Решение № 20 от 17.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Стара Загора, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500640 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. В. Г. от гр. К., чрез процесуалните му представители адв. Н. Д. и адв.Г. Р., против решение № 17 от 16.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1616/2022 г. по описа на РС – Казанлък, в частта, с която е определено обезщетение в размер на 36 000 лв., поради което след отчетено плащане в хода на процеса от 20 496 лв. му се присъждат 15 504 лв., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Въззивникът счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, както и в противоречие със съдебната практика на съдилищата в Република България с практиката на ВКС в сходни казуси. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да отмени решението в обжалваната част, като вместо него съдът да постанови съдебен акт, с който искът му да бъде уважен над присъдените 15 504 лева до сумата в размер на 59 504 лева, ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното плащане.

Въззиваемият „Ф.И.“ ЕООД, чрез адв. А. Б. вземат становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Излагат конкретни съображения. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Третото лице-помагач ЗАД „А.Б.“ АД не изпраща отговор.

Въззиваемият „Ф.И.“ ЕООД също е подал въззивна жалба срещу посоченото по-горе решение в частта, с която предявеният иск е уважен и в частта за разноските. Излагат съображения в подкрепа на становището си и 1 иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част, както и в частта за разноските по делото.

Въззивникът Р. В. Г. оспорва въззивната жалба на „Ф.И.“ ЕООД.

Отговор от третото лице-помагач не е постъпил.

По делото е постъпила и частна жалба от Р. В. Г. против определение № 831 от 08.04.2024 г., постановено по делото. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска от въззивния съд да отмени определението, ведно с всички законови последици.

В срока е постъпил отговор на частната жалба от „Ф.И.“ ЕООД, чрез адв.

А. Б., в който тя се оспорва.

Отговор от третото лице –помагач не е постъпил.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът Р. В. Г. е твърдял в исковата си молба, че на 26.05.2021 г. е изпратен от ответника в „К.Б." АД, с. Г.С. за извършване на монтажни дейности по системата за пожароизвестяване. Около 13,50 ч. извършвал демонтаж на колона за пожароизвестяване, качен на двураменна стълба на височина около 1,5 м - 2.0 м. Стълбата се подхлъзнала и той паднал от нея, като си ударил левия крак в изолационна тръба. В следствие на падането претърпял множество счупвания на подбедрицата на левия крак. Към момента на настъпване на злополуката бил в трудово правоотношение с ответника и извършвал възложената му от него работа. С разпореждане № 139 от 12.01.2022 г. на ТП на НОИ - Стара Загора настъпилата злополука е призната за трудова. Ищецът е твърдял, че след като претърпял травматичните увреждания бил приет по спешност за лечение в УМБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕООД в гр. С.З. на 26.05.2021 г. в тежко състояние с масивен оток на лявата подбедрица. Констатирани били множество фрактури на подбедрицата след извършената рентгенография и на 28.05.2021 г. бил опериран. След успешна оперативна намеса с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, му поставили метална остеосинтеза. След постигане на корекция на нарушенията е изписан на 01.06.2021 г. и е насочен към ОПЛ терапия към Втора хирургична клиника на УМБАЛ „Свети Г." ЕАД за хоспитализация и последващо лечение. На 14.02.2022 г. бил приет за лечение във УМБАЛ „Свети Г." ЕАД, гр. П. поради усложнения във връзка с поставената метална остеосинтеза. Развил инфекция, което довело до принудителна оперативна намеса за премахване на поставената остеосинтеза, проведена на 17.02.2022 г. Лечението му е 2 продължило до 22.02.2022 г., когато е изписан при не пълно възстановяване.

Твърди, че при всички оперативни интервенции му е прилагана локална анестезия посредством инжекции в гръбначния стълб, която при всяка операция не е постигала необходимия упойващ ефект. През целия болничен престой изпитвал изключително силни болки и страдания. Освен постоянните и силни болки, телесното му тегло намаляло с около 10 килограма, имал главоболие, замаяност, световъртеж, повръщания и проблеми със съня, които продължавали и до ден днешен, макар и да са с лек отшумяващ характер.

