Решение № 1273 от 31.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1273 гр. Пловдив, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330206225 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ № Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 9667337, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на М. С. М., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

Жалбоподателят М. С. М., чрез процесуалният си представител адв. С.

П., по съображения, изложени в жалбата прави искане за отмяна на ел. фиш като незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие на материалния и процесуалния закон. Редовно призована, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си представител адв. П., който поддържа жалбата, както и оспорва мястото, на което е заснето нарушението.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се и представлява. В депозирано до съда писмено становище пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба № 1/2004 година на Висшия 1 адвокатски съвет с позоваване на Решение на СЕС от 25.11.2024 година по дело С-438/22, а алтернативно - да бъде намалено възнаграждението до минималния размер съгласно визираната Наредба за такъв вид дела.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 16.07.2024 г. в 08:28 часа в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 121 в посока от север към юг, при ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h, МПС - лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“, с рег. № *** се е движил с неустановена скорост. Установява се автомобилът да е собственост на М. С.

М., ЕГН **********. Процесното МПС било заснето от автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 Ф№ 120cce0 и била съставена снимка № 0045945M от 16.07.2024г., а за използването на АТСС протокол рег. № 1030р17341/16.07.2024г. Бил издаден електронен фиш, на жалбоподателя М. С. М., за това че след отчетен толеранс от -3 km/h, лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“, с рег. № *** се е движил с 63 km/h, като е превишил максимално допустимата с 13 km/h, а преди отчетения толеранс била регистрирана скоростта от 66 km/h.

Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 Ф№ 120cce0 да е одобрено средство за измерване от 19.09.2023г. с едногодишен срок на валидност до 19.09.2024г. Същото е минало периодична техническа проверка на 19.09.2023г., като е издаден протокол от проверка № 128-СГИСИС от същата дата.

От справка за собственост за МПС с рег. № 231030068980/08.09.2023г. се установява, че собственик на превозното средство е М. С. М., ЕГН **********.

На М. С. М., бил издаден електронен фиш серия К 9667337 за превишаване на скорост от 50 km/h с 13 km/h в качеството й на собственик на превозното средство като и е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

Санкционната норма по издадения електронен фиш била отнесена към нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, което според вписаното в издадения на М. Електроннен фиш № К 9667337, е извършено от лицето нарушител при условията на повторност, определяща се от влезлия в сила на 26.09.2023 г. електронен фиш Серия К № 6505117, с който М. била наказана по-рано за друго извършено нарушение за скорост по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.

От страна на лицето собственик на автомобила М. не била подадена в 2 териториална структура на МВР декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по административната преписка и събрани в настоящото производство писмени доказателства, както следва: ЕФ № 9667337, справка АИС АНД, снимка № 120CCE0/0045945M, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справка за собственост на МПС, Протокол № 128-СГ-ИСИС/19.09.2023г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, справка с вх. № 20-00-61/09.07.2024г. за извършена проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120cce0 за 2023г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 1030р-17341/17.07.2024г., снимка на разположеното АТСС, копие от ЕФ Серия К № 4579032, справка нарушител-водач, писмо Изх. № 3-110013/1/03.02.2025г. от Община Пловдив, район „Северен“, ведно с 2 бр. снимки и схема на имот, писмо от Сектор „Пътна полиция“ ОД МВР - Пловдив ведно с 5 бр. статични изображения от ел.фиш серия К № 9667337.

В хода на провеждане на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно автотехническа експертиза от вещото лице Й. Б. Й. със задача да се установи координатите, посочени на статичните изображения в административната преписка, дали попадат в урбанизираните граници на гр.

Пловдив или са извън него. От представеното заключение на вещото лице Й. се установява, че съгласно приложените географски координати, изписани на стационарното изображение N = 42°178300, Е = 24°740700 мобилната станция се е намирала в урбанизираната територия на гр. Пловдив срещу административен адрес: ул. „Васил Левски“ № 111 - южен вход на „Петрол“, и втора табела положена № 121. Процесният автомобил е навлязъл в границите на урбанизираната територия 1150 метра.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, като обосновано, ясно и обективно изготвено, почиващо на специалните знания на вещото лице. Експертизата е извършена от компетентен специалист с необходимата професионална квалификация и образование, който е извършил проверката геодезически с GPS, с допустим толеранс до 5–10 сантиметра. Поради това съдът я възприема като достоверно и годно доказателствено средство, подкрепящо се и от другите доказателства по делото, като заключението беше защитено от вещото лице при изслушването му в хода на съдебното следствие при отговарянето на въпросите на страните и на съда. В съдебно засегдание при изслушването си, вещото лице Й. заявява, че географските координати на мобилната станция са превърнати в геодезически кадастрални координати като автомобилът е заснет на южния вход на базата „Петрол“, който има адрес ул. „Васил Левски“ №111.

