксатор и изписана на 23.09.2021г. с указание за ЛФК.Постъпила е в УМБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив в ОФТР за провеждане на физиотерапия и рехабилитация с И3№ 17051 на 27.09.2021г.След увеличение на обема на движение на дясна гривнена става и повлияване положително на болевия синдром е била изписана на 04.10.2021г.Поради продължаване на болковия синдром в дясна гривнена става ищцата е постъпила в отделение по Ревматология на УМБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив на 19.10.2021 г. с И3 № 18447, като е била поставена диагноза Реактивен артрит (синдром на Райтер Лерой) - множествена локализация.Ходът на заболяването е описан като асиметричен олигоартрит с болки скованост и мекотъканен оток в ставите на горните крайници.Приложена е противовъзпалителна терапия, като след подобрение на функционалния капацитет на засегнатата става ищцата е била изписана на 22.10.2021г. с указание да продължи лечението в амбулаторни условия.При извършен контролен преглед от ревматолог на 17.11.2021 г. с амб.лист № 852 е установена персистираща болка и ограничение на движенията на същата става.За тази си увреда ищцата е била във временна нетрудоспобност за период от 4 месеца, съгласно издадени болнични листове от личен лекар и ЛКК комисии.Според вещото лице механизмът, по който е получена увредата е индиректен: при падане човек инстинктивно се подпира 5 на дланта си, като китъчните кости пресират и се вбиват в долния ставен край на лъчевата кост, като я счупват и разместват в различна степен и вид, т.е. отразените в медицинската документация повреди съответстват на обяснения от ищцата механизъм на заявеното събитие.Вещото лице е посочило, че травмата е довела до болки и страдания, които са намалявали бавно с времето.Болките, които е изтърпяла са били най-силно изразени, към момента на инцидента и при започване на рехабилитацията.Страданията, които е изтърпяла са били силно изразени поради засягането на десен горен крайник, което затруднява самообслужването, като ищцата е била във временна нетрудоспобност за период от 4 месеца.Според експерта ищцата е била диагностицирана със заболяването реактивен артрит на 19.10.2021г., което няма връзка с получената травма при падането й на 12.08.2021г. и не се е отразило на лечението й и на периода на възстановяване.При извършения преглед на ищцата на 08.10.2023г. вещото лице е констатирало, че същата е с напълно възстановени движения на сгъване, разгъване и ротация в дясната лакътна става, като е отчетен остатъчен дефицит във волтарната флексия /свиване/ с 5 градуса спрямо здравата става.