Първоначално не могъл да спи въобще нощем, а през деня - успявал само за няколко минути сутрин. Също така, поради дългия период на залежаване получил множество протърквания и рани в областта на гърба. Едно от найсериозните му притеснения останала прогнозата на лекарите, че има огромна вероятност да не може да функционира правилно с левия си крак занапред, което ще го затрудни при осъществяването на работна дейност и дори може да доведе до невъзможността да извършва работата си и да ходи нормално.

Заявява, че лекарите установили, че е налице инфекция, която ще препятства пълното възстановяване на крака, и която може да доведе до наличието на тромбофлебит. Към настоящия момент лечението му не е приключило.

Твърди, че продължава да се придвижва с помощни средства и в рамките на няколко месеца по повод на нетрудоспособността му ще се произнесе сезираната от него НЕЛК.

Ищецът е твърдял, че случилото се променило живота му драстично. От един активен човек до момента на злополуката животът му се променил в отрицателна посока. Преживял травматичен шок, депресирал се, самочувствието му заради получените травми се понижило, настъпилата промяната във външния му вид и невъзможността да се грижи за семейството си, както и последвалата социалната изолация значително го променили.

Затворил се в себе си, бил демобилизиран. Повишеното в периода на възстановяване емоционално напрежение довело до нарушена социална адаптация и загуба на продуктивност. Предвид описания интензитет на болките, тяхната продължителност, периодът необходим за възстановяването му, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план, както и предвид възможността от получаване на посттравматична артроза, налагаща отново медикаментозно лечение, заявява, че животът му е изцяло променен в негативна насока. Твърди, че е в трудоспособна възраст (на 40 години) и издържа семейство, с което живее.

Дължи на членовете в домакинството си грижи и издръжка, които е ограничен да полага поради затрудненията си в чисто битов план и намалелите вследствие на случилото се доходи и физически възможности. Точно обратното, чувства се в тежест на семейството си, членовете на което му помагат дори за осъществяване на ежедневните физиологични нужди. Всичко това допълнително го потиска и му влияе изключително негативно във психологичен план. Твърдял е, че неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, могат 3 да бъдат компенсирани с обезщетение в размер на 140 000 лв., от които претендира да му бъдат присъдени 119 504 лв., поради получаване на застрахователно обезщетение. Сумата е претендирал заедно с обезщетение за забавено плащане, считано от деня на злополуката.

Ответникът „Ф.И." ЕООД е оспорил предявения иск и е искал съдът да го отхвърли. Твърдял е, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.201, ал.1 КТ, тъй като пострадалият е причинил умишлено увреждането.

На 10.12.2019 г. Ищецът бил назначен с трудов договор № 53/10.12.19 г. на длъжност „машинен оператор метални прахове и смеси" с изпитателен срок за 6 месеца. Със заповед № 33/03.04.2020 г., на основание чл.71, ал.1 КТ трудовото му правоотношение било прекратено. На 02.06.2020 г. Р. Г. бил назначен с трудов договор № 54/02.06.2020 г. отново на работа, но на длъжност „монтьор поддръжка на инсталации и оборудване“. Основните задължения на ищеца били да осъществява контрол за правилната експлоатация на оборудването, своевременно смазване и извършване на превантивна дейност, за недопускане на аварии, контролиране натоварването на оборудването, предлагане на график за извършване на ремонтни работи, участие в съставянето на годишните графици за ремонта на механичното, технологичното и подемно - транспортно оборудване, организира между ремонтното обслужване на оборудването и ремонта на оборудването в гаранционен срок, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността и др. Само няколко дни след подписването на първия трудов договор ищецът е поискал да излезе в отпуск, какъвто ползвал често през времето, през което работил във „Ф.И." ЕООД. Същият редовно отсъствал и поради здравословни причини. Не бил изряден и по отношение на работата, която вършел. Въпреки това, след като е разбрал за станалата злополука, управителят на дружеството работодател Т.В. откарала ищеца в болнично заведение, платила сумата от 1580 лв. във връзка с лечението му, интересувала се за неговото здравословно състояние и проявила нужното съдействие.

