Решение № 1450 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20261100501364 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника „Айкарт Кредит“ ЕАД срещу постановление от 21.11.2025 г. на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ и с район на действие – СГС, по изп. дело № 162/25 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 120553/19.11.2025 г. от длъжника „Айкарт Кредит“ ЕАД за отмяна, в условията на евентуалност за намаляване, на приетите по изпълнителното дело разноски в размер на 948,83 лв. за адвокатско възнаграждение, съответно за намаляване на удържаната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Твърди, че не е налице основание за определяне на възнаграждение на пълномощника на взискателя по реда на чл. 38 ЗАдв. Поддържа, че по изпълнителното дело е представен бланкетен договор за предоставена адвокатска помощ, в който е посочено, че е предоставена такава по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., а в молбата за образуване на изпълнителното дело се претендира сума за адвокатско възнаграждение в размер на 948,83 лв., която да бъде определена от ЧСИ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да има данни как е изчислена. Твърди, че по отношение на взискателя не е налице материална затрудненост, която да обуславя приложението на посочената в договора разпоредба от Закона за адвокатурата. При условията на 1 евентуалност поддържа, че дори и да се счете, че е налице основание да се приемат разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, то приетата от ЧСИ сума е прекомерно завишена и следва да бъде намалена.

Счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, както и предприетите по него действия. Освен това длъжникът е погасил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение, въпреки че такава възможност не му е била предоставена от ЧСИ в нарушение на чл. 428, ал. 1 ГПК, предвид налагането на запор върху всички банкови сметки преди връчването на поканата за доброволно изпълнение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени, в условията на евентуалност – да намали до сумата от 200 лв., приетите по изпълнителното дело разноски в размер на 948,83 лв. за адвокатско възнаграждение, и съответно да намали удържаната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Ответникът по жалбата – взискателят Н.Л.Л. е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК, с което оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че преценката дали са налице основания за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. е предоставена изцяло на адвоката и съдебния изпълнител, респ. съдът не може и не следва да извършва преценка дали са налице основания за това или не. Оспорва, че определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се явява прекомерно.

ЧСИ В.М. е изложила на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи, становището на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 2025860400162 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ и с район на действие – СГС е образувано по молба от взискателя Н.Л.Л. и въз основа на изпълнителен лист № 4/15.01.2025 г., издаден на основание решение № 2/03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/24 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което „Айкарт Кредит“ ЕАД е осъдено да заплати на Н.Л.Л. сумата от 4311,98 евро, представляваща платени за периода от 2

12.04.2016 г. до 12.04.2021 г. без основание суми за възнаградителна лихва и такси по договор за кредит № 0056158/15.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде събрана сумата, посочена в изпълнителния лист, както и разноски за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита и съдействие в изпълнителното производство.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 16.01.2025 г., с предмет – правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне, подписване и подаване на молба за образуване на изпълнително дело, както и за осъществяване на процесуално представителство по образуваното изпълнително дело до неговото окончателно приключване. Уговорено е, че правната защита и съдействие по изпълнителното дело ще се осъществяват безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С разпореждане от 20.01.2025 г. ЧСИ В.М. е приела като разноски по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 948,83 лв., както и авансови такси по ТТР към ЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и чл. 80 ЗЧСИ в размер на 102 лв.

На 22.01.2025 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „Айкарт“ АД.

На 22.01.2025 г. е връчена на длъжника „Айкарт Кредит“ АД покана за доброволно изпълнение, в която са посочени и начислените по делото и приети за събиране такси и разноски.

На 22.01.2025 г. е постъпило възражение от длъжника с искане за вдигане на запора, наложен в „Банка ДСК“ АД.

На 27.01.2025 г. е постъпило становище от взискателя по искането за вдигане на запора.

С постановление от 28.01.2025 г. е оставена без уважение молбата на длъжника за вдигане на наложения запор в „Банка ДСК“ АД.

На 03.02.2025 г. е постъпила молба от длъжника с искане за спиране на изпълнителното дело, както и молба от длъжника с искане за възстановяване 3 на събрана сума от „Банка ДСК“ АД.

С постановление от 03.02.2025 г. на ЧСИ В.М. изпълнителното производство по изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т.

4 ГПК.

