Решение № 22 от 31.01.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 808/2023
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 30.01.2024
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 146 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. ХАСКОВО, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д.А. А.-С. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500808 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 169/11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 274/2023 година, РС Свиленград е осъдил „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да заплати на И. Г. Б. от с.***, общ.*** , обл. Хасково, сумата от 306,37 лв., представляваща платена без основание стойност на електрическа енергия за минал период, за обект находящ се в с.***, с ИТН ***, за което е издадена фактура № 8293097886/05.04.2023 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 26.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да заплати на И. Г. Б. сумата от 50 лв. направени по делото разноски.
Съдът е осъдил „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да заплати на адв.
Г. Т. К. сумата от 400 лв. – възнаграждение на адвокат.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на 1 сметката. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката.
Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди постановеното от РС Свиленград решение. Направено е искане от адв. К. да й бъде заплатено възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. за въззивната инстанция
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. К. сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция .
РС Свиленград е сезиран с иск , предявен от И. Г. Б. против „
Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив за присъждане на сумата от 306,37 лв., представляваща платена без основание стойност на електрическа енергия за минал период, за обект находящ се в с.*** , с ИТН ***, за което е издадена фактура № 8293097886/05.04.2023 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 26.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в 2 приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя. В случая , при проверката, е констатиран блокирал дисплей. При това, ако в паметта на електромера са запазени данни за потребената ел.енергия ответникът е могъл да ангажира доказателства за установяване действителния размер на потребената, но незаплатена ел.енергия от потребителя. Същият не е сторил това и след като не е установено действително потребената ел.енергия, то заплатената от потребителя сума се явява платена без основание и подлежи на връщане.
На следващо място при констатирано неточно измерване на средството за техническа измерване на доставената електрическа енергия ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за покрИ.е на технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените количества електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент за неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От изложеното се налага извод, че ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по чл. 15 ПТЕЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169/11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 274/2023 година, РС Свиленград
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ адв. Г. Т. К.–П. сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция .
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4