Решение № 2354 от 15.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2354 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330119383 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П. М. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. , ул.“***“ №*, ет.*, чрез адв. М. Д., със съдебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, ет.*, ап.*, в исковата си молба срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.

Мотописта, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, е поискал от съда, да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** от *** г., а при условията на евентуалност – искове за прогласяване нищожността на следните клаузи: 1) клаузата в раздел ІV от договора за кредит, предвиждаща заплащането на възнаграждение в общ размер 1308 лв. за закупени допълнителни услуги; 2) клаузата в раздел VІ от договора за кредит, определяща размера на ГПР; 3) клаузата на чл. 15 от приложимите общи условия, определяща съдържанието на допълнителните услуги.

Претендира разноски.

Твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** от *** г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца сумата от 1 200 лв., която следвало да бъде върната на 18 месечни вноски, ведно с договорената възнаградителна лихва. Установеният по договора годишен лихвен процент бил в размер на 41,00 %, а годишният процент разходите бил определен на 48,77 %. В чл.

12.1. от Общите условия било предвидено, че в случай че длъжникът просрочи плащане на месечна вноска, кредиторът начислявал лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на усвоената и непогасена главница. Според 1 разпоредбата на чл. 12.2. от Общите условия кредиторът можел да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, когато длъжникът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер. Сочи се, че страните са договорили и следните допълнителни услуги, а именно: услуга «Фаст», съгласно която клиентът получавал право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит, за която услуга се дължало възнаграждение от 540 лв. и услуга „Флекси“, съгласно която клиентът получавал право да променя погасителния си план при изпълнение на определени изисквания, за която услуга се дължало възнаграждение от 768 лв. Вноската по закупените допълнителни услуги възлизала на сума в размер от 72,67 лв., като била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. По този начин общия размер на всяка една дължима вноска възлизал на сумата от 162,62 лв., а общото задължение – в размер на 2927,18 лв. Сочи се, че предоставеният пакет допълнителни услуги възлизал на обща стойност от 1308 лв., като надвишавал над 100 % размера на предоставената сума по кредита. Освен това в договора не били посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси за допълнителни услуги. С оглед изложеното ищецът счита, че клаузите от договора, в частта за споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги, са неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Поддържа, че горепосочените допълнителни услуги не водят до някаква икономическа полза за потребителя, която да е еквивалентна на уговорената цена. В случая не била предоставена нито една от сочените услуги. Твърди се, че закупените допълнителни услуги включвали действия по управление на кредита, за което на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не следвало да изисква възнаграждение. На следващо място се твърди, че посоченият в договора ГПР не е действително приложеният в кредитното правоотношение, тъй като разписаното в договора възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не било включено в ГПР. По този начин се твърди, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер. Сочи се, че ако възнаграждението за допълнителните услуги бъде включено в ГПР, то размерът му би нараснал значително. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора. Поддържа се, че това представлявало нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране.

Твърди се и че договорът за кредит е сключен в противоречие с принципа на добрите нрави.

Предвид изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузите за допълнителни услуги, както и на отделни клаузи от приложимите общи условия.

Претендират се и разноски по делото.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, заявява, че предявените искове са неоснователни като излага доводи за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № *** от ***г., като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца бил предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 1 200,00 лева, при годишен лихвен процент в размер на 41,00%, годишен процент на разходите – 48,7% или общо сума за погасяване в размер на 1 619,18 лева и срок за погасяване на заема 18 месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 89,95 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В конкретния случай в договора е предвидено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва допълнителни услуги „Фаст“ – предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“ – предоставяща право на клиента да изменя погасителния си план, при изпълнеие на определени изисквания.

Следва да се посочи, че размерът на такса „Фаст“ е 540,00 лева, а такса „Флекси“ е 768,00 лева, т.е. всяка от тях е повече от 1/4 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксите са по-големи от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

С оглед изложеното, съдът намира, че така предвидените клаузи противоречат на добрите нрави, както и с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тези такси, представляват и скрит разход по договора за кредит, които привидно са уговорени като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което са нищожни.

Още повече, тези такси са разход по кредита и следва да са включени в ГПР. Таксите са поголеми от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидените клаузи противоречат на добрите нрави, както и с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тези такси, представляват и скрит разход по договора за кредит, които привидно са уговорени като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 3

ЗПК и чл.10а ЗПК, поради което са нищожни.

Тъй като противоречието между клаузите за такса допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по кредита и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не са налице валидни съглашения и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тези си части договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такси от договора.

Нищожността на всяка от двете клаузи сама по себе си е достатъчна, за да се приеме, че договорът, съдържащ такива клаузи, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а от тук - е налице една нищожна кредитна сделка.

Уговарянето на допълнтелни такси в необосновано високи размери, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави и против интересите на потребителя. Това е така, тъй като по този начин се генерират допълнителни разходи за потребителя, извън установения ГПР.

От тук и главният иск за признаване за установена недействителност на договора за кредит, съдът намира за основателен и доказан.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявени такъв при условията на евентуалност.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на ищецът следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 117,09 лева.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, видно от който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. М. Д..

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д. в размер на 400,00 лева, което ще му се присъди.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между П. М. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, ет.*, чрез адв. М. Д., със съдебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, ет.*, ап.* и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Мотописта, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, че Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** от *** г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

4

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Мотописта, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, да заплати на П. М. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, ет.*, чрез адв. М. Д., със съдебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, ет.*, ап.*, направени по делото разноски за държавна такса в размер на 117,09(сто и седемнадесет лева и 09 ст.)лева.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Мотописта, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, да заплати на адв. М. Д., с адрес на практика: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 400,00(четиристотин)лева възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/________________

5