Ответникът е твърдял, че на 26.05.2021 г. Р. Г., К.К. и И.И. следвало да извършат монтажни и демонтажни дейности по системата за пожароизвестяване на площадката на „К.Б." АД, с. Г.С.. При извършване на работата стълбата, на която ищецът се бил качил, се подхлъзнала. Той бил предупреден от двамата си колеги - К.К. и И.И. да не се качва сам на стълбата, защото те ще извършват демонтажа на говорителите с вишка, която се използва при демонтажи на по - големи височини, какъвто е бил случаят. Този демонтаж е следвало да бъде извършен от колегите на ищеца, обучени за работа с вишка. За демонтажа на говорителите поставени на такава височина трябвало да бъде ползвала вишка, а не стълба. Твърди, че Р. Г. умишлено е решил сам да направи демонтажа, за което е ползвал алуминиева двукрака стълба, която поставил неправилно, евентуално неправилно същият е разпределил и тежестта си при качване на стълбата и тя е поддала. Ответникът е твърдял, че ищецът цели постигане на парично облагодетелстване, предвид 4 и поведението му, предхождащо злополуката. При условията на евентуалност е твърдял, че са налице предпоставките на чл.200, ал.2 КТ, тъй като ищецът е допринесъл в голяма степен за настъпването на процесната злополука, проявявайки груба небрежност. Сам е взел решение да извърши демонтажа, който е щял да бъде направен от колегите му. Избрал е мястото, на което да постави металната стълба, което в случая е било неподходящо. Видно от подадената декларация за трудова злополука, ищецът се е качил на алуминиева двукрака стълба с клещи и отвертка в ръце на височина около 1.5 м - 2 м. Ръцете му са били заети с клещите и отвертката и той не е могъл да реагира като избегне падането. С действията си, сам се е поставил в опасност и е проявил груба небрежност. Ответникът е твърдял, че очевидци на злополуката няма, обясненията на ищеца и на лицата, с които той споделил какво му се е случило, били разнопосочни и нееднозначни, а от събраните гласни доказателства се установявало, че при първата операция „лекарите не са направили нещо както трябва“ и ищецът получил възпалителен процес.

Ответникът е твърдял, че не е санкциониран за извършени нарушения на трудовото законодателство. Той е провеждал надлежно инструктажите за безопасност по отношение на служителите си, вкл. и на ищеца, за което същият е полагал подписа си. Оспорил е твърденията на ищеца за настъпили увреждания и/или усложнения в причинно-следствена връзка със злополуката от 26.05.2021 г., техния интензитет и продължителност на лечение. Твърдял е, че същият дори и да е получил множествени счупвания на подбедрицата на левия крак, възстановителният му период е бил много по-кратък от посочения в исковата молба. Оспорил е да са настъпили изложените в исковата молба вреди и те да са в причинна връзка с уврежданията му, респ. с трудовата злополука. Ищецът бил приет в болнично заведение за 7 дни, през които му е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на табията и фибулата под локална, спинална анестезия. Изписан бил в стабилизирано състояние със спокойна оперативна рана, като липсва медицински риск от приключване на болничното лечение, с подобрение и без усложнения. Дадените му препоръки са за смяна на превръзката на оперативната рана на три дни и да сваляне на конците на 14-я ден от фиксацията. При второто му постъпване в болницата - след 9 месеца, на същият е извършена екстракция на корп металика, след което отново е изписан с подобрение, със спокойна оперативна рана, запазена инервация и ниркуладия на крайника. Оспорва твърденията на ищеца за усложнения във връзка с поставената метална остеосинтеза, както и че във връзка с полученото увреждане, респ. трудовата злополука, ищецът е имал главоболие, замаяност, световъртеж, повръщания и проблеми със съня, които да продължават вече повече от година. Твърдял е, че ищецът не е спазвал дадените му препоръки и лечение и сам се е поставил в риск и е удължил оздравителния си процес. Освен това той имал и предхождащи заболявания, които способствали за състоянието му и е възможно именно те да са в основата на евентуалното му дълго боледуване. Оспорва твърденията на 5 ищеца, че е претърпял травматичен шок, че се е депресирал и е с понижено самочувствие поради получените травми. Твърдял е, че всичко претендирано във връзка с бъдещи несигурни и евентуално настъпващи увреждания и последици при ищеца е неоснователно, тъй като не е предмет на делото.