Подробно обяснява, че географските координати на местоположението на камерата сочат, че същата е била разположена на административния адрес на ул. „Васил Левски“ № 111. Табелата № 121 е физически преместена на този южен вход, но официалният и валиден адрес остава №111. Следователно 3 адресът, на който автомобилът е заснет, е ул. „Васил Левски“ №111 – южният вход на базата „Петрол“. Вещото лице пояснява, че от началото на населено място, маркирано със знак Д-11, до заснетия автомобил разстоянието е 1150 метра, което доказва, че автомобилът е навлязъл в урбанизираната територия на Пловдив.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният електронен фиш отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го, в съответствие с утвърдения образец. Правилно е определен субектът на нарушение, на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП и видно от справката за собственост на МПС, приложена по преписката. Няма данни за представена от жалбoподателя декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с което евентуално да посочи друго лице извършител на нарушението.

При така приетото от фактическа страна и с оглед събраната доказателствена съвкупност, съдът приема за безспорно установено, че действително жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 21, ал.

1 от Закона за движението по пътищата, доколкото същият е управлявал автомобила със скорост за движение в населено място от 63 km/h при максимално позволената такава от 50 km/h.

Същото се установява с категоричност от заключението на вещото лице, според което разстоянието от началото на населено място, маркирано със знак Д11, до заснетия автомобил е 1150 метра. По този начин е категорично установено, че автомобилът е навлязъл в урбанизираната територия на гр.

Пловдив, а местоположението на нарушението е в населено място.

Въпреки горното Съдът констатира, че в разглеждания случай са налице основания за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочването на точното място на извършване на предполагаемото нарушение представлява задължителен елемент от съдържанието на електронния фиш и е от ключово значение за индивидуализиране на деянието и за упражняване правото на защита на санкционираното лице. В процесния електронен фиш като място на нарушението е посочен административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №121. В хода на делото се установи обаче, че този адрес не съществува като административно предоставен, което е 4 категорично потвърдено от писмо с Изх. № 3-1100-13/1/03.02.2025г. на Община Пловдив. Видно от съдържанието на писмото на общината, в архивите няма данни да е предоставян адрес „Васил Левски“ №121 и единственият валидно присвоен административен адрес на сградите на „Петрол“ в този участък е ул. „Васил Левски“ №111, удостоверен с удостоверение с изх. № C6-94-OM-40/17.03.2006г. Същевременно общината посочва, че на място съществува табела с №121, но тя е поставена единствено като обозначение на северен вход на имота, без да представлява реален и признат административен адрес. Това означава, че в електронния фиш е индивидуализирано място, което правно не съществува, което поставя под съмнение фактическата и юридическа обоснованост на обвинението.

Допълнително, заключението на вещото лице подкрепя този извод чрез научно установени данни. Експертизата анализира GPS координатите, изписани върху стационарното изображение, а именно: N = 42°178300, Е = 24°740700, като с официалния програмен продукт на АГКК BGSTRANS същите са трансформирани в координатна система БГС-2005 — х = 4671726.206, у = 437270.087. След извършена проверка на място вещото лице установява, че координатите на мобилната система за видеоконтрол попадат точно срещу южния вход на „Петрол“, който е с признат административен адрес ул. „Васил Левски“ №111, при което е налична само поставена табела №121, без правно значение. Експертизата проследява и положението на пътен знак Д11, маркиращ начало на населеното място, и установява, че автомобилът е навлязъл в урбанизираната територия на гр. Пловдив на около 1150 м. преди мястото на заснемане, както и че самата камера се е намирала в рамките на урбанизираната територия, като автомобилът е заснет челно на разстояние 56 метра от камерата. В крайното си заключение вещото лице ясно и недвусмислено заявява, че мобилната станция се е намирала в урбанизираната територия на гр. Пловдив срещу административен адрес ул.

„Васил Левски“ №111, като единствено на място е установена и втора табела – №121, която не се подкрепя с официален административен акт.

Данните от заключението на вещото лице и писмо с Изх. № 3-110013/1/03.02.2025г. на Община Пловдив съответстват напълно и се потвърждават взаимно, като изключват всяка възможност процесното нарушение да е извършено на действително съществуващ административен адрес №121, какъвто е посочен във електронния фиш. Така от една страна е налице невярно посочване на мястото на нарушението, а от друга — това несъответствие засяга основополагащо изискване за валидност на електронния фиш, тъй като препятства възможността нарушението да бъде прецизно идентифицирано. Следователно неправилното посочване на мястото на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което 5 води до незаконосъобразност на електронния фиш и е достатъчно основание за неговата отмяна, без да е необходимо обсъждане на други доводи по същество.