Решение № 8 от 27.01.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 495/2024
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 14.02.2025
- Състав
- Анна Петкова Донкова-Кутрова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Карлово, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20245320200495 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** г. на Началника на сектор С.п.с. при ОД на МВР П., на И. И. С. ЕГН ********** от гр. К., обл. П., ул. Б. №., на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят С. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно.
Моли за неговата отмяна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Р.У. на МВ.Р. К. редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за 1 установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител Д. Ж. акт за установяване на административно нарушение GA № **г., в който е отразено, че на същата дата жалбоподателят като водач на товарен автомобил Фолксваген Туран с регистрационен номер ** на 19.07.2024 г. в 12:41 часа, в гр. К. на ул. А.С. до н. *, управлява лек автомобил Фолксваген Тигуан с регистрационен номер **, собственост на Д. * Е.О.О.Д. с Булстат номер *, като по време на движение водачът не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което е нарушил чл. 137а ал. 1 от ЗДвП - Водач на МПС от категории М1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
Възоснова на така съставения акт, компетентният за това орган сектор С.п.с. при ОД на МВР П., съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и Заповед № *г. е издал обжалваното наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Противно на възраженията в жалбата, е дадено ясно и подробно описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
По отношение на нарушението, съдът намира, че извършването му е безспорно установено, а и не се оспорва, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП въвежда задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Това обстоятелство е отразено в АУАН, който е редовно съставен 2 и по силата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за вписаното в него до оборване на същото, а и не се оспорва от жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение. АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните правомощия, при правилно прилагане на материално- правните и процесуални норми. Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, която предвижда такъв във фиксиран размер от 50лв.
Неоснователно е възражението за съществено нарушение в описателната част на обжалваното наказателно постановление досежно индивидуализацията на процесното МПС. Действително в началната част и в обстоятелствата по извършване на нарушението е налице различие в модела на автомобила, в началото коректното „Туран“, а в обстоятелствата „Тигуан“, както и автомобилът е посочен като лек такъв. Посоченото нарушение обаче не е съществено и не рефлектира на възможността на жалбоподателя да разбере кое е управляваното от него МПС, след като същото е индивидуализирано чрез посочване марка, регистрационен номер, а и собственик. За водачът на същото, категория N 1 също е относимо задължението на чл.137 А ал.1 от ЗДвП. Противно на тезата в жалбата, нарушението е описано достатъчно пълно и от него става ясно в какво се изразява деянието, за което се санкционира жалбоподателя – не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано управляваното превозно средство, което задължение за водачите на МПС е въведено с разпоредбата на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и която дори е цитирана в НП. Нормата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е санкционна и посочва вида и размерите, респ. срока на предвидените наказания за неизпълнение на въведеното с чл. 137а ал. 1 от ЗДвП правило за поведение, нарушено от водача. Липсата на мотиви по отношение неприложимост на чл. 28 от ЗАНН намира своето обяснение в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, съгласно която за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не е и малозначително, доколкото се касае за водач, многократно санкциониран за нарушения на ЗДвП, вкл. и за такова като процесното.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде 3 потвърдено.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** г. на Началника на сектор С.п.с. при О.Д. на М.В.Р. П., с което на И. И. С. ЕГН ********** от гр.
К., обл. П., ул. Б. №., на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му. пред
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4