На 04.02.2025 г. са изпратени съобщения за вдигане на запорите върху банковите сметки на длъжника в „Айкарт“ АД и „Банка ДСК“ АД.

На 04.11.2025 г. е депозирана молба от длъжника с искане сумата от 3 172,17 лв., постъпила от запор, да бъде възстановена.

На 12.11.2025 г. е постъпило становище от взискателя по искането, обективирано в молбата от 04.11.2025 г.

На 12.11.2025 г. е постъпила молба от взискателя с искане за възобновяване на изпълнителното дело, ведно с приложено определение № 3104/05.11.2025 г. по к. т. д. № 1445/25 г. на ВКС, I т. о.

С разпореждане от 13.11.2025 г. на ЧСИ В.М. изпълнителното производство по изпълнителното дело е възобновено.

На 13.11.2025 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „Айкарт“ АД.

На 18.11.2025 г. е постъпила сумата от 11 110,08 лв. от запор в „Айкарт“ АД, а на 19.11.2025 г. – сумата от 1 378,89 лв. от запор в „Банка ДСК“ АД.

На 19.11.2025 г. е постъпила молба с вх. № 120553 от длъжника с искане да се отменят, в условията на евентуалност – да се намалят, приетите по изпълнителното дело разноски в размер на 948,83 лв. за адвокатско възнаграждение, и съответно да намали удържаната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 21.11.2025 г. е депозирано становище от взискателя, според което молбата следва да се остави без уважение.

С постановление с изх. № 211568/21.11.2025 г. ЧСИ В.М. е оставила без уважение молбата с вх. № 120553/19.11.2025 г. от длъжника.

На 20.11.2025 г. са изпратени съобщения за вдигане на наложените запори в „Банка ДСК“ АД и „Айкарт“ АД.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

4

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

По жалбата от длъжника срещу отказа на ЧСИ В.М. да отмени, в условията на евентуалност – да намали разноските за адвокатското възнаграждение по изп. дело:

Настоящият съдебен състав намира, че отказът на ЧСИ В.М. да отмени изцяло приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е законосъобразен. Съображенията за това са следните:

От представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие от 16.01.2025 г., сключен между взискателя и пълномощника му по делото, се установява, че между страните е уговорено, че действията по извършване на правна защита и съдействие ще бъдат извършени безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

При произнасянето по искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38 ЗАдв. за безплатна правна помощ представлява наличието на съвпадащи волеизявления на страните по договора за правна помощ.

Приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 948,83 лв. включват, както възнагражение за образуване на изпълнителното дело, така и възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията на взискателя.

Настоящият съдебен състав намира, че този размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. За да достигне до този извод, съдът съобразява обстоятелството, че се касае за парично вземане за платени без основание суми; че по делото е предприет един изпълнителен способ – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, за който е отправено искане с молбата за образуване на изпълнителното дело; че налагането на запор е извършено преди връчването на поканата за доброволно изпълнение;

5 че от 31.01.2025 г. до 13.11.2025 г. изпълнението поделото е спряно на основание Определение № 325/31.01.2025 г. по ч. т. д. № 195/25 г. по описа на ВКС, ТК, I I т. о., и не са извършвани действия; че в срока за доброволно изпълнение е удържана дължимата суми. Ето защо, длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за действия, насочени към реализиране на принудителното вземане, както поради липсата на конкретно процесуално поведение на пълномощника по налагане на запора, така и поради факта, че същият е наложен преди на длъжника да бъде дадена възможност да изпълни доброволно задължението.

Предвид изложеното по – горе, разноските възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200 лв. за адвокатско

По жалбата от длъжника срещу отказа на ЧСИ удържаната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ:

В.М. да намали

Разпоредбата на т. 26 ТТР към ЗЧСИ посочва, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Ето защо, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват, както в понятието „материален интерес“ по см. на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по см. на т. 26 ТТР към ЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ).

В случая, като последица от намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, следва да се намали и пропорционалата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, а именно – до сумата от 963,39 лв., изчислена съобразно т. 26, б. „г“ от ТТР към ЗЧСИ.

Воден от горното, съдът

6

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 21.11.2025 г. на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ и с район на действие – СГС, по изп. дело № 20258600400162, в частта, в която ЧСИ е отказал да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение до сумата в размер на 200 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: